page contents Книжен Ъгъл: Още 50 нашенски истории от едно време
Предоставено от Blogger.

Още 50 нашенски истории от едно време

20.2.18

След големия успех на първата част „Хермес“ представя новата книга на Петя Александрова – „България в потури, но с цилиндър – 2“

В нея авторката продължава традицията да разкрива любопитни подробности около живота на видни български писатели и политици, сред които са Иван Вазов, Добри Чинтулов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд и др.

Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Цветан Радославов, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Атанас Буров, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, проф. Александър Балабанов... Има и пиперливи в детайлите си истории – за първия фабрикант в Сливен, първия публичен дом в Шумен, за първите фотографи, „поетки“, газети, забавачници, телефони, монети и конкурси за „миски“...

Петя Александрова е българска журналистка и писателка. Родена е през 1948 г. в Ямбол. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на 7 книги с поезия и проза за възрастни и 19 сборника с приказки и поезия за деца. Стиховете ù са превеждани на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език. Следва откъс.

Добри Чинтулов изоставил в Одеса първата си любов

Най-бунтовният наш поет се молил за пенсия от пет турски лири

„Малък бях, но помня добре, че като притъмнееше и се затваряха маазите, дюгените, ханищата, водениците, долапите, къщята – вред, дето имаше живи словесни същества, в Сливен се повтаряха мощните звукове на „Къде си, вярна ти любов народна“ или „Стани, стани юнак балкански“. Това беше приблизително в 1856–58, аз тогази бях малък, но помня добре, че Чинтуловите песни произвеждаха фурор между гражданите: това впрочем беше фъртуна, която на своите крила понесе всичко... а буйните характери почнаха да точат ножове си, да изтриват ръждясалите си пушки и чакмаклии пищови...“ Така пише, вече след Освобождението, един от учениците на Чинтулов – М. П. Икономов.
1822 година, септември месец, в сливенската махала Гюр чешме проплакала втората мъжка рожба на Петър Миндов Чинтула с християнското име Добри. Родителите били неграмотни, кротки и трудолюбиви хора. Петър Миндов все по чужди лозя се блъскал, а вечер се връщал с магаренцето, натоварено с кютюци за огрев, оттам дошла и фамилията Чинтул (лозов дънер). Имал е и тепавица, произвеждал кебета, а жена му Стоянка денонощно била с хурката или на стана. Имали четирима синове и една дъщеря. Момчетата (какво чудо за ония времена) всичките се учат във Взаимното училище на даскал Димитър Кишиша, а после и в модерното класно училище на Георги Цукалас. Само Добри обаче настоява да се изучи повече. През пролетта на 1838 г., ненавършил 16 години, с нови цървули и торба на рамо, той тръгва ПЕШ и САМ към... Русия, за да се доизучи. Спира в Търново и слугува в едно кафене, като в същото време взема уроци при даскал Михайловски. След няколко месеца нарамва пак платнената си торбичка и тръгва – от Търново през Русчук за Букурещ. Едно момче по опасните пътища, с няколко гроша, зашити нейде в антерията, и препоръчително писмо до братята Христиди, които имат в Букурещ училище. В Букурещ престоява три месеца и усъвършенства гръцкия език. После се отправя за Браила и отсяда при Димитър Диамандиев, заможен сливенски търговец. С негова помощ след още няколко месеца пътува до Одеса, до пансиона на Николай Тошков. Диамандиев го издържа в Одеското околийско училище, а след това с т.нар. „априловска стипендия“ (пръв сред българчетата, изучили се с помощта на Васил Априлов и Николай Палаузов) постъпва в Херсонската духовна семинария. Всички са възхитени и смаяни от бързия напредък на сливенчето, от неговото трудолюбие и самодисциплина. Той пише стихове! Той свири на цигулка! И на флейта!

Дето е музиката, наблизо е и любовта

В училището Добри Чинтулов, вече млад мъж, се сприятелява с Вася Тучков и семейството му. Вася има сестра – синеока девойка на име Катя. Първата и навярно голямата любов на Добри Чинтулов, за която доскоро не се знаеше нищо. Благодарение на сливенския писател Желяз Кондев и неговите изследователски пътувания и срещи с наследниците на семейство Тучкови, днес имаме дори снимка на момичето. Защо Чинтулов не се е оженил, защо не е останал там? Отговорът е прозаичен: защото Априлов го кара да подпише документ, че ще се върне в България да работи като учител. В него ясно и точно е казано: „ако не употребя знанието си на школското учение по България... тогава освен капитала с файдата му имам да плащам на Габровската школа още двеста рубли щраф (наказание)...“. А защо не е взел Катюша в България? По една-единствена причина: не му се е искало да доведе момичето в страна, където ще трябва да понася несгоди и робия... В един град, където денем жените излизат дори до съседите бързешком, забрадени, с наведени очи, а нощем мъжете точат ножове и пеят бунтовни песни...
През 1850 г. Добри Чинтулов се прибира в България. Как се е разделил с Катя, какви клетви, признания и сълзи са си разменили – никой не знае. Поделят си двете черупки на красива мида, върху чийто седеф са написани имената им.