Книжен ъгъл

„Хермес“ представя коренно преработено издание на „Скитникът и синовете“

Ветроходната лодка БЪРБОЛЕТА плава из Йонийско море. На борда й са четири момчета, едно рижаво куче и един странен капитан. Неочаквано събитие я принуждава да хвърли котва край пуст албански бряг. В тъмната нощ приближава рибарска гемия без отличителни знаци. И с явно враждебен екипаж. Никой не предполага какво ще се случи, когато сред опасните мъже, уплашените момчета и настръхналото куче се появи момиче с очи като зелени гейзери. Дали на борда няма да се качи някой, чието име всички знаят, но се страхуват да произнесат?

По първата книга – „Островът“, е заснет и сериал от 8 епизода. „Островът на сините птици“ бе излъчен премиерно на 1 юни 2019 година. Режисьори са Кристина Грозева и Петър Вълчанов, а в главните роли са Матей Бърнев, Деян Профиров, Калоян Христов, Ирина Вълкова, Антония Димитрова. И сериалът, и книгата проследяват едно лятно приключение, изпълнено с аромат на море и спомени за безгрижно детство. Една вълнуваща история, в която цялото семейство може да се потопи.

Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за драматургия за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016) и „Дебелянов и ангелите“ (2019).
Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.

Господин Секулов, предстои излизането на „Скитникът и синовете“. Какво да очакваме от продължението на толкова четения и харесван роман „Островът“?

Eдна напрегната история за авантюрите на един капитан и няколко момчета на яхта край албанския бряг на Йонийско море. Имах огромната привилегия да преработя книгата и сега се надявам да се чете стремглаво.

И двете книги са писани сякаш не само за децата, но и за техните родители. Търсен ефект ли беше?

Храня надежда, че родители и деца могат да пътуват един към друг, да приемат различните си възрасти, да се сближават с течение на времето. От цялото си сърце исках да напиша история за взаимоотношенията между синове и бащи.
Бащината любов е път, препятствие, скитничество, завръщане, отплаване. Бащата и синът първо трябва да преборят себе си, след това да премерят сили с другия, след това да се жертват за другия, а накрая – да се оставят в ръцете на другия. Учиш сина си как да стане баща, а той те учи как да бъдеш син. Желаех в тази история бащите и децата да са сами на себе си, да са си най-важното нещо на този свят. И едничкият изход към спасението е да вървят един към друг, да разговарят сред космическата тишина.

За коя публика е по-трудно да се пише – за деца или за възрастни?

Човек пише от страх пред времето. Иска чрез думите да се откъсне от железните му лапи. Вярвам, че книгите са часовникарите на универсума. Със своите сръчни пръсти, с голямата си увеличителна лупа, с почти невидимите си инструменти те поправят механизмите на времето, настройват зъбчатите колелца на общуванията, карат планетите, звездите, хората, рибите и растенията да работят в синхрон, за да може съществото на човека да изпитва и радост. Книгите довършват човешкото съществувание, дават му смисъл и цел. Чрез изкуството празнуваме милостта да сме живи.
По „Островът“ има и сериал, излъчван по БНТ – „Островът на сините птици“. Какво е чувството да видите историята си на малкия екран?

 

Телевизионният сериал е „по мотиви“ от написаното. Радвам се, че накара толкова много деца и родители да потърсят и книгата.

Какво предстои оттук нататък? Над какво работите?

След шест години завършвам нов роман. Надявам се да излезе през тази година.