„Вярвай в чудеса“ - 24 приказни истории оживяват преди Коледа

Когато дъщеря ми беше малка, задаваше много въпроси. Различни въпроси. Но застудееше ли навън, наближаха ли празниците, започваше да пита кой е Дядо Коледа, къде живее, с кого, как така обикаля целия свят... И аз разказвах! За джуджета и еленчета, за елхи и вълшебни шейни, за деца и за възрастни с млади сърца... Сега тя е голяма и въпросите са съвсем различни. Но има още много деца, които продължават да питат. За тях са моите приказки

„Вярвай в чудеса“ (Софтпрес) ще ви понесе на шейната на белобрадия старец към селото зад Полярния кръг, където се случват всички вълшебства. Там той е започнал традицията да оставя подаръци на малчуганите, така че сутринта на Коледа да ги очаква прекрасна изненада. Да вижда щастието, изписано върху детските лица, е мисия, която Дядо Коледа приел присърце.

Но тази важна и отговорна задача той не можел да изпълни сам, затова на помощ му се притекли джуджетата, които се грижели да изработят и изпратят навреме всички подаръци. В книгата срещаме още елена Рудолф, който помогнал на Дядо Коледа в избора на шейна, а също и полярния мечок, който пък носил чувалите, пълни с писма, адресирани до Северния полюс. Из страниците на „Вярвай в чудеса“ откриваме някои от най-емблематичните символи на празника – сребърното звънче, захарното бастунче, украсената коледна елха.

Историята на Дядо Коледа и неговите приятели, разказана от Павлина Делчева-Вежинова с илюстрации от Стоян Атанасов, ще ви зареди с коледен дух и добро настроение. Книгата акцентира върху най-силните послания, които свързваме с празничната нощ – колко е важно да бъдем добри един с друг, да съхраним вярата и да отворим сърцата и домовете си; защо никой не трябва да е сам на Коледа и как празникът носи щастие, но също смирение и хармония.

„Вярвай в чудеса“ е за тихата коледна нощ, когато обличаме в думи най-скъпоценните ни желания с надеждата те да бъдат чути. Сгушени между страниците й, долавяме уханието на медени курабийки, горещо какао и домашен уют.

Павлина Делчева-Вежинова е дългогодишен редактор и продуцент в БНТ, автор и редактор на книги за възрастни, сценарист на множество филми, сред които документалният „Отвъд бариерата“, посветен на баща ù – Павел Вежинов. Следва откъс.

 Приказка за Дядо Коледа

Преди много, много години в една далечна северна страна зад Полярния кръг живеел самотен старец. Той много обичал децата, но си нямал никакви роднини – нито синове и дъщери, нито внучета.

В дългите зимни вечери седял самичък пред камината и дялкал от дърво играчки – еленчета, кончета, малки шейнички и платноходки. Бумтял огънят, весело пращели шишарките, а старецът си мислел за децата и много му се искало да ги зарадва с нещо.

И точно в нощта срещу Рождество Христово се сетил какво да направи. Сложил всички играчки в чувал, качил се на ските и подкарал към близкото село. Нощта била ясна и тиха. Звездите ярко светели, а Луната огрявала пътя му.

Селото вече било смълчано и никой не усетил как добрият старец оставял пред всяка врата своя подарък.

Ох, каква радост била на сутринта! Всички се чудели кой е донесъл тези чудесни неща. Питали, разпитвали – малко било селото, познавали се, – но никой не знаел. Най-щастливи били децата – те не питали и не разпитвали, а викали „Благодаря ти, непознати човече!“.

Викали толкова силно, че даже старецът ги чул в своя отдалечен дом. Зарадвал се самотникът и за пръв път от много време се почувствал щастлив. Дарената радост му се върнала многократно и той с нови сили започнал да прави още и още играчки, за да зарадва още и още деца.

Изминали няколко години. Кой пръв и кога споменал името „Дядо Коледа“ не знам, но така си и останало. Децата започнали да пишат писма с пожелания, да украсяват елхите пред домовете си, да вият венци от борови клонки, а сутринта да благодарят на добрия Дядо Коледа. Те дори не подозирали, че той живее толкова близко, че това е онзи белобрад старец, който понякога слиза до селото и мило им се усмихва.