Книжен ъгъл

Книга за възхода на новата космическа индустрия, която вече не е само държавен монопол, а е и частно начинание и арена на непрекъснато съревнование между четирима от най-богатите предприемачи в света

След като надеждите на космонавтите от мисиите Apollo, които проправили път, по който никой не поема, остават нереализирани, идва ред на ново поколение, готово да възроди мечтите от детството си, да повтори героизма на идолите си, да вдъхновява така, както е било вдъхновявано то.

Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън (за съжаление, вече не е сред нас) стоят зад някои от най-големите търговски марки в света Tesla, Amazon, Virgin, Microsoft. Те инвестират милиардите си и цялата си енергия в мечтата на човечеството да пътува в Космоса. Компаниите им за космически технологии SpaceX, Blue Origin, Virgin Galactic, както и проектът Stratolaunch, са си поставили за цел да постигнат ниска себестойност на космическите полети, да развиват космически туризъм, да изпратят хора до Луната и да колонизират Марс.

Тази битка за Космоса, макар и в началото си, е изпълнена с опасности и върховни приключения, с катастрофа, коствала живота на един изпитател, експлозия на ракета и подозрения за саботаж. Съдебни дела на дръзкия аутсайдер Мъск, изправил се срещу военния комплекс на цяла една държава. Политически схватки, стигнали чак до Белия дом.

„Голямата битка за Космоса“ (Кръгозор, превод Камен Велчев) проследява и ожесточеното съперничество между Илън Мъск и Джеф Безос, което се изразява в сблъсъци в съда и в Twitter, в оспорване значимостта на всяко постижение на другия. Двама милиардери с тотално различен стил и темперамент – дръзкият Мъск се втурва напред, като успехите и провалите са в центъра на сцената, на вниманието на всички, докато Безос остава спокоен и дистанциран, а мистериозната му ракетна авантюра е скрита зад кулисите. Състезанието им към звездите е задвижено не от политически доктрини, а по-скоро от огромно състояние, его и любов към приключенията, от шанса да отведат човечеството сред звездите завинаги.

А състезанието ще продължава, докато годините се превръщат в десетилетия, а десетилетията в поколения, защото то надскача въображението на космическите крале. Защото това е една безкрайна надпревара, безкрайна като Космоса…

За написването на книгата Крисчън Девънпорт черпи информация от доклади и документи, от много писмени източници, сред които книгата на Ашли Ванс „Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“ (Кръгозор, 2016), провежда лични разговори с мениджърите и ръководителите на компаниите на четиримата милиардери.

Авторът включва и част от интервютата, които лично е направил с космическите крале: „Благодарен съм на всеки един от тях, че сподели историята и вдъхновението си. Единият от тях е Джеф Безос, собственик на моя работодател - вестник Washington Post. Ще го кажа направо. Признавам си, че беше доста странно да пиша книга за някого, който може да ме уволни.“

В резултат журналистът създава увлекателна и информативна книга, изпълнена с ярки и провокативни детайли. Следва откъс.

Да присъстваш на „Шоуто на Илън“

Верните последователи започват да се редят часове преди началото на шоуто. Първите пристигат на малки групички в конферентната зала в Гуадалахара, Мексико. Приличат на фенове на „Star Wars“, които провеждат ритуала „Нека-силата-бъде-с-теб“, с десетки щурмоваци, хансоловци и бобафетовци.

Зад заключените врати техният Йода се подготвя. Илън Мъск иска всеки детайл да е на мястото си. Това е важен момент и той няма намерение да го претупва. Месеци наред намеква за речта, която ще изнесе днес, на 27 септември 2016 г., на Международния конгрес на астронавтите. Напрежението е до точката на кипене, Мъск ще засенчи всичко друго, свързано със събитието, и ще превърне няколкодневния конгрес в „Шоуто на Илън“.

Залата за пресконференции е препълнена с журналисти, които са дошли от целия свят за тази дългоочаквана реч, озаглавена „Превръщането на човека в междупланетен вид“, в която Мъск най-накрая ще изложи плановете си за колонизиране на Марс.

През месеците преди мероприятието в Гуадалахара той разкрива някои от подробностите, например заявява пред репортер на Washington Post, че възнамерява да построи транспортна система до Червената планета досущ железопътните линии, които пресичат САЩ, а целта е първият човек да кацне на Марс през 2025 година. От NASA вече са съобщили, че ще си партнират със SpaceX за безпилотните полети на Dragon до Марс. Всеки две години след това, когато орбитите на Земята и Марс се намират в най-близките си точки, SpaceX ще изпраща допълнителни припаси за нуждите на бъдещото човешко поселение там.

– В общи линии заявяваме, че отваряме товарна линия до Марс – казва той на Washington Post. – Редовна товарна линия. Можете да разчитате на това. Ще се случва на всеки 26 месеца. Точно като влак, който тръгва от перона.

