page contents Книжен Ъгъл: Защо всичко започва от детството?
Предоставено от Blogger.

Защо всичко започва от детството?

16.7.19

Ценни съвети, с помощта на които родителите ще могат да отгледат щастливо дете и ще му помогнат да се утвърди като личност. 150 трогателни мнения на малчугани за всичко, което ги вълнува

В новото актуализирано издание на „Всичко започва от детството. Детето в нас и до нас“ (Сиела) Стела Даскалова дава важни препоръки на родителите как да предотвратят бъдещите проблеми на детето си, като избегнат често срещани грешки в подхода си към него още в ранна възраст.

Сред темите, които Даскалова засяга във „Всичко започва от детството“, са толерантността, разбирането, любовта и семейният уют, доверието, преодоляването на страховете – от родителите, от неуспеха, от смъртта.

Любовта и всеотдайността на майката и бащата, смята авторката, са от ключово значение за правилното отглеждане на всяко дете. В началото на книгата Даскалова допълва:

„Разликата между безусловната любов и условната е огромна. Когато любовта се дава като награда за добро поведение, детето остава с впечатлението, че е обичано само при определени условия и че ако не полага специални усилия, не заслужава да бъде обичано. Това убеждение формира ниска самооценка и липса на самоуважение. Когато порасне, това дете най-вероятно ще бъде неуверено и ревниво в любовните си връзки, защото никога няма да е спокойно, че заслужава само по себе си да бъде обичано. Същевременно няма да вярва, че е способно да постигне голям успех и да бъде харесвано от хората. Всичко това ще пречи на неговото щастие...“

„Всичко започва от детството“ предлага и над 150 трогателни и мъдри детски мнения за всичко, което вълнува малчуганите – за щастието и мечтите, за страховете си, за трудностите в отношенията с родителите, за родителската агресия, за нуждата от любов и разбиране.

Стела Даскалова е автор на „Какво се случва с любовта? Капаните на нашите убеждения“ и на още една много успешна книга по темата: „Всяко дете е герой. Важни уроци, които не се учат в училище“. Основната енергия, която обединява и трите ѝ книги, е любовта във всичките ѝ измерения. Следва откъс.

Забрани и наказания

Тези две най-често срещани в практиката възпитателни мерки са проява едновременно на няколко принципни родителски грешки – на негативизъм, на агресия и авторитаризъм, на консерватизъм, донякъде на манипулативност и в крайна сметка на неосъзнатост.
Повечето родители гледат на забраните и наказанията като на необходими и дори полезни, защото те са част от модела, по който са били възпитавани, без да се замислят за последствията в дългосрочен план.
Много по-лесно е да забраняваш и наказваш, отколкото да убеждаваш. Но забраните и наказанията създават у детето определен начин на мислене и поведение, които ще определят живота му и когато порасне. Те пречат на детето да развие самоуважение, самостоятелна преценка за рисковете и най-лошото – създават чувство за вина.
Повечето родители използват забрани ежедневно, в много от случаите без да са съпроводени от обяснителни разговори, които да убедят детето защо не трябва да прави нещо. Понякога става въпрос дори за забрани клишета, които се предават от поколение на поколение: „Не може да излизаш, докато не си научиш!“, „Не може да ядеш десерта, докато не си изядеш супата!“, „Не може да отговаряш на учителите!“, „Не може да се гримираш!“, „Не може да излизаш с момчета, докато не навършиш 18!“ и много други. Забраните демотивират децата и водят до натрупване на скрита агресия.
Забраните винаги имат негативен ефект, когато не са съпроводени с разбиране. От една страна, провокират децата да нарушават забраната, като им създават чувство за вина, а, от друга, допринасят за неспособността на децата сами да преценяват степента на риск в конкретните ситуации. Прекаленият контрол пречи на изграждането на самоконтрол. Прекаленият контрол внушава на децата, че ние им нямаме доверие.
Самоконтролът винаги е по-ефективен от контрола. Но за да развият самоконтрол, децата трябва да развият самоуважение. Забраните и авторитарният родителски контрол пречат на детето да развие самоуважение и самоконтрол. Децата свикват пасивно да възприемат разрешените неща за добри, а забранените за лоши, без да се замислят, без да се доверяват на собствената си преценка. Учим ги да избягват рисковете изобщо и така те не се научават да разграничават допустимия риск от недопустимия. А това умение е много важно, за да съществува самоконтрол. Когато разговаряме спокойно с децата си и ги поощряваме да анализират сами рисковете в различните ситуации, ние всъщност ги поощряваме сами да вземат решения кое е по-добро за самите тях. Така необходимостта от забрани отпада. Когато не им натрапваме мнението си и не злоупотребяваме с власт, се мобилизира техният естествен инстинкт за самосъхранение. Постепенно децата развиват чувство за отговорност пред самите себе си и... изненадващо започват все повече да се вслушват в родителските съвети.