page contents Книжен ъгъл: Политкоректни приказки за лека нощ
Предоставено от Blogger.

Политкоректни приказки за лека нощ

12.8.18

Петко Тодоров

В изпълнение на Джеймс Фин Гарнър

„Да знаеш, скъпа моя, че на едно малко момиченце може да му се случи случка, ако се разхожда само през този лес – фамилиарно я предупредил вълкът” – Червената шапчица. Която отговаря: „Намирам сексистката ви забележка за крайно обидна, но ще я подмина заради традиционния ви статус на социален парий, съпровождан от непрекъснат стрес, допринесъл да формирате свой напълно жизнеспособен мироглед. А сега, ако обичате, трябва да вървя. Но тъй като статусът му на социален маргинал го бил освободил от робското придържане към линейното мислене, характерно за Запада, вълкът знаел пряк път за дома на бабата”.

В „Червената шапчица” от „Политически коректни приказки за лека нощ” на Джеймс Фин Гарнър (изд. „Фама+”, превод Павел Боянов).

Тази първа книга (1994) на американския сатирик Гарнър се води бестселър и има защо, даже да изглежда изненадващо. „Новите дрехи на царя”, „Трите прасенца”, „Пепеляшка” – 14 приказки. Шарл Перо обнародвал през 1697 г. приемлива версия на „Червената шапчица” от фолклорните варианти, братя Грим век по-късно – още по-приемлива, която познаваме от малки.

Развръзката по Гарнър: „Червената шапчица, бабата и вълкът осъзнали, че ги обединява обща цел. Те решили да основат алтернативно домакинство, основаващо се на взаимно уважение и сътрудничество, и оттогава заедно живеят в гората мирно и щастливо”. Той се гаври не със сюжета, а с неолибералния мейнстрийм.

Бива някой да разчепка парадоксалното равенство на нашенска почва между официалната неолиберална доктрина и снобизма на нейните носители. Голичък патос на адептите на края на историята в провинциалистка менталност. Твърде тежки станаха последните изречения.

Но ето достъпното обяснение на Гарнър: Татко мечок и Мама меца излапали Златокоска и Бебе мече възкликнало: „Мамо, татко, какво направихте? Мислех, че сме вегетарианци. Така е – оригнал се Татко мечок, - но винаги сме готови да изпробваме нови неща. Гъвкавостта е поредното благо на мултикултурализма”.