Марс е цел на SpaceX още от основаването на компанията, дори причината за нейното появяване на бял свят. Един от първите служители на компанията, Стив Дейвис, си спомня бележка с въпрос, която получил от Мъск в началото на 2004 г.: „Колко гориво ни трябва за кацане на Марс?“. По време на първото интервю за работа изобщо не ставало дума за качествата на Дейвис, а: „Говорихме за Марс. През цялото време. Как да стигнем до Марс“.

Сега целта се приближава – поне в представите на Мъск. Той е толкова въодушевен от перспективите, че едва се сдържа.

- Изкушавам се да говоря още повече за подробностите – казва той пред Post, но след това се усеща, че не иска да проваля речта в Гуадалахара. – Трябва обаче да се ограничавам.“

За първите си мисии SpaceX имат намерение да използват три Falcon 9, свързани заедно. За човешката колония обаче ще построят колонизаторска ракета, известна помежду им под името ШГР: „Шибано голяма ракета“ .

- ШГР е идеалното име за целта, защото ракетата наистина ще е много голяма – казва той пред вестника. – Очевидно повече за нея ще научите през септември, но това наистина ще ви отнесе главите.“

Моментът най-накрая настъпва. Вратите на конферентната зала се отварят и тълпата се втурва към предните места, близо до подиума. За няколко минути настъпва невероятен хаос, хората със запазени места снимат рояците новодошли около себе си.

Най-сетне, когато всичко се успокоява, влиза Мъск, облечен в тъмен пуловер, бяла риза и няколкодневна брада, качва се на сцената и застава на фона на огромна снимка на Червената планета.

– Е, дайте да видим как можем да ви откараме до Марс – пита Мъск в началото на речта си.

Отговорът е: с голяма ракета. За да покаже точно колко голяма, презентацията на Мъск започва с човешка фигура, която стои до него. Когато гледната точка се отдалечава от нея, за да обхване размера на ракетата, човекът се смалява все повече и повече, докато накрая става почти незабележим.

– Доста голяма – отбелязва очевидното Мъск.

Тъй като би могло да лети и отвъд Марс, някои вече наричали Колониалния транспорт до Марс Междупланетна транспортна система.

Каквото и име да ѝ остане, ракетата си е чудовищно голяма, висока над 120 метра, с 42 двигателя и космически кораб, който може да превозва над 100 души, да презарежда в орбита, след което да отпътува към Марс със скорост над 100 000 км/час. На сцената Мъск очертава оптимистично бъдеще, по време на което „самозадоволяващият се марсиански град“ с население 1 милион души може да бъде реалност между 40 и 100 години от извършването на първия полет до планетата, след което говори за „Марсиански колониален флот“, който може да осигури една далеч по-мащабна колонизация на Червената планета.

Пътуването „трябва да е забавно и вдъхновяващо“, казва Мъск.

– Хората не трябва да бъдат натясно или да им е скучно. Жилищните помещения трябва да са устроени така, че там да могат да се провеждат игри при нулева гравитация, хората да плуват във въздуха. Трябва да има киносалони, лекционни зали, ресторант. В общи линии, трябва да е весело. Ще си прекарвате чудесно.

Апогеят на презентацията му е фантастичното четириминутно видео, което демонстрира изстрелването на огромната ракета, полета на космическия кораб през пустошта, докато през огромния му илюминатор не се вижда Марс в подканящо червено и златно, обетованата земя с атмосфера, блещукаща около планетата като тънък ореол.

Видеото приключва с високоскоростна трансформация на една пуста и мъртва планета, на която учените смятат, че в миналото е имало живот, в подобна на Земята синя и зелена планета с огромни океани, заместващи обширните червени пустини на Марс.

Мъск е прав. Това наистина отнася главите на присъстващите. Всичко. Огромната ракета. Космическият кораб с огромен панорамен прозорец, през който изгряла Червената планета. Идеята, че Марс може да бъде затоплен и превърнат в обитаема планета като Земята.

Седмици наред Мъск и ударният му екип от служители на SpaceX прекарват съботите в работа върху структурата на Марс и презентацията. Всички обаче явно пренебрегват един много важен момент – сесията въпроси и отговори, която ще се проведе след това.

Организаторите оставят микрофони за всеки в публиката, а това скоро се оказва абсурдна идея, защото всеки започва да пита Мъск за всичко. Някой си Алдо, който звучи като напушен с марихуана, казва, че току-що се връщал от годишния поход в пустинята Невада, наричан Burning Man – „Горящият човек“, където е студено, прашно и дискомфортно, а освен това и с преливаща канализация.

– На Марс също ли ще е така, като прашен безводен кенеф? – пита Алдо.

Друг казва на Мъск, че иска да му подари един комикс за „първия човек на Марс, точно като теб“, но охраната пред сцената не го допуска да се качи, затова той пита:

– А мога ли да ти го хвърля на сцената?

След това една жена се обажда:

– Мога ли, от името на всички жени, да се кача при теб и да те целуна за късмет?

Мъск се размърдва неудобно, когато тълпата започва да подсвирква и дюдюка, все едно е пред публичен дом.

– Благодаря – казва той смутено. – Оценявам идеята.

