page contents Книжен ъгъл: Душата на Франция говори български благодарение на Кирил Кадийски
Предоставено от Blogger.

Душата на Франция говори български благодарение на Кирил Кадийски

8.1.17

Петко Тодоров

„С тази антология българските читатели ще могат да открият най-хубавото от френската поезия. Знам, че благодарение най-вече на моя приятел Кирил Кадийски, който в продължение на много години се е посветил на едно забележително дело като преводач и издател...”, Жан Оризе за „Златна книга на френската поезия”.

Той е съставителят – поет, есеист, критик, издател, Президент на Академията Маларме – 934 български страници. Сборникът излезе редом с двутомника „Антология на френската поезия IX – XXI в.”, той пък общо 1300 страници (изд. „Нов Златорог”). Всичко в превод на Кадийски.

„Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си”, точно така: Васил Левски, неговите думи са мото в стихотворението „Победителите” на Пол Елюар, стр. 185, том 2 от „Антологията”.

Знаменателен белег от неудържимия разлив на силното слово. Някой е превел Левски на френски, за да го забележи Елюар. Така става. Преводът е безгрешният белег за зрелостта на всяка култура. Поетическият – негова есенция.

Делото на Кадийски не е продукт на нашенския „преход”. То е неудържимият резултат от друг разлив. Длъжни сме да признаем силата на поетическите преводачи от неговото поколение. От което останаха да стърчат активно сякаш само той и Шурбанов. След тях – потоп.

Арогантно комерсиализираният книжен пазар обяснимо изрита поетическия превод. Който като труд няма как да се заплати. Това едно, второ са изританите критерии. Стихосбирка всеки може да си издаде, не е много скъпо и е безобидно. Нашенската графомания е извън времето.

Със стихотворния превод не е така. Изявяват се там нови труженици. Но под колко от творенията им биха се подписали някогашните редактори на горе споменатите? Кадийски – той сам си е повече от критерий.

Попитали Андре Жид кой е най-великият френски поет, той изрекъл прочутите думи: „Виктор Юго, уви”. Проблемът ни е, че на въпроса кой е най-силният преводач на френска поезия, няма кой да отговори: „Кирил Кадийски, уви”. Уви!