Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 7 юни - 13 юни

1. Питър Мей. Човекът от остров Луис. Колибри

2. Йон Калман Стефансон. Тъгата на ангелите. Жанет 45

3. Надя Тодорова. Един живот в пет тетрадки. Книгомания

4. Таня Кинкел. Мандухай. Емас

5. Мариана Екимова-Мелнишка, Александър Н. Геров. Къщите говорят. НБУ

Продължава...

Нов скандинавски герой във „Виенското братство“, първа книга от трилогията за комисар Байер

Норвежкият журналист и писател Ингар Йонсрюд вече е звезда в криминалния жанр

„Виенското братство“ (Колибри) е майсторски изграден конспиративен трилър, в който исторически събития се преплитат със съвременната политическа реалност и живота в сянката на страха от тероризма.

Емоционално нестабилният полицейски комисар Фредрик Байер се заема да разнищи случая с изчезването на близките на високопоставен политик. Дъщерята принадлежи към религиозна секта, срещу която е извършена кървава атака. На местопрестъплението е открита тайна лаборатория.

В хода на разследването Байер и помощничката му от специалните служби Кафа Икбал се натъкват на свидетелства за дейността на братство от биолози, осъществявали опити в името на „расовата хигиена“ по време на Втората световна война.

Динамичното и напрегнато повествование увлича читателя в мрачните дебри на националсоциализма, в онова зловещо минало, чиито останки подхранват терора в настоящето.

Ингар Йонсрюд вече има статут на звезда в криминалния жанр - с ярка индивидуалност и открояващ се почерк. Веднага след излизането си през 2015 г. дебютният му роман, първа книга от трилогията за комисар Байер, се превръща в бестселър, високо оценен както от критиката, така и от широката публика. Следва откъс в превод на Радослав Папазов.

В полумрака стюардесата отсервираше недокоснатия поднос с пушена сьомга, костур от Босфора и виенски ябълков щрудел. Движенията ѝ бяха бързи, толкова рутинни, че дори не ѝ се налагаше да поглежда надолу. Докато ръцете ѝ работеха, тя го погледна. На лицето ѝ се изписа онова изражение, което придобиваха някои, щом го видеха отблизо. Сякаш в картината имаше смущение, но тя не можеше да определи какво точно. Когато се протегна към чашата му с шампанско, той сложи ръката си върху нейната. Тя бързо я дръпна.

Продължава...

За забранената любов на Симонета Веспучи и Сандро Ботичели

Една жена с легендарна красота и един велик художник в „Най-красивата жена във Флоренция“

Алиса Паломбо избира за сцена на втория си роман двора на Медичите – бляскавия и съблазнителен свят на братята Лоренцо и Джулиано де Медичи. Двамата управници на Флорентинската република привличат около себе си гениални художници, известни поети, политици, философи и други емблематични фигури от Италианския ренесанс.

Благодарение на годежа си с Марко Веспучи 16-годишната красавица от Генуа Симонета Катанео навлиза шеметно в артистичното общество и бързо се превръща в обект на възторг и обожание.

Симонета Веспучи, както и съпругът ѝ Марко, братята Медичи и художникът Сандро Ботичели са реални исторически фигури. Изкуството е съхранило образа на младата жена в редица произведения – както от самия Ботичели, така и от Пиеро ди Козимо, Гирландайо, Верокио. И макар за великите мъже да знаем много, историята не е запазила почти нищо за Симонета, освен лика ѝ и нейната ранна смърт.

Паломбо вдъхва живот на жената, обезсмъртена от Ботичели в „Раждането на Венера“, като я поставя в центъра на роман, който е перфектното съчетание между изкуство, история и романтика. Флоренция от времето на Медичите сияе във великолепните краски на Ренесанса, а на преден план е изведено пленителното сътворение на един шедьовър.

Цяла Флоренция се влюбва в прелестната Симонета, а обожаваният от всички дами Джулиано де Медичи не прави изключение. Докато привиква към новия град, брачния живот и по-високата си позиция в обществото, генуезката се превръща и в единствена муза на талантливия млад художник Сандро Ботичели.

