page contents Книжен ъгъл: Иън Макюън и фантастика в миналото
Предоставено от Blogger.

Иън Макюън и фантастика в миналото

23.9.19

Петко Тодоров

Нямаше да му е интересно, ако я прати в бъдещето

„Те не могат да ни разберат, защото ние не разбираме себе си. Техните програми за самообучение не могат да ни вместят и проумеят. Ако ние не познаваме собствения си ум, как тогава да създадем техния и да очакваме, че ще се чувстват добре с нас?” – Алън Тюринг в „Машини като мен” от Иън Макюън (изд. „Колибри”, превод Иглика Василева).

Пройдоха на 32 припечелва как да е от борсови спекулации, майка му оставя в наследство едни пари, с които, той е маниакален „жичкаджия”, купува човекоробот. От първата произведена серия – 25 броя. Врежда се за мъжки екземпляр – Адам, те са 13 Адамовци и 12 Еви. Нашият обаче е влюбен в съседката студентка и й предлага заедно да настроят характера му. Което се оказва фатално и за двамата, но в заплетената развръзка.

Това през 1982 г. Англия губи Фолкландската война, Тачър поема отговорността, изборите печелят лейбъристите, техният премиер министър е застрелян, страната е в хаос. Бийтълс се събират след 12-годишна раздяла, президент на Франция е комунистът Жорж Марше, Тюринг не се е самоубил през 1954 г. Нашият играе на борсата от домашния си компютър, интернетът и мобилният телефон са всекидневие, за боклукчии назначават роботи. Адам се влюбва в студентката...

Фантастика с обратен адрес – в миналото. Нямаше да му е интересно на Макюън ако я беше пратил където й е мястото – в бъдещето. Нямаше да му е интересно да документира 1982-ра. Същността се проумява като напреднат страниците на романа: той компресира историята. Което прави събитията не просто по-гъсти. Компресията ги деформира...

Машината с интелект и самосъзнание Адам се оказва най-хармоничният, в хуманистичен план – герой в романа. То пък се оказва фатално за него и всичко си идва на мястото; пред човешката реалност се капитулира...

Ранните романи на Макюън спечелиха читатели с внушителна, но незабележима литературност. В последните той демонстративно сервира литературни игри. Може, прави го. Майсторлъкът му игнорира възможните упреци.