Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 март - 14 март

1. Лаура Ескивел. Лупита обичаше да глади. Колибри

2. Дона Тарт. Щиглецът. Еднорог

3. Георги Данаилов. Към никъде. Абагар

4. Цветан Тодоров. Интимните неприятели на демокрацията. Изток-Запад

5. Роалд Дал. Момчето. Ентусиаст

Продължава...

Елате в земите на далечния Север, в света на богове, джуджета и великани

Митовете оживяват със „Скандинавска митология“ от Нийл Геймън: „Да имам възможността да преразкажа митовете и поемите, които сме наследили от скандинавските държави, е твърде хубаво, за да е истина. Надявам се да разкажа историите достоверно: митовете понякога са дълбоки, понякога са забавни и лековати, понякога разказват за героизъм, друг път за мрачни деяния – но при всички случаи сюжетите в тях неизбежно се случват“

До епохата на викингите легендите за богове, елфи и джуджета се разпространяват устно. Цялата информация за скандинавската митология, с която разполагаме, идва от средновековни текстове, написани по време или след християнизацията на тези земи.

Едно от големите имена на фантастичната литература Нийл Геймън създава истинска класика – впечатляваща версия на великите скандинавски митове, превърнали се във вдъхновение за не една от книгите му, станали световни бестселъри.

 В луксозното издание на „Скандинавска митология” американският писател превръща първичните северни истории в романизирана легенда, която започва със създаването на деветте свята, разказва за подвизите на божествата, джуджетата и великаните и завършва с Рагнарьок, Залеза на боговете и раждането на нови хора и ново време.

Като се придържа плътно към митовете, авторът умело, остроумно и на достъпен език вдъхва живот на незабравимите образи на могъщия Один, невероятно силния, но не много умен Тор, както и на коварния и ненадминат манипулатор Локи.

Осмелете се да се поживеете в магичния свят на великани, джуджета и божества и да се запознаете с боговете на Асгард, вдъхновили перото на творци като Дж.Р.Р. Толкин, Дж. Р. Р. Мартин и Тери Пратчет!

Нийл Геймън e американски писател, станал известен с графичните си новели. Един от най-близките приятели на Тери Пратчет и печелил  най-престижните награди в областта на фантастиката, сред които наградата „Хюго“ и „Небюла“, Геймън се радва на почитатели по цял свят, а някои от най-известните му творби с телевизионни и филмови адаптации. Следва откъс в превод на Надя Златкова.

Преди началото и след това

Преди началото нямало нищо – нито земя, нито небеса, нито звезди, нито небе, а съществувал само мъгливият свят – неясен и безформен, и огненият свят, който винаги бил в пламъци.

На север бил Нифлхейм, светът на мрака. Тук през мъглата минавали единадесет отровни реки, като всички извирали от един и същ извор в средата – бурния Хвергелмир. В Нифлхейм било леденостудено, плътна и тежка мъгла била надвиснала над всичко и обвивала всичко. Тази гъста и студена мъгла скривала и небето, и земята.

Продължава...

С Мамен Санчес при „Каймакът на обществото“

С хумор и остроумие за света, за който четем в светските хроники

Тя току-що е завършила университет, дъщеря е на собственика на най-известното испанско светско списание. И мечтае да стане журналист. Израснала е сред елита на обществото, за който всяка седмица се пише по медиите.

Една случайна среща в Париж води до първата значима задача в кариерата й. Тя поема статия за годежа на неустоимия английски херцог Нелсън Ноланд и неговата прекрасна, но непоносима италианска годеница Тереза Троти ди Висконти.

Със съветите на майка си и баба си, и най-вече с подкрепата на сестра си, тя иска да се докаже като журналист пред баща си. За да успее, младата жена трябва да се справи със ситуации, които подлагат на изпитание принципите, професионализма и вълненията на непокорното й сърце. „Каймакът на обществото“ (Хермес) е роман, който разкрива с хумор и остроумие недостъпния свят, за който обикновено четем в светските хроники.

Мамен Санчес е родена през 1971 г. и е трето поколение журналист. Завършила е информационни науки в Университета в Мадрид, както и история и литература в Сорбоната и в университетите в Лондон и Оксфорд. Има пет деца. Заместник главен редактор на популярното списание ¡Hola! и главен редактор на ¡Hola!, Мексико.

