Коя Багряна не познаваме?

„Колибри“ поднася на читателите възхитително издание с избрана лирика на голямата българска поетеса Елисавета Багряна. Художественото оформление е дело на Кирил Златков. Предговор и съставителство: Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров.

Лириката, намерила място в сборника „Аз обичам самата любов“, търси отговор на въпросите „Коя Багряна не познаваме?“ и „За коя Багряна обикновено не се говори?“ Днес, когато литературният ни избор не е управляван, нито ограничаван от външно налагани или пропагандни императиви, имаме сериозния шанс да открием за себе си и по този начин да реабилитираме най-добрата поезия, създадена от поетесата. Тоталитарното ни литературознание, възприело съветските идеологически доктрини, отказва да иконизира „вечната и святата“ Багряна; то сякаш постоянно ѝ отмъщава за нещо. И ако няма за какво, го измисля.

Съдържанието на този сборник обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край. Голямата тема у Багряна, разбира се, е любовта и на нея са подчинени – от нея произтичат – всички останали теми: пътешествията, рискът, полетът, надмогването на гравитацията със или без „птица с моторно сърце“, самотата, споменът... Главният концепт на поетическото ѝ съзнание е, че влюбеният човек е извънположен спрямо света. Багряна е не само и не просто „Стихии“, „Кукувица“ или „До моя син на фронта“: тя е елитарен автор, който може да бъде четен от всекиго – всъщност най-труднопостижимата амбивалентност в нечий творчески процес.

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е една от най-изявените български поетеси, авторка на детски книги и преводачка, родена през 1893 г. в София. Сътрудничила е на различни медии: „Вестник на жената“, вестниците „Лик“ и „Литературен форум“, списанията „Съвременник“, „Златорог“, „Изкуство“ и други. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). Дългият й творчески път минава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Лириката на Багряна е преведена на 30 езика и издадена във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и други страни. Тази книга е опит поезията ѝ да бъде показана не толкова в светостта, колкото в нейната вечност: Багряна завинаги.

Следват стихове от сборника.

СЪН

Аз те срещнах – и бликна в душата ми песен

на предчувствие, радост и страх –

сякаш топло крило ме издигна, понесе,

сякаш в някакъв сън заживях.

Засънувах аз синия пламък, пробляснал

в удължените странни очи –

покоряващ неволно, обещаващ неясно,

като спомена – скъп и горчив.

Знам, че още преди да се сгрее земята

и стопи навалелият сняг,

преди първия полъх на пролет и лято

аз ще бъда разбудена пак –

и от мойте възторзи, надежди, победи

ще остане – един спомен тих,

една гънка горчива край устните бледи

и в тетрадката – някой нов стих.

ВИК

Във тази стая – тясна, тъмна, ниска,

умирам от неизцерима рана,

че аз не съм възлюбена и близка,

ни чакана от някого, ни звана.

А искам само, само да обичам,

жадувам искроструйно, светло вино;

от всяка тъмна мисъл се отричам,

край всеки враг беззлобно ще отмина.

И искам щедро, волно да отдавам

това, що в мен гори, трепти и пее,

и в царски празненства да разлюлявам

над скъпи гости звънки полилеи. –

Че мойта младост, огненопламтяща,

и моята душа на чучулига,

и моето сърце животрептящо

като вихрушка над света ме вдигат.

ЕДИНСТВЕНИЯТ

Ти ли беше в миналото?

Ти ли си сега?

Ти ли с мен ще бъдеш утре?

Този образ, който виждам

под затворените си клепачи,

този силует с различна сянка,

който неотменно с мен върви,

този глас, от който се събуждам

и запявам сутрин,

името, с което те наричам –

твои ли са? Твои ли са?

Ти ли си, или това е

образът и името

на моята любов,

незагасваща в сърцето ми,

както огъня в сърцето на земята.

Ти ли си, или това е

образът и името

на мойта жажда,

чакаща и тръпна,

както жаждата на плодната земя

за дъждоносен облак.

Ти ли си, или това е

образът и името

на мойта болка

по единствения

вечен,

неотлъчен спътник –

както месецът е към земята.

Ти ли си?