Плод на забранената им любов е шедьовърът „Раждането на Венера“, който и до днес е считан за едно от най-великите произведения на изобразителното изкуство. Ала Симонета разбира, че красотата може да бъде и проклятие…

Продължава...

„Гам“ – романът, за който Ерих Мария Ремарк не искаше да говори

Нов живот за „Гам“ – втория роман на великия Ерих Мария Ремарк, писан скоро след „Мансардата на бляновете“. Творбата излиза на бял свят след смъртта на автора, а самият той почти не говори за нея приживе – „Гам“ е споменат от писателя единствено в писмата му до Марлене Дитрих

След литературните шедьоври „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, които се радват на ново, подобаващо съвместно издание, дойде ред да видим красивото ново издание на още един роман на големия германски писател Ерих Мария Ремарк – непубликувания приживе „Гам“.

По време на околосветското си пътуване пленително красивата Гам сменя континент след континент и мъж след мъж в търсене на любовта. Постепенно героинята на Ремарк се изгубва в себе си, за да намери това, което винаги е търсила – връзка със собствената си природа.

Екзотиката на местата, които Гам посещава, добавя нови пластове към този сякаш безкраен лабиринт от емоции, преживявания и идеи, които са едновременно илюстрация на епохата и прозорец към вътрешния свят на автора. Именно в този вътрешен негов свят, в който писателят ни позволява да надникнем, са видими немалко елементи от някои от по-късните му творби.

За разлика от стила на Ремарк, който познаваме и ценим високо, с така силно застъпената антивоенна тематика и живота на „изгубеното поколение“ в романите „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, сборника с разкази „Врагът“, а също и във „Време да се живее и време да се мре“ и „Живот назаем“, тук писателят ни показва едно свое различно и малко познато лице – „Гам“ е по-скоро роман на тезите. В него Ремарк сблъсква множество гледни точки за любовта, страстта, смисъла на живота, страданието и смъртта.

„Гам“ (ИК „Сиела“) е вторият роман на Ерих Мария Ремарк, писан скоро след „Мансардата на бляновете”. За него писателят почти не говори приживе – Ремарк споменава „Гам“ единствено в епистоларната си комуникация с известната германско-американска актриса и певица Марлене Дитрих. 

Може би затова романът е слабо познат на читателите –  той вижда бял свят през 1998 г., цели 28 години след смъртта на автора. Книгата излиза за първи път на български език в края на 1990-те години. Преводът от немски е на Диана Диманова. Новото издание е с твърди корици, чиито художник е Дамян Дамянов.

Продължава...

„Виж арлекините” - завоалираната автобиография на Набоков

Петко Тодоров

Задължителният цитат е „Защо все си увесил нос? Виж арлекините!... Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Събери на едно място шегите и образите и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!” – пралелята на героя разказвач на Владимир Набоков във „Виж арлекините!” (изд. „Фама”, превод Весела Прошкова).

Цитатът обяснява заглавието. Революцията от 1917 г. помита бъдещ руски писател из Европа, усяда в Америка, на стари години се връща на Стария континент. И разказва живота си. Последният му завършен роман, има един незавършен.

„Завоалирана автобиография – завоалирана, понеже не се занимава с обикновените житейски събития, а с миражи от романтично и литературно естество” – завоалираността е двойна. От страна на героя му, там е и неискрена и от негова страна. „Не разбирам от пеперуди”, заявява Вадим Вадимович, и веднага почва обяснения за пеперуди, които са в способностите на един на 300 000 души.

Набоков е лепидоптерист, което ще рече пеперудолог - от световна величина. Да подминем „обикновените житейски събития”, но той откровено се заиграва със заглавия и сюжети на собствени творби, за да изплюе накрая, че „трудното за произнасяне и дълго като тения Владимир Владимирович прозвучава като Вадим Вадимович”. Владимир Владимирович Набоков.

Който забива последната дума в онези сложносъставни изречения със замаха на изковаващия вселена. Но не прощава и на простите: „Луиз, облечена за църква – в лилаво като у колибри”.

Продължава...