page contents Книжен Ъгъл: ХХ-ят век на Жером Ферари
Предоставено от Blogger.

ХХ-ят век на Жером Ферари

13.5.18

Петко Тодоров

В неговия голям малък френски роман

„Искряща зора ослепява с безмилостната си светлина паметта на хората и болезнените им спомени биват отпращани в отлива на мрака, който се разпръсва и ги отнася със себе си” – що за барок? Да, в „Проповед за падането на Рим” на Жером Ферари (изд. „Факел експрес”, превод Александра Велева). Драматичният бароков взрив е във въведението на романа – 10-ината страници, направени като един параграф. Но от него не бива да се вадят изречения.

Рядък литературен кондензат е това въведение. Изстисква до дъно читателския импулс. В него е жанрът на романа: семейна сага. Многодетно семейство в корсиканско село. Разказът се сгъстява около Втората световна, съпротивата и в следвоенните години. Централният сюжет е селският бар. Наемат го син от това семейство и неговият приятел, студенти. Сменят философията в Сорбоната с търговска практика. За нула време го разработват до социален център и печелившо предприятие...

Поредният ХХ век, направен от Ферари да отрече прилагателното „пореден”. Барокът допринася да се усети драматизма на века чрез участта на отделно семейство. Дългите спираловидни изречения донагнетяват същия драматизъм. И скритият в тях диалог. Пряката реч на Ферари с особената си техника се явява сякаш случайно и по-скоро като крепеж на разказа. С изключение в развръзката.

„Човек строи върху пясък. Ако искаш да прегърнеш онова, което той е построил, ще прегърнеш само вятъра. Ръцете ти ще са празни, а сърцето покрусено. Ако обичаш света, ще загинеш с него” – стои като ключ, но е в края. Разрушението е в човека, той се ражда с него. Френската колониална империя се разпада, но не за нея е проповедта за падането на Рим. Разпадът в колониалните сцени е разпад в човека, имперският разпад остава в мъгла, сякаш неопределено и недоловимо следствие...

Поредният голям малък френски роман. Лишен от проповедност, иначе нямаше да е такъв. На Ферари му е достатъчно изсъскването на героинята: „Защото искам именно това: искам да бъде непоправимо”.