Излезе първата история на българското изкуство

За Кирил Кръстев „очеловечаването на самия човек” е крайната цел на всички изкуства. Томът от 528 страници включва 800 репродукции и разкази за поне 100 художници
 
Първата „История на българското изобразително изкуство“ е епохален труд с текстове на големия изкуствовед Кирил Кръстев (1904 – 1991) и включва изследванията му в тази област, които обхващат периода от Древността до края на ХХ век.
Корифеят работи върху подобен проект цял живот, трупа хиляди страници материали, но така и не успява да ги събере в цялостно издание. „История на българското изобразително изкуство” остава ненаписаната му книга. Тя вижда бял свят сега – трийсет години след смъртта му, благодарение на съставителя Иво Милев, издателство „Лист” и подкрепата на Столична община.
Месеци наред Иво Милев преглежда целия архив на Кирил Кръстев и успява да сглоби цялостната картина на българското изобразително изкуство – такава, каквато я е виждал и отразявал в записките и материалите си изкуствоведът.
В продължение на почти
 
седемдесет години Кирил Кръстев
е сред най-ярките фигури
 
в българската култура. Прохожда в нея още в ученическите си години като поет, а след Първата световна война стъпките му стават все по-стабилни – утвърждава се като есеист, литературен критик, публицист и изкуствовед. Неговият по-млад колега Петър Увалиев – един от най-влиятелните интелектуалци в Европа, емигрирал от България през 1948-а, го нарича „оазисна личност”, поколения художници мечтаят да забележи и коментира творбите им. „Европейски човек беше. И осанката му такава”, помни го скулпторът Павел Койчев, а колегата му Георги Чапкънов – Чапа е лаконичен и категоричен – „Велик!”.
Съставителят на „История на българското изобразително изкуство” Иво Милев пък отбелязва: „Без този  вездесъщ наблюдател, с благородството на неговата организираща мисъл – българското изобразително изкуство нямаше да е това, което е.”
Приживе за Кирил Кръстев мисия и крайна цел на изкуствата е „очеловечаването на самия човек“, а не самоцелно развитие на форми или изразяване и насърчаване на чувствата, най-вече и най-пагубното – сантименталността. Изкуството има значение само доколкото може да бъде в услуга на усъвършенстването на човека и оттам на формите на бита и живота.
Луксозното издание е в голям формат и сред 528-те му страници са включени житейските и професионалните истории на поне 100 художници и близо 800 цветни изображения и репродукции на произведения на изкуството, предоставени от държавни галерии и частни колекции. Книгата има QR код, който води към виртуална галерия на сайта на издателството.
Текстовете, подходящи за най-широк кръг читатели, са разпределени в три големи тематични кръга – Старобългарско изкуство, Среднобългарско изкуство и Ново българско изкуство. Всеки от разделите е консултиран с научни редактори – доц. д-р Ралица Русева, Мариела Стойкова, Анелия Николаева.
Томът предлага вълнуващо пътешествие между епохи, майстори и творби.
Читателите ще се срещнат с артефакти от Античността и творби от Средновековието, с произведенията на Боянския и Земенския майстор, на Йоаникий папа Витанов, Никола Образописов, Николай Павлович и Станислав Доспевски, Иван Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин; с Асен Белковски, Борис Денев, Данаил Дечев и Никола Маринов, с Георги Машев и Борис Георгиев, със Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров – Майстора. Животът и картините на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Стоилов, Иван Шошков също са тук, както и на Бенчо Орешков, Кирил Цонев, Иван Ненов, Вера Недкова, Вера Лукова, Бронка Гюрова, Дечко Узунов. Цели глави са посветени на Новобългарския еклектизъм от 30-те и 40-те години на ХХ в.; на Априлския стил в изкуството с неговите представители Светлин Русев, Теофан Сокеров, Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Йордан Кацамунски, Александър Петров, Милка Пейкова. Разгледана е българската акварелна живопис, скулптурата, приложните изкуства.
Естествен завършек на изданието е подробната библиография с всички статии и книги на Кирил Кръстев, както и азбучният показалец на включените в книгата автори.
 
Художественото оформление на книгата е дело на Милена Вълнарова. За корица е използван акварел от „Цариградски цикъл” на Владимир Димитров – Майстора, рисуван през 1926 г.