Какво става с мъжа от средната класа

Петко Тодоров

И защо драмата остава у него

„Започнах да ходя там от време на време и да наблюдавам слона в дома му. Ако някой ме попита защо си правех труда, няма да мога да отговоря задоволително. Просто ми беше приятно да наблюдавам слона, когато е сам”, разказва героят на Харуки Мураками в „Изчезването на слона”.  Заглавието на разказа е на корицата, в сборника са още 16 (Колибри, превод Надежда Розова).

Един ден слонът изчезва заедно с гледача. Необяснимо за всички, освен за нашия наблюдател. Но темата не е слонът, а той. Мъжът от средната класа, нито много млад, нито престарял. Сам, както е обикновено при Мураками. Писането на Мураками е японско от само себе си, внушенията са универсални.

Джонатан Сафран Фоер изрично натоварва героя си американски евреин с етнизъм в „Ето ме”, внушенията са универсални (Лист, превод Петя Петкова). Среднокласовик, прехвърлил 40-ака, с трима синове. Съпругата открива случайно тайния му телефон, вътре еротични съобщения. Тя е повече от убедена, че отсреща няма любовница, но и че бракът им изгубил смисъл много преди. Драмата остава у него, това е само завръзката в романа...

Какво става с мъжа от средната класа? Защо не му се получава? Защо той отнася драмата? Тези двамата са убедителни разказвачи, затова въпросите са силни. Голямата литература не е безсилна, но обяснението е на макроисторика Ювал Ноа Харари: „Рязкото увеличаване на колективнатата мощ и явният успех на нашия вид вървят ръка за ръка с нарастването на индивидуалното страдание”.