Как се става монахиня

Петко Тодоров

След епидемия и в романа на Сесар Айра

„Бях станала жертва на коварните цианиди в храната... голямата вълна от смъртоносни натравяния, която същата година помете Аржентина и съседните страни... Въздухът беше нагнетен от страх, защото нападаха, когато най-малко предполагаш – всяка храна можеше да ги съдържа, даже най-простичката... картофът, тиквата, месото, оризът, портокалът... На мен ми се падна сладоледът. Децата пострадаха най-тежко... не се справяха... Домакините изпадаха в отчаяние. Майка убиваше бебето си с пюре! Жива лотария... И колко противоречиви теории... Колко народ измря... Гробищата се пълнеха с малки паметници с любящи надписи... Ангелът ни отлетя в ръцете  Божии... подпис: неутешимите родители. Аз минах метър. Оцелях. Отървах кожата... но откъдето и да се погледне, на твърде висока цена”, разказва Сесар Айра в „Как станах монахиня” (Лист, превод Нева Мичева).

Той е на 6, баща му го черпи за първи път със сладолед, взима за себе си смесен, за него ягодов. „Много е... гадно”, опитало го е детето. И почва спор с апогей в: „Не ти ли харесва? А? Не ти харесва значи? Как може да си такъв идиот!”. Бащата опитва ягодовия, за да се обърне към сладоледаджията: „Лайняният сладолед, дето ми продадохте, е развален”. Спорът между тях двамата ще свърши смъртоносно, бащата ще свърши в затвора. Животът за майката и детето ще продължи, романът е за него.

Аржентинският писател е на 71 години и на поне 100 книги. Българските издатели забелязаха напоследък кратките му романи и българският читател си припомни, че такава литература има. За която някой писал: „Айра е библиотека”. Не заради броя на романите, а заради срещите с тях. Айра обезсмисля изначално конвенционалната смисловост на прочетеното. Не че момченцето разказва от първо лице в женски род и с името Сесар Айра, че поведението му е със задължително обратен знак на здравия смисъл и т.н. – не че е лишено от литературна органичност. Здравият смисъл е само изобретение на възрастните. Литература е това и то каква!

Най-непосредственият й мотив е забавлението. Айра се забавлява без оглед на смисловия си читател. Във всеки от романите различно. Като се почне от заглавието – няма никаква монахиня, а и защо да има? Езикът на момченцето е на възрастен без такъв възрастен да е възможен и без такова изразяване на дете да е възможно. И защо не? Цитираната абсурдна епидемия не сочи ли абсурдизма като ключ? Не, някой по-умен да обясни защо.

Форма е на литературна еманципация. Поетът Виктор Пасков пробва да се забавлява с белетристика, взеха го на сериозно. И той се принуди да се прави, че се приема насериозно. Имаше и други с такива заложби, не посегнаха да се еманципират. Българското литературно еманципиране е със злокобни имена: Гео Милев, Вапцаров... То е специален талант, независимо от формата на еманципиране. Та, да се радваме на Сесар Айра, докато някоя абсурдна епидемия не завлече българското книгоиздаване.