page contents Книжен Ъгъл: Кого възпита Жан дьо Лабрюйер
Предоставено от Blogger.

Кого възпита Жан дьо Лабрюйер

31.5.20

Петко Тодоров
   
„Ораторът и писателят не могат да не изпитват удоволствие от възхищението, което предизвикват; но те би трябвало да се срамуват от себе си, ако словата или писанията им търсят само хвалби. Още повече че най-сигурното и недвусмислено одобрение е в промяната на нравите и в поправянето на тези, които четат или слушат. Човек трябва да говори и пише само за да възпитава”, отбелязва Жан дьо Лабрюйер в предговора към „Характери” (Колибри, превод Стоян Атанасов).

Сборник от кратки очерци, афоризми, фрагменти, размишления. Авторът (1645-1696) ги замислил като допълнение към превода на същото заглавие от Теофраст – за нравите от неговия век. Но с всяко издание на книгата, а приживе той направил девет – ги увеличавал и накрая Теофраст се оказал допълнение.

Подредено в 16 тематични глави: За творенията на човешкия ум, За личното достойнство, За жените, За сърцето и т.н. Сегашното българско издание е с 10 от тях в обновен превод.

Типично за френския класицизъм произведение. Дьо Лабрюйер не е оптимист по отношение на човешката природа, но явно приема работата си с ентусиазъм: „да възпитава”. Валидността на написаното три века по-късно не оправдава ентусиазма му. Ето:

  • „Недостатъците, които смъкват хората от високите длъжности, са същите, които са ги издигнали на тях.”
  • „Когато наш приятел стане знатна личност, той ще направи голям жест, ако продължава да ни познава.”
  • „Обикновеният произход и доброто възпитание са единственият залог за дискретност.”
  • „Нахалството е функция на глупака. Интелигентният човек разбира дали е приятен, или отегчителен; той се оттегля миг преди момента, в който може да стане излишен.”
  • „Колко е трудно да си доволен от някого!”
  • „В двореца се говори добре за някого по две съображения: първото е, за да разбере въпросното лице, че говорите хубави неща за него; второто, за да каже и той същото за вас.”
  • „Няма съвършен човек, който да е толкова необходим на близките си, че да не намерят те с какво да се утешат при неговата загуба.”