page contents Книжен Ъгъл: Кристофър Паолини отново ни води в магическата земя Алагезия
Предоставено от Blogger.

Кристофър Паолини отново ни води в магическата земя Алагезия

24.9.19

Писането за Ерагон и Сапфира след толкова време беше като завръщане у дома след дълго пътешествие. Беше изключително удоволствие за мен отново да вляза в ума на героите от поредицата „Наследството“, както и да изследвам няколко нови персонажи.

Кристофър Паолини извървява дълъг път от 2002 година, когато публикува сам дебютния си роман „Ерагон“. Едва осемнайсетгодишен Паолини първо продава книгата само в родния си град  Парадайз Вали, Монтана. След това започва да обикаля училища и библиотеки в щата, преоблечен в средновековен костюм, за да чете и обяснява творбата. Така се стига до съдбоносна среща, която води до публикуването на втори тираж на книгата от "Рандъм Хаус" през 2003 г.

Последвалите три продължения и едноименната екранизация на „Ерагон“ през 2006 г. носят световна слава на Кристофър Паолини. Той е включен и в световните рекорди на „Гинес“ като най-млад автор на бестселърова поредица.
Най-новата му книга „Вилицата, Вещицата и Драконът“ (Хермес, превод Александър Драганов) събира три разказа, които отново потапят читателя във фантастичния свят на дракони, джуджета и приключения. Любопитен факт е, че сестрата на Кристофър Анджела е съавтор на един от разказите.

Скитник и прокълнато дете. Магии и заклинания. И разбира се, дракони.
Изминала е година, откакто Ерагон напуска познатите му земи в търсене на идеалното място, на което да обучи ново поколение Драконови ездачи. Очаква го много работа: да построи огромно здание, в което да приюти драконите и своите приятели, да осигури прехраната им, да пази драконовите яйца. Да приобщи войнствените ургали и горделивите елфи. В този тежък момент от злободневните задачи го откъсва видение от Елдунари. Неочаквани гости му помагат да вземе важно решение, а една стара ургалска легенда му дава нова насока.

- Какво е чувството да се върнете в Алагезия  след толкова години? Кога осъзнахте, че имате повече истории, които искате да разкажете?

- Писането за Ерагон и Сапфира след толкова време беше като завръщане у дома след дълго пътешествие. Беше изключително удоволствие за мен отново да вляза в ума на героите от поредицата „Наследството“, както и да изследвам няколко нови персонажи. Винаги съм си представял, че ще се върна в Алагезия с роман, но през годините ми хрумваха безброй идеи за разкази. Често се чудех какво ли се случва с героите, какво ли би станало, ако... И в резултат на тези въпроси се роди „Вилицата, Вещицата и Драконът“. Писането на книгата беше едновременно носталгично и вълнуващо преживяване.

- А защо избрахте книгата да се казва така? Романите ви са с кратки заглавия, а сборникът с разкази получава това дълго име.
- Когато озаглавявах книгите си, търсех име, което да отразява същината на историята – основна тема, основен герой. Но в случая с „Вилицата, Вещицата и Драконът“ беше много трудно да избера само една конкретна фраза, която да отразява всичко. Исках и книгата да се отличава от останалите романи. Ако й бях дал заглавие от една дума, всички читатели щяха да очакват роман от 800 страници.
Освен това със заглавието до известна степен отдавам почит на първата книга за Нарния - „Лъвът, вещицата и дрешникът“.

- Интересен факт от вашата писателска кариера е, че публикувате „Ерагон“ сам, когато сте едва на 17 години. Какво е чувството да живеете в този свят толкова години? Промени ли се по някакъв начин връзката ви с героите и начина, по който оформяте сюжетите?

- Трудно ми е да си представя живота си без тези книги. До голяма степен те са ме превърнали в човека, който съм днес. По отношение на връзката ми с героите бих казал, че днес имам доста по-задълбочен поглед върху тях. С възрастта идва опитът, а опитът ми дава различна перспектива. Преди десет години нямаше да мога да напиша историите, които са в тази книга. Мисля, че вече съм доста по-склонен да приема гледни точки, различни от моята. Вече обръщам много повече внимание на изграждането на света и следя много по-зорко за последователността на детайлите.

- Възможностите за начинаещите писатели също са се променили откакто публикувахте първия си роман. Смятате ли, че кариерата ви щеше да се развие по различен начин, ако започвахте да пишете сега?

- Най-голямата промяна в сравнение с моите първи години в литературния свят, е развитието на фен-фикшъна и електронните книги. Когато пишех „Ерагон“, нямаше таблети, електронни четци и т.н. Ако искаш сам да издадеш роман, трябваше да бъдеш много по-въвлечен в процеса, да положиш много повече усилия. Сега Интернет позволява общностите от фенове да се разрастват, да си комуникират повече, да са по-ангажирани. Дори от излизането на последната ми книга „Наследството“ досега има голяма промяна в начина, по който хората общуват помежду си в социалните мрежи.
В днешно време е много по-лесно за начинаещите автори да бъдат публикувани. Но, разбра се, това означава, че читателите имат на разположение повече произведения за четене и става трудно писателите да се „преборят“ за вниманието им. Така че най-доброто, което един писател може да направи, е да напише най-хубавата история, на която е способен.

- Твоята сестра обикновено е и първият читател на книгите ти, а сега е и автор на една от главите във „Вилицата, Вещицата и Драконът“.  Трудно ли беше да работите заедно?

- Беше нещо ново и за двама ни. Винаги сме си сътрудничили, но това беше първият път, в който Анджела пише за Алагезия и е първият й публикуван художествен текст.
Трябваше да се отпусна и да позволя на някой друг да работи в моя свят. А за нея предизвикателството беше да пише с гласа на герои, които не е създала тя. Така че и двамата научихме много, но Анджела свърши наистина великолепна работа. Тя е много добър писател, така че се надявам в бъдеще още нейни творби да достигнат до читателите.

- А какво предстои за теб? Можем ли да се надяваме на нова книга за Алагезия?
- С всичките си книги целя от една страна да зарадвам читателите, но в същото време да ги оставя искащи още. Мога да кажа, че със сигурност ще има още сборници с разкази. Планирал съм и още няколко романа за света на Ерагон. И мога да ви издам една тайна – първата част от „Вилицата, Вещицата и Драконът“ е всъщност първата глава от един роман, който обмислям. Работя по пета книга, която няма да е част от поредицата „Наследството“, но ще продължи някои от темите, които бяха представени в книгите. Всички въпроси, които останаха без отговор в „Наследството“ ще се превърнат в основа на петата книга!