page contents Книжен Ъгъл: Джоджо Мойс за „Все още аз“: Ню Йорк е идеалното място за приключението на Лу
Предоставено от Blogger.

Джоджо Мойс за „Все още аз“: Ню Йорк е идеалното място за приключението на Лу

17.7.18

Трогателен завършек на поредицата за Луиза Кларк... и определено най-добрият роман от нея

Мойс е създала проникновена история за самопознание и за саможертвите, необходими, за да живееш достойно. Ще ви накара да въздишате от наслада буквално до последната страница, пише „Ентъртейнмънт Уикли“.

Във „Все още аз“ (Хермес) Луиза пристига в Ню Йорк, готова да започне нов живот. Следвайки завета на Уил, тя е решена да прави по нещо различно всеки ден и да казва „да“ на новите преживявания. Работата й осигурява достъп до света на супербогатите и я изправя пред неподозирани предизвикателства.

Лу вярва, че е влюбена в парамедика Сам, и се опитва да запази връзката им въпреки хилядите километри, които ги делят. Но случайна среща с красивия и самоуверен Джошуа на светско събитие я разколебава. Той й напомня за Уил и живота, който са можели да имат заедно.
Не след дълго младата жена се изправя пред съдбоносен личен и професионален избор. Тя трябва да си отговори на въпроса коя е Луиза Кларк всъщност. И да намери смелостта да следва сърцето си – където и да я отведе то... Следва интервю с Джоджо Мойс.

Във „Все още аз“ изпращаш Луиза Кларк, любимата ни героиня от „Аз преди теб“, в Ню Йорк. Защо избра толкова далечна дестинация?

Много ми се искаше да извадя Луиза от обичайната й среда. А кое е най-дивото и мащабно място, на което можете да поставите едно момиче от малък град? Сърцето на Манхатън. Прекарах много време в САЩ през последните пет години и повечето ми пътувания започваха с малко свободно време в Ню Йорк. Така че аз самата от дълго време наблюдавам града от гледната точка на чужденец. Преживяването е вълнуващо, трудно, предизвикателно, безпощадно и невероятно забавно. Идеалното място за приключението на Лу.

Ню Йорк е доста далече от дома на Лу в Стортфолд, Англия. Как протече проучването на местата и преживяванията, на които Лу се наслаждава в Голямата ябълка?

Освен времето, което прекарвам там по работа, през октомври се върнах специално за едноседмично проучване. Опитах се да направя всичко, на което подложих Лу, без спането в ужасен хотел с дървеници! Мой приятел ми помогна да се настаня в една от онези изключителни сгради, гледащи към Сентръл Парк, което беше неоценимо. Собственикът ме свърза с много опитен брокер на недвижими имоти, който ми разказа подробно за живота на подобно място. Много е специфично, точно както има разлика дали си от Северен, или от Южен Лондон. За мен беше важно да не объркам нещата.

Четенето на „Все още аз“ е като да си говориш със стар приятел. Какво беше чувството да се върнеш към историята на Лу Кларк?

Обожавам да пиша за Луиза. Вече наистина я чувствам като стара приятелка. Понякога е много трудно да се справиш с някой герой, но с нея е все едно да нахлузиш любимите си дрехи. Аз я познавам. Знам как би реагирала във всяка ситуация. Тя е искрена и забавна, и малко луда. Но най-забавното беше да я побутна малко напред. Тя израства, особено в последната част на книгата. Мисля си, че като всички нас, и тя все още търси коя е всъщност.

Един от героите отбелязва, че на Лу й отива Ню Йорк. Какви качества притежава Лу, че те кара да я поставяш в различни преживявания? Защо тя е така близка до читателите?

Мисля, че много хора се отъждествяват с Лу. В „Аз преди теб“ те виждат какво е да осъзнаеш, че животът ти някак се е изплъзнал от контрола ти, оставяйки те на ръба. Да разбереш, че ежедневието ти е много еднообразно, без да си напълно сигурен как се е стигнало дотам и дали изобщо искаш да бъде другояче. В „След теб“ на много от читателите им е познат този период на скърбене – колко е трудно всички да очакват от теб да продължиш напред и да бъдеш весел, отзивчив, когато изобщо не се чувстваш така. Най-важното е, че Лу се старае да постъпва правилно, въпреки че често не успява, което я доближава до много голяма част от нас.

Книгите ти винаги предизвикват широк обхват от емоции – на едната страница караш читателите да се смеят с глас, а на следващата ги докарваш до сълзи. Трудно ли се комбинира комедийното и трагичното в живота в една обща картина? Как успяваш да създадеш толкова дълбоки характери и истории?
Благодаря! Приемам го като огромен комплимент. Мисля, че причината е, че се опитвам да пиша книги, каквито самата аз обичам да чета. А ако една книга успее да ме разсмее или разплаче, то авторът й си е заслужил вечната ми вярност. Ключът към подобно писане е и двете – смехът и сълзите – да са искрени. Ако познавам героя, тогава описвам неговите преживявания такива, каквито си мисля, че ги усеща той. Така е по-лесно емоцията да бъде предадена между страниците.

Какво следва? Още приключения за Лу?

По-скоро не.  Когато обаче си помисля, че никога повече няма да пиша за нея, се чувствам абсурдно тъжна. Така че може би разказ?