page contents Книжен ъгъл: Книгите, които поглъщат читатели
Предоставено от Blogger.

Книгите, които поглъщат читатели

30.6.19

Петко Тодоров

В романа на Афонсу Круш

Той не помни баща си, получил инфаркт на работното си място, но на 12-я рожден ден получава от баба си подарък: ключ за тавана. И истината за баща си: „през онзи следобед във финансовия отдел е влязъл в една книга и никога повече не сме чули за него”.

Бащата бил патологичен читател. На тавана е библиотеката му. Там е и „Островът на Доктор Моро” на Хърбърт Уелс, последната, четена от бащата. Тя го е погълнала.

И 12-годишният почва четенето: „Най-накрая щях да се запозная с татко, щях да тръгна след него. Щях да премина през всички думи, през които той е преминал. Трябваше да го срещна, зад някое изречение, между героите на някой роман”.

В „Книгите, които погълнаха баща ми” на Афонсу Круш (изд. „Прозорец”, превод Румяна Станева). Прендик, главният герой на Уелс се връща от острова и психясва от преживяното там. И търси помощ от лондонски психиатър.

Когото малкият читател тръгва да търси: „Преминах няколко лондонски улици в книгата на Уелс, наслаждавайки се на малките морави и тухлените сгради”. Намира го, онзи му разказва, че лекувал Прендик, но една сутрин заварили в стаята куче, вместо него: избягал. Нашият бил сигурен, че Прендик се превърнал в куче и го взел, то го отвело на едно място... Прендик познавал баща му. И така от книга в книга.

Аха, да стигне до баща си. Стига до Родион Разколников. Когото баща му посъветвал да наизусти „Престъпление и наказание” на Достоевски, за да проумее себе си. И „да се освободи от вината”... Някой разбирач на комерсиалното четиво бива да проучи откъде тръгна модата на сюжетите с участие на книга. Дали не беше „Името на розата” на Умберто Еко?

Но португалецът Круш е литература. Напомня за великия си сънародник Сарамаго с размаха на въображението в литературните игри. Ако щете и с пластичния език... И с погълването на читателя, подведен от мнимата игра и повлечен в зашеметеност към дълбините на литературата, „защото човек е направен от истории, не от ДНК, мускули и кости. От истории”.