Драма, любов и слънце в „Италианско лято” на Сю Муркрофт

Новият летен роман на родената в Германия авторка Сю Муркрофт е топла история за обич, приятелство и неочаквана любов, идващи при онези които посмеят да започнат наново

Дадено пред смъртен одър обещание, ново начало и изненадващо запознанство променят напълно живота на младата София, която се забърква в куп приключения в своето първо „Италианско лято” (Сиела, превод Габриела Каменова).

Муркрофт ни отвежда в слънчевото италианско градче Монтелиберта, където бащата на главната героиня София Бианки е срещнал майка ѝ, но впоследствие се е скарал жестоко със семейството си и е избягал във Великобритания, без да поглежда назад. В последните му дни София обещава на баща си Алдо, че ще посети родния му град, ще се радва на живота, ще пътува повече.

И едва няколко месеца след смъртта му героинята на Муркрофт предприема тотална промяна в живота си. Установявайки се трайно в Монтелиберта, момичето бързо намира работа и нови приятели, сред които е и красивата осемнайсетгодишна Еми, която е напуснала дома си след огромен скандал и не желае да общува със своите родители.

Междувременно в хотела, в който София и Еми работят, на мощен мотор се появява и загадъчен клиент на име Ливай, който изглежда заинтригуван и от двете момичета. Твърде много тайни са се събрали на едно място – и само разкриването им може да освободи тримата от болката, която всеки от тях крие.

Сю Муркрофт е родена в Германия, но е живяла в Кипър, Малта и Великобритания. С не една и две книги с женски истории зад гърба, Муркрофт е сред най-продаваните автори на Sunday Times и носител на  наградата Best Romantic Read. На българския читател е позната с романа „Само за ваканцията”. „Италианско лято” е най-новата й книга, която излиза у нас. Следва откъс.

Ура! На следващия ден, в сряда, когато София се върна в „Ил Джардино“, Давиде беше в отпуска. Двете с Еми бяха разпределени в обедната смяна заедно, а с тях беше Паоло, мъж на средна възраст, който свързваше двата края, като работеше в „Каза Феличе“ в почивните си дни от един бар в града. Паоло беше приведен така, сякаш беше с 30 години по-възрастен и вървеше като по нагорещени въглени.

За него беше зона втора, в която имаше с една маса по-малко от останалите две. И макар че София недоволстваше всеки път, щом Давиде собственоръчно се разпределеше в зона втора, нямаше против тя да се падне на Паоло, защото клетият човек работеше седем дни в седмицата и заслужаваше поне някаква почивка, макар и нищожна. Еми беше в зона трета, която беше най-близката до паркинга, а за София беше зона първа – в близост до кухнята.

Интересното днес беше, че в един тъмен ъгъл до кухнята на „Ил Джардино“ се беше свил Ливай, със скицник в скута си, кутия с бои и две бурканчета с вода на столчето до него.

На София й беше трудно да надникне какво точно правеше, защото нямаше работа покрай кухнята освен при разчистване или при пристигането на готова поръчка за масите от първа до деветнадесета, когато преминаваше бързо да вземе подноса с храна и да го занесе на очакващите гладни клиенти.

– Привет – беше го поздравила София при пристигането си, наясно с обтегнатите взаимоотношения след последната им среща, но въпреки това любопитна да види боите и скицника му.

Той бе отвърнал на поздрава й учтиво, ала без усмивка.

С течение на времето София бе забелязала въпросната усмивка да се появява всеки път, когато спираше да си поговори с Еми, с оставена настрани четка в ръка. Тогава го беше видяла и да снима „Ил Джардино“ с телефона си и го бе заговорила отново, от притеснение, че обективът може би следваше Еми, която, доколкото на София й беше известно, не му беше давала позволението си да я снима.

– Защо снимаш? – попита го директно тя на път за поръчка от маса дванадесет.

Той погледна към екранчето и отговори кратко:

– Примерни снимки.

– На какво? – вдигна тежкия поднос високо до рамото си тя.

Ливай бавно обърна поглед към нея.

– Не си ли тук, за да обслужваш масите?

– Да – отвърна тя в съгласие и отпраши към осма маса, за да остави брускетите на мъжа и жената там. Двамата вече й бяха разказали, че се връщат от работна конференция в Перуджа и са решили да пообикалят. Ала София беше забелязала деликатните докосвания и потайните усмивки и предполагаше, че помежду им има много повече, отколкото си признават.

– Grazie mille – рече мъжът, щом София остави предястието и две чинии по средата на масата.

– Prego! – отвърна им тя с най-топлата си усмивка. А след това напълно спонтанно сниши глас и заговори на италиански, така че Ливай да не бъде нащрек, ако случайно я дочуеше сред подрънкването на прибори и бърборенето на наслаждаващите се на слънцето клиенти. – Ако художникът в ъгъла ви притеснява със снимките си, се оплачете на рецепцията. Дано не ги качва във фейсбук – предупреди ги тя и сви рамене.

Двамата се спогледаха стреснато, а София им пожела buon appetito и хукна да почисти четиринадесета маса, както и да вземе поръчките на настанилите се там туристи.

– Buon giorno – посрещна ги с поздрав тя.

Мъжът, най-вероятно главата на семейството, изглеждаше леко неспокоен.