Що е икигай

Петко Тодоров

Японецът Кен Моги обяснява за западния читател

Кен Моги почва така: „В тази книга аз се позовавам на Петте стълба на икигай. Те са: Стълб 1: Започни от нещо малко. Стълб 2: Освободи се от себе си. Стълб 3: Хармония и устойчивост. Стълб 4: Радостта от малките неща. Стълб 5: Бъди тук и сега”.

Напомня съмнително на популярните четива за самоусъвършенстване. Но присъствието на най-изявения в момента наш японист Братислав Иванов като научен редактор извиква друго око към „Малка книга за икигай” (Сиела, превод Анелия Янева).

„Икигай е японската дума за удоволствието и смисъла на живота. Тя буквално се състои от „ики” (да живея) и „гай” (причина). В японския език икигай се използва в различен контекст и може да се отнася както за дребни всекидневни неща, така и за големи цели и постижения... Понякога определят икигай като „причината да станеш сутрин”. Икигай дава постоянна мотивация за живот”, обяснява Кен Моги. В центъра на 50-тината книги на японския изследовател и публицист-хуманитарист (1962) е работата на мозъка, но интересите му са към какво ли не. Тази е писана на английски, явно опит да запознае и западняците с икигай.

Тя е подредена около въпросните 5 стълба. Почва с концепцията кодавари: „кодавари е първият – започни с нещо малко... Трудна за превод концепция. Често се интерпретира като „отдаденост” или „настойчивост”... По природа кодавари е нещо персонално – проявление на гордостта от онова, което човек прави”. Примерно кодавари е японската обсебеност от керамиката. Върховната награда някога за военачалниците била купичката за чай. И нейният връх: йохен тенмоку, китайско производство. Съхранени са 3 екземпляра, обявени за национално богатство. Съвременен майстор опитал 700 варианта на съставки за глазурата и не е сигурен, че е постигнал качеството на оригинала. Историята на тези купички „характеризира

японския начин на мислене

в няколко отношения”, обяснява Кен Моги. Сложно за възприемане от западния читател.

По-ясно е сякаш съхраняването на индивидуална уникалност при поддържане на скромен и безличен външен вид. Няма нищо по-скучно от японски чиновник: „През седмицата този човек е покорен офис служител в някоя компания. Но нощем или в почивните дни може да е звезда на комикет или лидер на любителска рок банда”. „Комикет” е съкратено от „комикс маркет”. Два пъти годишно 100 000 любителски съставители на комикси плащат наем от 100 долара за площ 90/45 см на едно място в Токио, където излагат за продан свои творби...

Значи е възможно. Нравственост, светоглед, манталитет, всичко, което на нашенска почва се води народопсихология. И е непостижимо. Ще стане век след Иван Хаджийски, а българската народопсихология се бори есеистично с темата. Покойният Минчо Драганов надскочи есето, но не я закръгли. Така тя остана и в намеренията на Хаджийски. Японецът има специални основания: „Веднъж разговарях с Тоги Хидеки, прочут дворцов музикант от традицията гагаку. Той е член на фамилията Тоги, свързана с гагаку още от периода Нара (740-794), което ще рече вече над 1300 години”.

Семейна традиция с възрастта на държавата България!

Гагаку е вид музика, за уточнение. И вижте каква историческа култура: „Един от първите йокодзуна, за когото има запазени сведения, е Таникадзе, чиято състезателна дейност датира от 1789 г.”. Йокодзуна е висшият ранг за шампион в борбата сумо.

Това просто е друг свят. Обясняването му с критерии от западната култура е безсмислено и заблуда не за японците, а за западняците. Китайците изграждат за 8 дни болница с 1000 легла за болни от коронавирус. На нас не ни стигат 8 месеца само да се надцакваме кой да вземе държавната поръчка. Изнасянето пред скоби на комунистическата власт е в случая примитив.

Впрочем струва внимание интерпретирането от страна на автора, макар и бегло на мотивацията на севернокорейските гимнастички. Народопсихологията е в традицията. Етносът може да е всичко при определен прочит на културата, но етноцентризмът е илюзорна стойност. Надменността на Кен Моги: „Човек би могъл дори да заяви, че Стив Джобс беше същински японец, що се отнася до неговия кодавари дух!” доказва същата илюзорност. Етноцентризмът е или духовна тромавост, или комедия.