page contents Книжен ъгъл: Откъс: „Проблясък в мрака“ от Стейси Уилингам
Предоставено от Blogger.

Откъс: „Проблясък в мрака“ от Стейси Уилингам

8.3.22

Очакваме сериала на HBO по романа


Когато Клои е на 12 години, шест млади момичета изчезват в родното ѝ градче. До края на лятото бащата на Клои е арестуван и осъден сериен убиец. Семейството ѝ трябва да приеме истината и да посрещне последствията.

20 години по-късно Клои почти е успяла – има успешна практика, предстои ѝ сватба и понякога наистина е щастлива. Изчезването на младо момиче в близост до дома ѝ обаче силно я смущава. Когато откриват тялото, Клои вижда прилика с престъпленията, извършени от баща ѝ. Скоро още едно момиче изчезва и Клои започва да се съмнява в спомените си. Може би е просто параноя. Или знаците, които само тя може да разчете са налице…

Стейси Уилингам създава завладяващ трилър, наситен с поглъщаща атмосфера и поразяващи обрати. „Проблясък в мрака“ е отличен като „Избор на редактора“ в Амазон и става мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“. Холивудската звезда Ема Стоун продуцира сериал по романа за HBO. Следва откъс.

Има множество интелигентни начини жените
да се защитават през деня. Защитаваме се от сенките с поучителни приказки и градски легенди, толкова сме привикнали с тях, че едва ли съзнаваме, когато ги използваме.
Тръгни си от работа, преди да се смрачи! Притискай чантата към гърдите с една ръка, дръж ключовете между пръстите на другата като оръжие, докато влачиш бавно крака към колата, стратегически паркирана под улична лампа в случай, че не успееш да си тръгнеш от офиса по светло. Когато приближиш колата, погледни задната седалка, преди да отключиш вратата на шофьора! Стискай телефона здраво, показалецът да е на милиметър от 911! Влез в колата! Заключи веднага! Не се помайвай! Тръгвай бързо!
Излязох от паркинга и подкарах извън града. Спрях на червен светофар, погледнах в огледалото за обратно виждане – навик, предполагам – и се намръщих на отражението си, изглеждам зле. Навън е задушно, толкова задушно, че кожата ми лъщи от пот, а краищата на обикновено правата ми кестенява коса са се завили в някакво подобие на къдрички. Такова нещо само лятото на Луизиана може да постигне.
Луизианско лято.
Заредена с особен смисъл фраза. Израснах тук. Е, не точно тук, не в Батън Руж, но в Луизиана по принцип. Израснах в малко градче, Бро Бридж, световната столица на речните раци. Нещо, с което по неизвестни причини се гордеем. Вероятно Кокър Сити, Канзас, по същия начин може да се гордее със своето кълбо канап, тежко 2500 кг. Такива неща придават измамно значение на някое иначе напълно невзрачно място.
Населението на Бро Бридж е по-малко от десет хиляди души, което означава, че всеки познава всеки и по-конкретно, че аз съм позната на всички.
Когато бях дете, живеех само за лятото. Спомените от блатата нямат край – как дебнем алигатори в езерото Мартин, писъците, когато зървам за миг изпъкналите очи, дебнещи под килим от водорасли, смехът на брат ми, когато спринтираме в обратната посока, крещейки „Довиждане, крокодил на кутийки. До скоро, алигатор на филийки“. Обичах да си правя перуки от испанския мъх, виснал навсякъде из безкрайния ни заден двор, а в следващите дни скубех кърлежи от главата и се мажех с безцветен лак за нокти по зачервените места. Помня как късам опашката на прясно сварен рак и изсмуквам месото.
Но спомените за лятото носят и спомени за страха.