Жанет 45: „Физика на тъгата” със световно признание

Българинът Георги Господинов е коронован с наградата "Ян Михалски"

Един български роман се пребори с романите на утвърдени автори като британския писател Джулиан Барнс и босненския Джевад Карахасан и спечели една от най-щедрите литературни награди - Ян Михалски. Българинът Георги Господинов е коронован с наградата Ян Михалски, пишат френски и немски медии днес.

В мотивацията на журито се казва: “В меандрите на индивидуалната и колективната памет Георги Господинов поема в търсене на своята идентичност, но също и тази на Европа и света, защото тъгата се разпространява, тъгата мигрира... Роман, който звучи като брилянтно оркестрирана енциклопедия...”

Наградата се връчва от 2010 г. за изключителни постижения в световната литература, отворена е за книги в категорията фикшън и нонфикшън. Нейни финалисти и победители са писатели като Александър Хемон, Петер Естерхази, Дьорд Драгоман, Тимоти Снайдър, Серхий Жадан и др.

По същото време дойде новината, че Френската телевизия Арте застава зад канадския проект на Теодор Ушев за анимация по романа „Физика на тъгата”. А в последните часове се разбра, че „Сляпата Вайша” – филмът на Ушев по разказа от „И други истории” е финалист за най-престижната награда в света на киното – Оскар. Нашето издателство се радва, че български автор прави този пробив, което е добър знак за цялата българска литература днес.

Повече за наградата на страницата на Фондация Ян Михалски
THE 2016 JAN MICHALSKI PRIZE FOR LITERATURE

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 16 ноември - 22 ноември

1. Бари Айслър. Парола за достъп. Бард

2. Ивинела Самуилова. Бабо, разкажи ми спомен. Хермес

3. Марчело Конти (ил.). Вълшебна Коледа. Инфодар

4. Бернардо Бертолучи. Прелестно обсебен. Колибри

5. Е.Т.А. Хофман. Лешникотрошачката. Софтпрес

Продължава...

Откъс: Странстванията на космическия кораб „Своенравното хлапе”

Майсторът на фентъзи Стивън Ериксън навлиза в научната фантастика

Космически кораб, отправил се на „мирна” мисия из дебрите на непознатия Космос. Капитан, който не играе по правилата. Шантав екипаж от расово разнообразни офицери, които мечтаят да направят кариера във флота, но най-вече да оцелеят след поредната безумна мисия. Всички фактори за приятно космическо приключение са налице. Когато обаче се намеси и Стивън Ериксън, нещата се променят.

Авторът на култовата фентъзи серия „Малазанска книга на мъртвите” прави невероятен дебют в света на научната фантастика със „Своенравното хлапе” (Сиела).  Подгответе се за шеметно пътешествие на борда на най-шантавия кораб, летял някога из космическото пространство. Защото Вселената е голяма, но не стига за Адриан Алън Соубек, командир на Своенравното хлапе. И определено не стига за него и шайката малоумници, които командва. Следва откъс в превод на Емануил Томов.

Посред нощ кучето робот се разлая някъде из сметището. Полупиян, Хари Соубек надигна огромното си, подуто от бира туловище от дивана. Караваната се залюля, докато той си проправяше път към вратата. Взе пушката си от стойката за чадъри. Хвърли поглед към сина си, заспал на дивана, но изтърсакът не се беше събудил. Отвори вратата, сумтейки, и пристъпи навън.

През боклуците имаше най-различни пътеки и Хари ги знаеше всичките. Затътри се покрай купчина механизирани градински гномове – някои все още махаха или вдигаха среден пръст за поздрав: всяко материално увлечение през последните петдесет години си имаше собствена купчина в сметището, което се мъдреше върху някогашен град.

Продължава...

„Слончето, което иска да заспи“ - различната приказка за лека нощ, която приспива лесно и приятно децата

Карл-Йохан Ерлин стана популярен със световния бестселър  „Зайчето, което иска да заспи“, преведен на над 40 езика и оглавил книжните класациите в редица страни през 2015 г., и с новия метод за приспиване на деца, който дава резултат веднага.

Едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскват родителите при отглеждане на децата, е трудното заспиване. Хиляди майки и бащи ежедневно се изправят пред този проблем, който често остава неразрешен и води до много безсънни нощи не само за детето, но и за възрастните.

На всички тях могат да помогнат книжките „Зайчето, което иска да заспи“ и  „Слончето, което иска да заспи“ (Хермес) от шведския психолог. Те представляват иновативен и революционен подход за бързо и спокойно заспиване. Това се постига посредством сложни психологически техники, които имат за цел да помогнат на детето да се отпусне, да заспи по-бързо и да спи по-спокойно всяка нощ.  До момента правата за двете книжки са купени в над 40 държави, но най-голямото признание за Карл-Йохан Форсен Ерлин са хилядите доволни родители и положителните отзиви за ползата от метода му.