Автор е на няколко романа: „Игра на дама“, „Слънчеви очила за дъждовни дни“, „С вкус на прясна лимонада“, „Щастието е чаша чай с теб“, „Забранява се неверието в съдбата“. За „Щастието е чаша чай с теб“ известната испанска писателка Ана Мария Матуте казва: Отдавна не съм се забавлявала толкова, четейки книга. Следва откъс от романа.

Баща ми бе възприел една теория, която беше чул отнякъде и която според него пасваше идеално на убежденията му: „В този делови свят – обясняваше той с леко разширени ноздри, знак, че говори по-скоро шеговито – има два вида предприемачи. На първо място, онези, които вярват, че по някаква свръхестествена космическа случайност децата им са дошли на този свят, надарени с удивителни заложби: изключителна интелигентност, вроденa прозорливост и талант или необикновени способности да осъществят успешно всеки проект, с който се захванат. – Тук той правеше драматична пауза, след което добавяше тържествено: – На второ място, това са предприемачите, които нямат деца“.

Продължава...

„Прокълнатите кралици“ - жени се впускат в неизвестното

Нова книга от Кристина Морато - авторката на „Непокорните диви“,  повдига завесата на живота на велики жени от световната история

Императрица Сиси, Мария-Антоанета, Кристина Шведска, Евгения де Монтихо, кралица Виктория, Александра Романова – шест жени, които са оставили дълбока следа в историята и многократно са били извор на вдъхновение за Холивуд. Какъв обаче е бил истинският им живот зад привидната вълшебна приказка?

Безброй филми и романи са ни показвали съдбата им и най-вече привлекателните страни от живота им, но всички те са преживели и много нещастия. Общото помежду им е самотата, носталгията, липсата на любов и разочарованието, че не могат да дарят наследник на държавата. Изпитали са болката от смъртта на децата си, огорчението от разбитите си бракове и са се чувствали странници в кралските дворове, където не са били приети радушно.

„Прокълнатите кралици“ разказва историята на съпругите на най-великите в света, които напускат родината си и се впускат в неизвестното, без да познават хората, езика и обичаите на страната, в която отиват.

Някои, като Сиси, са станали владетелки против волята си, други, като Кристина Шведска, са скандализирали съвременниците си с екстравагантното си поведение и със стремежа си към свобода. Мария-Антоанета и Александра Романова завършили живота си по много трагичен начин, а кралица Виктория и Евгения де Монтихо изиграли ролята си с изключително достойнство.

Чрез личните им дневници и семейната им кореспонденция Кристина Морато ни разкрива човешкото лице на тези шест владетелки, които не са имали възможност да избират съдбата си.

Ексцентрични, капризни, непримирими, амбициозни... Зад блясъка на житейския път, изпълнен с привилегии, богатство и власт, всички те са били жени от плът и кръв, принудени да носят на плещите си тежкото бреме на цели империи.

Кристина Морато е родена през 1961 г. в Барселонa. Завършва журналистика в родния си град. Още съвсем млада, преди да завърши висшето си образование, започва да пътува като военен репортер в различни горещи точки в Централна Америка. Впоследствие решава да продължи да обикаля света с фотоапарата си, но акцентът в репортажите ѝ вече е положението на жената в развиващите се страни. Тази нейна мисия я отвежда в Африка, Азия и Южна Америка. През 2005 г. се озовава за първи път в Близкия изток и този район се превръща в място на действието на две от книгите ѝ.

Продължава...

Кои са Императорите на сладоледа?

Стоян Гяуров

Онова, което обединява подборката от тези така разнородни текстове, не е литературата, а писането – писането като различни стилове и език, различни авторски почерци, различни жанрови форми и употреби

Преди няколко години за пръв път чух за един италиански писател и неговия роман, който всезнаещият Джордж Стайнър сравняваше с Джойсовия „Одисей“. Бях заинтригуван, набавих си книгата  – една дебела тухла – и с нетърпение се захванах да чета с далечната цел да я представя и на българския читател.

Десет, петнайсет, може би двайсет страници – и трябваше да се откажа (каквато, както разбрах впоследствие, е била реакцията и на други читатели и преводачи), защото ми стана ясно, че моят италиански е недостатъчен, за да вникна в необичайно усложнения език на Стефано Д’Ариго, да разчепкам неговите неологизми и да се преборя със сицилианския диалект. Нищо чудно, че този роман със странното заглавие „Хорцинус Орка“ не беше преведен на нито един език – до началото на 2015 г., когато излезе немският превод.