Някои може да не го приемат на сериозно, но много други са въодушевени. Дългите опашки го доказват. Както и блъсканицата пред залата, възроденият ентусиазъм към Космоса, науката и изследванията, теми, които не са вълнували американския народ от много, много дълго време.

Може би мисията на Мъск до Марс е илюзия, чиста фантазия от комикса, който откачалката в конферентната зала се опитал да му метне на сцената. Може пък всъщност да няма значение. Ами ако целта на цялото упражнение е да го накара да изглежда реално, все едно наистина може да се направи?

В крайна сметка SpaceX е мястото, където мотото е: „Поставяй си почти невъзможни цели и не се отказвай. С рогата напред. Прокарвай свой път. В SpaceX правим така“.

Обаче е и прекалено имагинерно, преминава границите на реалността като добър научнофантастичен роман: „възможно, но не много вероятно“, както отбелязва по-късно един известен експерт. Особено за момента, когато полигонът за изстрелване на SpaceX е осеян с отломки, а на ракетите ѝ им е забранено да летят. Да не говорим, че компанията до момента е извеждала в околоземна орбита само товари, без нито един-единствен космонавт дори на ниска околоземна орбита, камо ли пък до Марс.

Освен това датата да се случи гореописаното е смехотворно неправдоподобна – през 2018 г. с помощта на Falcon Heavy, ракета, която е претърпяла многократни отлагания, страда от технически проблеми и още не е летяла във въздуха. Марс си остава недостижима мисия. Средното разстояние между него и Земята е 225 милиона километра, макар на всеки 26 месеца двете планети да се доближават значително повече. Освен това от всички 43 роботизирани мисии, включително обикновени прелитания покрай Марс, осъществени от четири различни държави, а не компании, само 18 се считат за напълно успешни.

Ако Мъск възнамерява наистина да реализира плановете си, това „би било гигантско инженерно начинание, далеч по-мащабно и скъпо от проекта Manhattan“, казва Джентри Лий, главният инженер по изследването на Слънчевата система към ракетната лаборатория на NASA.

За успешна човешка колония на Марс в рамките на срока, заложен от Мъск, „това би изисквало разработката и внедряването на нови технологии с темпове, далеч надскачащи прилаганите досега в който и да било друг проект“.

Не само експертите се отнасят скептично към мечтите на Мъск. Лорън Гръш, елитна журналистка в сферата на космонавтиката, работеща за технологичния сайт The Verge, притиска Мъск относно един ключов момент, който той не споменал в презентацията си.

– Не говорихме много за начините, по които ще опазвате хората от радиацията на открития Космос или как ще живеят на планетата – започва тя. – Бихте ли ни осветлили относно животоподдържащите системи, средата за живот, такива неща?

За човек като Мъск, посветен толкова на подробностите, светкавичният отговор е буквално избягване на въпроса, защото той простичко отговаря, че „радиацията не е кой знае какъв проблем“.

Друг сериозен проблем, на който в презентацията не се дава отговор, е: „Кой ще плати за всичко това?“. Мъск отговаря, че той ще „даде най-голямата възможна сума, която може да си позволи“ от личното си състояние. След това обаче се пошегувал, че на SpaceX може да се наложи да ползва Kickstarter, онлайн платформата за набиране на средства за осъществяване на частни проекти.

– Когато покажем, че тази мечта е реалност... Мисля, че подкрепата ще дойде лавинообразно – казва той без повече подробности.

Това си остава по-скоро желание, а не конкретен бизнес план. Идеята му за смесено „държавно-частно партньорство“ също звучи крайно невероятно. NASA имат свой собствен план за достигане до Марс, като конструира своя ракета и космически кораб за целта.

Макар Обама да прекратява програмата Constellation на Буш, пилотираната капсула Orion на Lockheed Martin оцелява. През 2014 година тя се издига на височина близо 6000 км, което е далеч повече, отколкото който и да било апарат, предназначен за превоз на човешки същества, се е отдалечавал от Земята за повече от 40 години. Макар на борда ѝ да няма космонавти, първият полет на капсулата е обявен от NASA за „нова ера“ в човешкото изследване на Космоса.

Скоро след това обаче правителствените контролни органи предупреждават, че същите надхвърляния на бюджета и забавяния на графиците, които тежали на програмата Constellation, хвърлят сянка и върху плановете на администрацията на Обама. Новата ракета, която заменя Ares V от мандатите на Буш, е известна под името КСИ: „Космическа система за изстрелване“ (или SLS)*. Тя обаче още не се е издигала във въздуха и критиците ѝ се присмиват, като ѝ дават името „Конгресна система за изстрелване“**, защото целта ѝ явно е да създава работни места в изборните райони на конгресмените, а не да се стигне до реален полет до Марс.

Струващата 23 милиарда долара програма SLSSLS/Orion се появява, когато NASA започва, „да се препъва в лошото управление на бюджета, слабия надзор и подценяване на риска“, както гласи буквалният цитат от заключението на Сметната палата на САЩ. Мисията на NASA за достигане до Марс,