“Слончето, което иска да заспи“ включва всички доказани от практиката техники и някои нови трикове за спокоен завършек на деня и дълбоки, сладки сънища цяла нощ. Детето ви ще последва слончето Елън на разходка през вълшебната гора, в края на която ще заспят сладко. По пътя те ще срещнат различни горски обитатели – като Дремливия Къртичко и Похъркващата Софи, които ще споделят как заспиват бързо и спят непробудно до сутринта. Слончето Елън ще заведе детето до чудни места като Приспивната стълба и горското поточе. Всичко това ще помогне на детето да се отпусне и да заспи бързо както вечер, така и на обед.  Красивите илюстрации в книжката са дело на Сидни Хансон

Продължава...

Луис Басат и креативността

Eдин от най-великите рекламисти на нашето съвремиe идва в България за цяла серия от културни и образователни събития, обединени в проектa „Луис Басат и креативността”.

В „Креативността“ (Колибри) общопризнатият „най-добър рекламист на Испания и Латинска Америка за XX век” насочва прожекторите към дефинициите и историята на креативността, техниките на творческото мислене и спирачките на творческия процес. Басат ни припомня колко много открития са продукт на нечие креативно мислене и допринасят съществено за качеството на обществения и личния ни живот.

Изобретения като фонографа и грамофона (1877), крушката с нажежаема жичка на Томас Едисън (1879), ножчетата за бръснене, измислени от Кинг Камп Жилет, за да заменят опасните бръсначи (1901), ципа (1913), химикалката (1938), предпазния колан (1959) или кръговите кръстовища (1960) са само някои от примерите.

Разбира се, в книгата авторът разкрива и ключови моменти от собствения си професионален път и израстване като рекламист. Креативността, както и интелигентността, не е професия. Според Басат истинската креативност означава да направиш нещо оригинално и различно и то да се превърне в нов модел за подражание или в различен начин на действие.

За първи път лектор от такава класа в областта на рекламата ще изнесе лекция в България на тема „Креативността”, отворена за студенти, рекламисти, визуалисти, дизайнери, режисьори, журналисти и медиатори, която ще се проведе на 30 ноември от 17:00 ч. в Аулата на Софийски университет.  По време на лекцията ще бъде представена и книгата „Креативността”.

Продължава...

Задължителният Валентин Караманчев

Петко Тодоров

Неговите спомени доказват, че политкоректният прочит на соца е скучен

„Шесто управление не намира в съдържанието на двете списания нещо крамолно или дисидентско. Лично аз харесвам стиховете и на двамата млади поети”, Цвятко Цветков, зам.началник на Шесто управление в Държавна сигурност месеци преди 10 ноември 1989 г.

На среща в Обединение „Българска книга и печат” по повод списанията „Мост” и „Глас” на Едвин Сугарев и Владимир Левчев. Припомня го Валентин Караманчев в „Патила и страдалчества на книги и люде” (изд. „Синева”). Председател на  Обединението тогава.

„Знаеш, че и без теб ще замине, но не бива така. Не усложнявай случая”, Ангел Солаков, началникът на Държавна сигурност по телефона. Авторът не пускал Георги Марков в чужбина, не си бил свършил работата в издателството. Заминал и не се върна....

Още. „Абе, Гриша, каква буржоазна, каква расистка е тази книга. Две години бях със смъртна присъда в единична килия. Плевенските ремсисти успяха да ми внесат „Отнесени от вихъра”. Тя поддържаше искрата на живота ми. Препрочитах я не един път”, Милко Балев към Гриша Филипов, 1986 г.

Продължава...

„Вечерен курс” по спасяване на света

Лий Чайлд се връща 20 години назад в 21-ия роман за Джак Ричър

Годината е 1996-а и Джак Ричър още е в армията. Сутринта му връчват медал, а следобед го изпращат на обучение. Вечерен курс. Далече от всички погледи. Извън системата. В класната стая го очакват агент от ФБР и анализатор от ЦРУ. Отлични специалисти, току-що приключили успешно важни мисии. Също изпратени на обучение. Какво става тук?

Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?

Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили.

Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре... Следва откъс в превод на Милко Стоименов.

Сутринта връчиха медал на Ричър, а вечерта го пратиха на училище. Още един медал „За военни заслуги“. Вторият му. Хубава дрънкулка, с бял емайл и пурпурночервена лентичка. Заповед 600-8-22 на Командването на въоръжените сили уреждаше връчването ѝ за проява на изключителна храброст с формулировката „при изпълнението на военния дълг към Съединените щати на ключова позиция на отговорност“. Ричър бе изпълнил това изискване, поне формално.

Продължава...