Тогава желанието ми да разкажа за тази книга отново се пробуди. Само че как? Как бих могъл да представя един сериозен, многопластов роман, който не съм чел? Така стигнах до идеята за колажа, или, ако предпочитате, техниката на семплиране, която използвах, за да напиша „Смърт в Сицилия“, един от текстовете в този сборник.

Разказвам това, за да се разбере, че подзаглавието „Литературни есета“ всъщност не е съвсем точно; за „литература“ в прекия смисъл тук става дума само в две или три от всички петнайсет есета, като най-плътно до заглавието се доближава може би „Английският Пруст“. Онова, което обединява подборката от тези така разнородни текстове, не е литературата, а писането – писането като различни стилове и език, различни авторски почерци, различни жанрови форми и употреби.

Как се пише например роккритика („Рок 101“); как може да бъде представен, и то съвсем четивно, един речник („Разнеси словото“); какво е съотношението между биография и творчество („Магнетичният гущер“); дали историята щеше да поеме по друг път, ако Наполеон не страдаше от хемороиди („Навечерия“); защо, ако махнем „мръсните“ думи от писанията на Сад, убиваме и неговата философия („Подай ми камшика“).

Продължава...

Необикновената съдба на „Морис, или къщичката на рибаря”

Мили деца, добре дошли при Мери Шели! Две години след излизането на „Франкенщайн” майсторката на хоръра пише светла история за деца

Мери Шели, авторката на „Франкенщайн”, с детска книжка? Невероятно, но факт! Историята „Морис, или къщичката на рибаря” вече е в книжарниците с емблемата на издателство „Лист”.

В света на литературата това произведение е определяно като сензация. Написано е през 1820-а - две години след излизането на „Франкенщайн, или новият Прометей”, но вижда бял свят чак през 1998-а.

Ръкописът е открит случайно година по-рано в старо имение в Тоскана. В една кутия сред други документи собственичката на аристократичния дом намира две тънки тетрадки. Страниците им са гъсто изписани с вълнуваща история за изгубено дете, а най-отгоре на първата се вижда посвещение от авторката: „На Лорет от нейната приятелка госпожа Шели”.

С публикуването на „Морис, или къщичката на рибаря” за първи път в България, издателство „Лист” отбелязва 220-годишнината от рождението на основоположничката на хорър жанра.

Единствената, позната засега детска история в творчеството й, е пропита с малко тъга и много надежда. Тя е разказ за красиво и чувствително момче. Докато търси своя дом между страниците на творбата, то намира убежище във всяко читателско сърце.

„Морис, или къщичката на рибаря” е второто заглавие от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” след „Котаракът и Дяволът” от Джеймс Джойс. Преводът е на Боряна Даракчиева, а илюстрациите - на Мила Янева-Табакова.

Продължава...

Романът като пиршество

Петко Тодоров

Той е „Светецът” на Сесар Айра

„За двайсет и четири часа Средиземно море заличи и последната следа от бурята. Вълнението се върна към състояние на спокойно полюшване, електрическата активност заспа свита в няколко атома.

Пяната се сплиташе и се разплиташе при преминаването на кила, морските дълбини бяха сгънали своите експлозиви и ги бяха прибрали за следващия път”, какво му е на описанието?

Описва късното средновековие. Престарял монах от каталонско градче иска да се прибере в родната Италия и да умре там. Обаче минава за светец, правил някакви чудеса, та градчето живнало покрай него заради тълпите чудесотърсачи. Местните големци наемат професионален убиец да му види сметката, че чудото да остане при тях. Обаче старецът пада в морето, прибира го гръцко корабче.

В романа „Светецът” на Сесар Айра (изд. „Агата-А”, превод Красимир Тасев). Погледнете пак горния цитат. Има поне 4 думички ненамясто – в епохата. Иначе, по отношение на точността, са безспорни. И така нататък: пленяват го турски пирати, продават го като роб на африканския бряг, купува го местен богаташ, който от страх да не умре в дома му, го праща на пътешествие. И нашият налита на миниатюрно кралство и завърта шеметна любов с младичката кралица. Умиращият монах! Всичко е прекалено точно откъм предметност, Айра не прави компромиси. Играта е с времето и пространството.

Продължава...