Ненаписаният роман на Иво Андрич

Петко Тодоров

Светлозар Игов го конструира

„Роман за срещата на затворения балканско-котловинен човек с морето като символ на свободния свят с отворени хоризонти”, така Светлозар Игов обясни конструирания, защото се нарече „конструктор”, от него роман на Иво Андрич „Унесът и страданието на Тома Галус” (изд. „Изток-Запад”, превод Светлозар Игов, Ася Тихинова-Йованович).

Точно така го замислял първият балкански писател-нобелист според споделеното пред Игов през 1968 г. Но романът все не се появявал и нашият най-изявен негов познавач се заел конструкторски след кончината му. В изданието е включен и реконструираният от сръбската андричеведка Жанета Джукич Перишич „изоставен роман” под заглавие „Борба със Сатаната” – за унесът и страданието на Тома Галус.

„Малко са страните, в които има толкова твърда вяра, възвишена сила на характера, толкова нежност и любовен плам, толкова дълбочина на чувствата, привързаност и непоколебима преданост, толкова жажда за правда. Но под всичко това се крият в някакви непрозирни дълбини вихри от омраза, цели урагани от сподавени и потиснати омрази, които зреят и чакат своето време... И така – вие сте осъдени да живеете върху дълбоки слоеве експлозив, който от време на време се пали именно от искрите на тези ваши любови и на вашата огнена и свирепа чувствителност”, обяснява герой на герой балканец.

Контрапунктът е срещата с морето: „Отведете човек от балканските планини до морето и вие ще му дарите опияняващ празник с радостно разсъмване и неизвестен залез”.

Но до морето като убежище на трансцендентни копнежи са и водите изобщо, а и жената, а в някои от героите се провижда самият Андрич. Разкази, прозаични скици, новели и есета. Фабулата е често само повод за копнежни изживявания и разсъждения.

И закръгляния: „Животът ни мами и унася, а сетне отрезвява и разубеждава, пали и гаси, загрява и разхлажда. Така сушата и морето ни подхвърлят помежду си, ломят и разкъсват, трошат и оглаждат, безсмислено и безцелно”.