Къде се раждат гении

Петко Тодоров

Ерик Уайнър  търси отговора

„Математик, астроном, метеоролог, зоолог, ботаник, фармаколог, агроном, археолог, етнограф, картограф, енциклопедист, дипломат, хидравличен инженер, изобретател, ректор на университет и министър на финансите. И това били само официалните му длъжности! В свободното си време пишел поезия и композирал. Той бил първият човек, който успял да установи морския произход на някои скали и вкаменелости. Съставил първата в света топографска карта...” – Шен Куо, XI век.

Направил още няколко открития, вкл. компаса. Свършил в заточение. Бил китайският Леонардо да Винчи, но като че ли по-правилно е Леонардо да е италианският Шен Куо. Един от поводите на Ерик Уайнър да пристигне в Ханджоу, столицата на династията Сун през X – XIII век. С изчислявано днес тогавашно население между 1 и 2,5 милиона. Европейският гигант Венеция по онова време е 50 000.

„География на гения”, новият тематичен пътепис на Уайнър след преведените „География на блаженството” и „Човек търси Бог” (изд. „Фабер”, превод Нейко Генчев). Американският журналист изчел до втръсване изписаното за гениите, нарочил 7 места в света за техни исторически люпилни и ги обиколил за да разкрие как те се раждат: Атина, Ханджоу, Флоренция, Единбург, Калкута, Виена, Силициевата долина.

Разговаря с местни разбирачи, припомня авторитетни теоретици и мултиплицира ерудиция. Плюс впечатления от музеи, кафенета, кръчми, обстановка и пр. Още по-любопитен, остроумен, забавен, ироничен – учи се в движение.

Как се ражда геният? По-сигурни са незадължителните условия: подреденият живот, голямата нация, многото пари, конформизмът... Не е важна рецептата, важен е пътят към нея, е сякаш мотивът на Уайнър. И той прави човекознанието свръхчетивно по интелигентен начин. Пътеписът му е гимнастика на ума и това е достатъчно.

И когато накрая съобщава за амбициозните „десетки репродукции на Силициевата долина” къде ли не по света, техните задължителни провали се възприемат философски, като нещо повече от закономерно и очаквано.