page contents Книжен ъгъл: Барбара Ханей: Това е най-красивият остров на света, както ще разберете, ако прочетете романа
Предоставено от Blogger.

Барбара Ханей: Това е най-красивият остров на света, както ще разберете, ако прочетете романа

3.8.21

„Хермес“ представя „Тайни от острова“


Барбара Ханей е многократно награждавана австралийска писателка. Авторка на повече от 40 романтични заглавия, продадени в 12 милиона екземпляра, в над 35 страни по цял свят. Романите й са както съвременни, така и исторически, а действието често се развива в различни австралийски местности. Голяма част от тях са включени в романтичната поредица на „Арлекин“. Барбара Ханей е носителка на престижните награди за романтични четива RITA и австралийския й еквивалент RUBY. Два пъти е печелила и приза Романтичен роман на годината за Австралия.
През 2020 г. на български език излиза романът й „Да се срещнем във Венеция“, а сега ИК „Хермес“ зарадва почитателите на семейните истории с „Тайни от острова“ (превод Пепа Николова).
Преди много години, когато Фрея е съвсем млада и животът е пред нея, тя решава да помогне на сестра си. Фрея става сурогатна майка на детето на Пърл. Но това й коства много. Тя губи близостта със семейството си и любовта на мъжа, когото обича.
Десетилетия по-късно Фрея е разведена, няма деца, а домът й е изгорял при пожар. Затова, когато племенницата й Били й предлага покрив над главата и работа като управител на семейния ресторант на красивия Магнетик Айланд, Фрея не може да си позволи да откаже.
Били никога не е разбирала напрежението между майка си и леля си. Самата тя наскоро се е завърнала на острова и крие своя тайна. Трите жени ще се съберат под тропическото слънце на Австралия. Дали ще успеят да простят миналите грешки, или премълчаното през годините ще ги отдалечи завинаги една от друга? Барбара Ханей разказва за работата си над романа.

Предложих тази история на редактора ми повече от година преди да започна да я пиша. Първоначално планирах да разкажа за жена, наближаваща петдесетте, която е изгубила всичко – съпруга, работата и дома си, и трябва да започне отначало. Представих си, че се мести в скромна къща в провинцията и среща млада жена, която също е малко изгубена и може би бременна. Смятах, че между тях може да се зароди връзка, която да им помогне да излекуват взаимно душевните си рани, да запълнят празнините в живота си. За мен е важно да задам емоционалния заряд на всяка история, преди да започна да пиша, дори останалите детайли да са все още неясни.
След това обаче се захванах с „Да се срещнем във Венеция“ и тази идея остана на заден план. Но през цялото време напомняше за себе си и в един момент ми хрумна, че може да включа темата за сурогатното майчинство. Не се бях замисляла как една такава уговорка може да се отрази на всички замесени в дългосрочен план.
И се зачудих дали тази жена, която е загубила всичко и е стигнала дъното, не е била сурогатна майка. Възможно ли е в някакъв момент да е усетила нужда да се свърже с детето, което е родила и което вече е пораснала жена със свои цели в живота и проблеми?
Не си спомням точния момент, в който осъзнах, че този сценарий би бил още по-въздействащ, ако в историята са замесени две сестри. Семейните взаимоотношения винаги предполагат силни емоции, така че това щеше да ми осигури задълбочения проблем, за който исках да пиша. По същото време се оглеждах и за място на действието. Обмислях екзотични локации извън Австралия или популярни туристически дестинации, но нищо не ми се струваше подходящо. Докато не се сетих за Магнетик Айланд.Когато пиша, за мен е важно да усещам мястото. От 1972 г., с няколко прекъсвания, живея в Таунсвил и познавам много добре Маги – както местните с обич наричат това малко познато съкровище в Коралово море. Намира се само на 20 минути с ферибот от града и не мога да преброя всички семейни ваканции, които съм прекарала там. За няколко месеца дори живяхме на острова, докато течеше ремонт в дома ни, а съвсем наскоро най-малкият ми син се ожени там.
Това е най-красивият остров на света, както ще разберете, ако прочетете романа. Беше истинско удоволствие да пиша за очарователните кътчета, малките заливи и ленивите тропически води, които обливат бреговете му. Островът не е голям, а жителите му са сплотени като във всяко малко градче. С други думи, там има изградена общност, в която тайните трудно могат да останат скрити. Това в крайна сметка би довело до доста проблеми за двете сестри, които са в основата на романа. Когато си изясних всички тези детайли, с удоволствие се потопих в историята и героите поеха контрола.

Трябва да поясня, че не при всяка книга персонажите са толкова „отзивчиви“. Понякога писателският процес е изключително труден. Но имам късмета, че съпругът ми също е писател и е готов търпеливо да обсъжда идеи с мен.
Този път обаче усложненията дойдоха от друго място, тъй като написах тази история, докато преживявах сътресението от продажбата на дома ни на Атъртън Тейбълландс и преместването ни обратно в Таунсвил. Беше време, обременено със смесени чувства на различни нива, и за своя изненада открих, че връщането ми зад бюрото и към тези герои е като да седнеш за едно питие и да си поприказваш със стари приятели, идеалното бягство между ежедневните ангажименти. И историята просто се изля върху страниците. Много съм благодарна, че историята за Пърл, Фрея и Били се разгърна така плавно и се надявам читателите да я обикнат толкова, колкото и аз.