Игра на въпроси и отговори

Даниел Ненчев*

С „Идеи без граници“ към нова и модерна „оптимистична теория за нашия народ“

Септември 2010 година, Франкфурт, Германия. С Розалия, Добрин и Димитър се разхождаме из града. Току-що сме спечелили първо място на конкурса за късометражно кино „Edward“ на фестивала „Еdit“. Централната градска част е осеяна с огромни рекламни пана с лицето на българския актьор Самуел Финци. Победата е някак двойна. Пеем.

Юни 2016 година, Сулцано, Италия. Вървим с Ани по „Плаващите кейове“ на Кристо. И ставаме част от произведение на изкуството. Изкуство, което включва още езеро, небе, облаци, лебеди, планина и хиляди споделени човешки емоции от нещо съвсем ново, художествено, фино настроено, с идеална цел. Възрастна жена, дошла чак от САЩ с придружителка, успява да се озове с инвалидната си количка върху кейовете. Виждам я как става бавно, за да направи една-единствена крачка. Виждам я как се усмихва.

Юни 2015 година, Рим, „Casa del Cinema“ на улица „Марчело Мастрояни“ 1. Седим със Стефан Командарев в една от залите, пълни с хора, и гледаме филма му „Съдилището“. История, с която ние, зрителите – българи и италианци, се движим по ръба, между брегове и пропасти, между минало и бъдеще, между пропадане и спасение; уж някой ни е хванал за гърлото, но всъщност ни държи за ръката.

Февруари 2017 година, Лос Анджелис, САЩ. Номинираният за „Оскар“ Теодор Ушев говори на английски в живото студио на „Оскар“-ите, в най-голямата медия в света. После преминава на френски. После на български. Ей така, като луксозен и топъл поздрав за всички, които говорим тези езици.

Имам още много такива истории. Това, което не доразказах, е, че в края на всяка от тях има сълзи. Тези сълзи вероятно са онова неназовимо и дълбоко усещане за принадлежност, което ни обединява – както нас, българите, така и всички хора по света.

Тази книга излиза точно 30 години след началото на демократичните промени в България и в Европа. Моето поколение – на хората, чийто съзнателен живот включва тези 30 години, не живее с мантрата на покрусата „Каква я мислехме, каква стана…“. Отказвам и да продължа да обитавам онова, което режисьорът Андрей Паунов нарича „Носталгия по бъдещето“. Съчувствам на тези, които са били лъгани и затворени в границите на комунистическата идеология. Също и на онези, които са се разочаровали от хаоса след нея. Малко мъчно ми е, че много от нас напуснаха.

Но с тази книга аз казвам на всички – днес България е навсякъде по света. България е там, където е всеки един от нас. И никога преди в цялата история човешките същества не са били по-свързани – чрез технологиите и комуникациите, чрез самолетите, чрез мира. Затова днес повече от всякога имаме възможност да споделяме ценности и идеи, които да се трансформират в смисъл. Както за нас, българите, така и за други хора по света.

Тази книга съдържа например идеята как да преформатираме „физиката на тъгата“ в „химия на радостта“. Или пък конкретни формулировки на абстрактното понятие свобода. Или пък тайната на онова, което ни спасява – хуморът. Но не само.

Тук са събрани идеите на най-светлите умове и най-ярките сърца от нашата култура. Тези, които акумулират вълнения, предизвикват размисъл, произвеждат смисли. Тези, които умеят да облагородяват, да утешават, да вдъхновяват – писателите, художниците, музикантите, актьорите, режисьорите. Те развиват идеите си поотделно, а всъщност заедно създават невидимата нишка, която ни свързва. Докато очите ни вървят по едни и същи пътища – редовете на книгите. Докато съпреживяваме изкуството или си играем на интерпретации в неговите пространства. Докато седим един до друг на седалките и гледаме напред и нагоре.

Това са личности, с които имаме общ културен код, но които са разширили своето човешко осъществяване – като са постигнали значими успехи по света.

Историите на тези хора са най-доброто от това, което „стана“ през последните 30 години. Лични постижения на българи по света, разбира се, има много и най-различни. Но тук са събрани онези от тях, които в най-голяма степен работят за въздигането на човешкия дух в режим на общуване без граници. Така, в това общо поле, със своите български особености – можем да живеем и с други човешки същества от света. Да споделяме ценностни притежания, да си разменяме любопитства, да си подаряваме откривателства. Да бъдем едно цяло.

„Идеи без граници“ не е механичен сбор от интервюта с успешни личности. В нея няма да откриете рецепти за просперитет. Тя е преди всичко изследване върху особеностите на националния ни характер чрез едни от най-качествените му проявления – реализираните по света български таланти. За да бъде осъществено това изследване, използвах любимата ми игра на въпроси и отговори. Ще предложа и на вас, уважаеми читатели, няколко теми за размисъл, докато четете тази книга, а и въобще. Искам и вие да се запитате:

Как формираме общество?

Кое е важното в идентичността ни?

Доколко онова, с което сме ценни за себе си, е ценно и за света?

Кои артистични идеи преодоляват границите?

Как се промениха за 30 години представите ни за свободата?

Какво са границите днес?

Какво може да ни обединява, за да еволюираме?

Какво ни свързва със света? С какво сме интересни на другите?

„Идеи без граници“ съдържа отговорите на едни от най-смелите, умните и съзидателните личности произлезли от нашата култура. Споделянето на техните възгледи, позиции и идеи с повече читатели цели този разговор да продължи. Ще се радвам, ако ги коментирате, ако разговаряте за тях. Животът ни, а и новите технологии дават тази възможност. Но, което е по-важно, между редовете на тази книга, в паузите, които ще направите, ще се събира нова и модерна „оптимистична теория за нашия народ“. Нека я създадем заедно.

*Предговор към книгата „Идеи без граници” (Книгомания), събрала интервюта на журналиста Даниел Ненчев с български артисти със значими постижения по света. Поводът е 30-годишнината от началото на демократичните промени в България. Повечето от интервютата са публикувани в различни български медии, а някои от тях са направени специално за книгата и излизат за първи път. Всички интервюта са от ХХI век.

„Идеи без граници“ съдържа отговорите на Александрина Пендачанска, Александър Морфов, Алек Попов, Андрей Паунов, Васко Василев, Веско Ешкенази, Владимир Тодоров, Галин Стоев, Георги Господинов, Диана Добрева, Димитър Динев, Димитър Маринов, Иван Газдов, Илия Троянов, Йордан Камджалов, Камен Донев, Капка Касабова, Лилия Абаджиева, Лъчезар Бояджиев, Милко Лазаров, Недко Солаков, Павел Койчев, Райна Кабаиванска, Самуел Финци, Стефан Командарев, Теди Москов, Теодор Ушев, Теодосий Спасов, Христо Явашев-Кристо, Явор Гърдев, Ясен Гюзелев.

През последните 15 години Даниел е водещ на предаванията “Денят започва с култура” по БНТ 1, “Мултимедия” по Bulgaria ON AIR и “Нова култура” по Дарик радио и е автор и в медии като Max, Капитал, Дневник, Intro, Артизанин, egoist.bg и др. Завършил е “Българска филология” и журналистика за електронни медии в СУ “Св Климент Охридски”. Носител е на наградата “Еdward” от фестивала “Еdit” във Франкфурт, Германия за сценария на късометражния филм “Water”.