Холокостът като характеристика на човешкия род

Петко Тодоров

В „Новата” му история на Лорънс Рийс 

„Имах привилегията да се срещна със стотици хора, които лично са преживели тази история, и както можете да се досетите, вярвам, че техните разкази са от огромна важност”, обяснява Лорънс Рийс за „Холокостът. Нова история” (Прозорец, превод Елена Кодинова).

Необнародваните в основната си част свидетелства му дават основание да постави в заглавието думата „нова”. Успял да разговори и бивши нацисти. Те вече били пенсионери и разказвали свободно. „През последните двайсет и пет години съм прочел смайващи мемоари за Холокоста и множество проникновени академични проучвания на това престъпление, но не съм попадал на генерален труд, който се опитва да съчетае емоционалната сила на свидетелството от първо лице с анализ на машинациите на нацистката държава по начина, който имах намерение да приложа тук”.

И в това отношение историята му е „нова”. Рийс не е първият, който доказва, че германците били готови за Хитлер. И за Холокоста. Вади белези от целия XIX век. Постфактум е лесно. И в момента някой някъде е готов за нещо. И ако времето тръгне в дадена посока... Две са безпомощностите. Да се забележи предварително и да се спре времето. Как ще стане? И друго встрани от кървавата линия. 

На 10 юли 1944 г. Бен Гурион се провиква: Ако не евреи, а американци и англичани бяха изгаряни живи, дали щяхте да действате по същия начин? „Отговорът на въпроса почти със сигурност е „не”, заключава британецът Рийс. Британци и американци отказват да бомбардират Аушвиц. Той поднася българското „спасяване” не както ни харесва. Длъжни сме да преглътнем.

„Тази история ни разказва, може би по-добре от всяка друга, на какво е способен човешкият род”, е последното му изречение. Хомо Сапиенс заварва в Европа неандерталци. Те били по-слабо агресивни, пишат антрополозите. Ако бяхме техни потомци, щяхме да гледаме Луната и Марс отдалече, но щяхме да общуваме не само с други раси, а с поне още един човешки вид. Щяхме да се разбираме с природата. „Сапиенс”, уви, значи „разумен”.