page contents Книжен ъгъл: „Тайни и загадки на „Тихия фронт“ или защо Джеймс Бонд не става за разузнавач
Предоставено от Blogger.

„Тайни и загадки на „Тихия фронт“ или защо Джеймс Бонд не става за разузнавач

24.9.19

Рицарите на плаща и кинжала, както традиционно наричат разузнавачите още от древността, са с остър ум, стоманени нерви, бързи и точни реакции и безпогрешна интуиция. Те са много добри психолози и великолепни актьори, но не са словоохотливи и обикновено отнасят най-големите си тайни в отвъдното.

Ако прочетете „Тайни и загадки на „Тихия фронт“ (Книгомания) от Венелин Митев, ще разберете защо най-великият литературен и филмов шпионин Джеймс Бонд не става за разузнавач. Животът на агент 007, изпълнен с ръкопашен бой и романтични истории с красиви жени, няма дори далечно сходство с дейността на истинските разузнавачи – мъже на дълга, надарени с остър ум, стоманени нерви, бързи и точни реакции и безпогрешна интуиция. Героите на тази книга – известни български разузнавачи и контраразузнавачи – имат висока степен на емоционална интелигентност, ценят работата в екип,  винаги спазват закона и не страдат от липса на морал, за разлика от филмовия герой.
Много страници са посветени и на топченгетата на Царска България, сред които особено се откроява митичният Никола Гешев, както и на трима от разкритите в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век шпиони, работили срещу България. Следва предговорът на Венелин Митев.

Преди да започнеш да четеш тази книга, уважаеми читателю, бих искал да споделя, че идеята да се захвана с нея, зрееше у мен от доста години, така че не можех да не я напиша. И то по две причини. Първата е, че цял живот съм се вълнувал от забуления в тайнствено-романтичен ореол живот на разузнавачите, изпълнен с толкова приключения и опасности. А втората е, че през последните години на българските специални служби бяха нанесени непоправими щети, които представляваха сериозен риск за националната ни сигурност. Размахването на досиета, поставянето на знак за равенство между оперативното понятие „сътрудник“ и моралната категория „доносник“, непрекъснато внушаване на обществото, че разузнаването и контраразузнаването са мръсни думи и ненужно зло. Едва ли има друга държава по света, която така безотговорно и безнаказано да се е отнесла към съдбата на своите разузнавачи, които са ѝ служили достойно зад граница, и на своите контраразузнавачи, които са пресичали шпионската дейност на чужди държави.
В продължение на близо половин век журналистическата ми професия ми даде възможност да се срещна у нас и по света със забележителни мъже, посветили живота си на разузнаването. Някои го смятат за втората най-древна професия, но според мен то е дори първата, защото знанието за това къде се намира врагът, и нуждата от самосъхранение и оцеляване са над всички останали потребности.

Други наричат разузнаването „тих фронт“, „малка война“, „вечен бой“, „противоборство между умове“, „изкуство за мъдреци“, „професия на максималните усилия за получаване на минимални резултати“, „политика плюс конспирация“, „нещо като учени под прикритие“, „денонощен, опасен, изнурителен, непосилен човешки труд“, „игра без правила и норми“ и т.н., но никой не е успял изчерпателно да дефинира що е това разузнаване. Факт, който сам по себе си говори, че то е много сложна материя.
Рицарите на плаща и кинжала, както традиционно наричат разузнавачите още от древността, са с остър ум, стоманени нерви, бързи и точни реакции и безпогрешна интуиция. Те са много добри психолози и великолепни актьори, но не са словоохотливи и обикновено отнасят най-големите си тайни в отвъдното. Затова, когато разказвам в тази книга за някои от тях, си давам сметка, че съм се докоснал само до малка част от техния живот. Надявам се обаче да ви увлека в техните приключения и да ви накарам да се уверите, че тяхната професия заслужава огромно уважение.
В историята на шпионажа, както във всички тайни служби по света, обаче има и хора, които се поставят в услуга на чужда държава или чужда организация, за да събират и издават информация, представляваща държавна тайна за страната, в която живеят. Причините? Главно идеологически. Но много често и съвсем банални – пари. Нерядко – жалка авантюра, в която проиграват на дребно съдбата си с едно погрешно хвърляне на зара. Предателите на родината винаги намират оправдание за своето падение.
В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век у нас бяха разкрити петима големи шпиони, работили срещу България. И понеже предателите винаги се наказват по-сурово, отколкото явните врагове, всичките бяха осъдени на смърт. В тази книга разказвам за трима от тях, най-интересните – Иван-Асен Георгиев, Радан Сарафов и Хенрих Шпетер. Чрез тях искам да отдам своето уважение към българското контраразузнаване, което е действало много професионално, за да разкрие и неутрализира шпионската дейност на тези предатели.
Надявам се, уважаеми читателю, да ти бъдат интересни и страниците, посветени на топченгетата на Царска България, сред които особено се откроява митичният Никола Гешев.
Книгата е предназначена за широк кръг читатели и най-вече за младите хора.
Приятно четене!

Още в „Тайни и загадки на „Тихия фронт“ от Венелин Митев ще прочетете:

Никола Гешев – суперполицаят на цар Борис III
Андрей Праматаров – легенда в шпионския занаят
Димитър Генчев – организаторът на модерното царско разузнаване
Първан Драганов – най-довереният човек на монарха
Васил Зикулов – най-дългогодишният шеф на военно разузнаване в цяла Европа
Владо Тодоров – единственият генерал от ДС, лежал и във „фашистки“, и в „демократичен“ затвор
Ангел Марков – с черен печат от турската държава
Пеньо Пенев – разменен срещу девет турски шпиони
Тодор Бояджиев – разузнаването е повече бъдеще, отколкото минало
Димитър Вандов – 40 години във външнополитическото разузнаване
Димо Станков – човекът, взривил много от представите за българското разузнаване
Пеню Костадинов – единственият български разузнавач, лежал в американски затвор
Иван-Асен Георгиев става шпионин на ЦРУ „от яд и злоба“
Радан Сарафов – агент на четири разузнавания
Хенрих Шпетер – 27 години информатор на ЦРУ и Мосад

Венелин Митев е автор на книгите Големите любови на български поети и писатели (2012), Големите любови на български артисти, музиканти и художници (2014), Големите любови на български царе, министри и авантюристи (2015), Прогонените гении на България (2016), Българи, за които говори светът (2017), които се превърнаха в бестселъри.