page contents Книжен ъгъл: „Гнездото“ - впечатляващият късен дебют на Синтия ДʼАпри Суини
Предоставено от Blogger.

„Гнездото“ - впечатляващият късен дебют на Синтия ДʼАпри Суини

6.6.17

Синтия ДʼАпри Суини живее в Лос Анджелис със съпруга си Майк, който е сценарист на вечерното шоу на Конан О’Брайън и двамата им пораснали синове. Пише дебютния си роман „Гнездото“ (Хермес) в продължение на две години, докато следва магистратура в колежа „Бенингтън“ във Върмонт. Тя обаче не е типичната дебютантка: преди това е работила като маркетинг мениджър и копирайтър и е на цели петдесет години!

„Гнездото“ се превръща в истинска сензация. Правата за издаването му са закупени от „Еко“ (подразделение на „Харпър Колинс“) за седемцифрена сума, а книгата не слиза от върха на класациите в САЩ, Великобритания, Австралия и др.

„Гнездото“ е най-продаваният дебют на „Амазон“ за 2016 г. и финалист на Goodreads за най-добра книга на годината! Романът е преведен на 25 езика и правата за филмирането му са закупени под опция от „Амазон Стюдиос“.

„Гнездото“ предлага интересен прочит на проблемите в съвременното общество през призмата на увлекателна семейна история. Как бихте живели, ако очаквате да получите огромно наследство на четиресет години? А какво ще направите с живота си, ако в крайна сметка не го получите?

Леонард Плам основава попечителския фонд „Гнездото“, за да подсигури четирите си деца. Те ще получат сумата обаче чак когато най-малкото от тях навърши четиресет.

Мелъди, Джак и Беатрис прекарват целия си живот в очакване на сумата, която ще разреши всичките им проблеми. Внушителното състояние ще погаси ипотеката на къщата на Мелъди и ще подсигури таксите за образованието на двете й дъщери. Чрез него търговецът на произведения на изкуството Джак ще спаси бизнеса си от фалит. А писателката Беатрис ще върне солидния аванс за книгата, която така и не написва.

Единствено най-големият им брат – Лео, съумява да изгради успешна кариера, разчитайки само на себе си. Всичко се променя, когато той катастрофира, губи цялото си състояние и застрашава получаването на сумите от фонда.

Братята и сестрите Плам се изправят срещу най-големия си кошмар. Дали обаче това няма да е възможност за ново начало? Следва интервю с авторката.

- Изненада ли се от реакцията на читателите, които превърнаха „Гнездото“ в бестселър?

- Да, и съм безкрайно благодарна за подкрепата им. Смятах, че в основата на романа е темата за семейството, но читателите го възприеха по друг начин – според тях основният фокус е върху парите и отношението към тях, а това определено вълнува всички. Героите в „Гнездото“ се изправят пред предизвикателството да свържат историята, която наследяват, с тази, която биха искали да напишат самите те. Не е лесно да заявиш открито какво желаеш и да поемеш отговорност за собствените си избори – и грешки. „Гнездото“ е книга за хората, които правят грешки, но по този начин откриват на кого могат да разчитат в трудни моменти.

- Романът разглежда отношенията между роднините – дълбоката връзка, но също така начина, по който семейството, което създаваш сам, може да се окаже в конфликт със семейството, в което си роден. Откъде ти хрумна тази идея?

- Израснах в ирландско-италианско католическо семейство, най-голямото от четири деца. Нашето семейство минаваше за малко в сравнение с тези на приятелите ми. Винаги съм се интересувала от отношенията в семейството и начина, по който се променят с годините.
„Гнездото“ привидно е роман за четирима братя и сестри, които спорят за голяма наследствена сума. В действителност обаче това е книга за мястото в семейството, което всички ние наследяваме още с раждането си. Етикетите, които ни лепят – най-малкият в семейството, най-големият, най-умният, най-красивата, най-забавният, – макар често да отговарят на истината, ни ограничават и поставят в рамки. Но дали това, че споделяш ДНК и история с някого, означава, че ще имате една и съща ценностна система и визия за бъдещето? Ето на този въпрос се опитвам да отговоря чрез героите в романа.

- Споделяш ли максимата на Уорън Бъфет, че „Всеки богат човек трябва да остави на децата си достатъчно пари, за да смятат, че могат да направят всичко, но не толкова, че да не искат да правят нищо“?

- Звучи ми мъдро, макар аз със сигурност да не съм най-добрият финансов съветник на света. Вярвам, че това решение е сложно, лично и в голяма степен зависи от хората, които засяга.

- Защо реши да запишеш магистратура на петдесет години?

- Предполагам, че в това бе моят израз на кризата на средната възраст – в интерес на истината, излезе ми по-евтино, отколкото ако си бях купила спортна кола, и много по-малко стресиращо от извънбрачна афера. Децата ми пораснаха и изведнъж се оказа, че разполагам с прекалено много свободно време в непознат за мен град (точно се бяхме преместили в Лос Анджелис от Ню Йорк). До този момент бях работила в сферата на маркетинга и комуникациите на свободна практика, което ме устройваше, защото гъвкавото работно време ми позволяваше да се грижа за децата си. След това обаче бях готова за по-голямо и интригуващо предизвикателство. Винаги съм обичала книгите, затова реших да се пробвам да пиша, и магистратурата се оказа безценен опит – тя ми даде нужния тласък и ме накара да повярвам в собствените си възможности. Надявам се, че това е само началото, защото нямам намерение да спирам и съм готова за нови предизвикателства.

- Последен въпрос: какво ще направиш, ако неочаквано получиш голямо наследство?

- Ще си купя апартамент в Ню Йорк и собствено местенце в Рим.