В „Галерията на сърцето“ от Марин Бодаков

Иван Димитров, сп. Виж

С неуморните си усилия да направи литературната и обществената среда по-пълнокръвни и смислени и с немногословното си, но не и лаконично творчество, в което тревогата се среща с надеждата, а самоиронията върви ръка за ръка с откровеността, Марин Бодаков беше един от любимите ни супергерои. Докато беше сред нас, знаехме, че винаги можем да го срещнем по литературни премиери, фестивали, дискусии, в “Български книжици“ или на поредния протест. 

Беше поет, журналист, преподавател, общественик, съпруг и баща, но сякаш се смяташе на първо място за читател, защото книгите бяха неговият свят. Затова и не спираше да говори за тях, да ги препоръчва, да ги подарява и да пише за тях в култовата си колонка във вестник “Култура“, намерила своето продължение първо във вестник “К.“, а после в независимата онлайн медия “Тоест“. В колонката си обикновено беше пестелив на думи. Не за друго, а защото сърце не му даваше да спре вниманието си само на едно заглавие. Но и думите му тежаха.

Открихме с пълна сила колко безценно е било неговото деликатно и ненатрапчиво присъствие, когато ни напусна ненадейно миналия септември, едва на петдесетгодишна възраст. Сякаш чак тогава осъзнахме колко автори е редактирал, колко журналисти е отгледал, колко читатели е възпитал, колко души е вдъхновявал и подкрепял. Марин беше един от малкото хора, които бяха винаги готови да ти кажат: “Давай, ти можеш!“ Но и да ти покажат, че винаги можеш повече. Прочее, той влагаше времето си повече в другите, отколкото в себе си и често въздъхваше, че е “момче за всичко“. Всъщност винаги е бил “Марин за всички“. Остави след себе си осем стихосбирки, два сборника с интервюта, две научни книги, една съпруга и две дъщери. А това, че този текст беше написан в минало време, е чиста формалност. Личности като Марин не могат да бъдат “бяха“. Те “са“.
И точка.

Предлагаме ви три непубликувани досега в стихосбирка негови произведения, включени в книгата със събраните му стихотворения “Галерията на сърцето“ (Издателство за поезия ДА и Издателство “Точица“). Корицата и оформлението са дело на Кирил Златков.

Още виждам дъха ти

Крачиш разсеяно по пътеката.
Иглолистните дървета са си зелени,
широколистните вече са оранжеви и червени,
облечен съм неподходящо.
Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа,
с теб съм по-умен от обичайното.
Бузите ти са все по-хлътнали,
крачолите ти почват да се ветреят,
понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти -
и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога,
все по-малко имам какво да ти кажа,
а ти се оттегляш.

 

***
 
До моя роден дом са отворили
Музей на илюзиите.
Защо сте сам,
за някои илюзии са необходими двама,
обичайно не позволявам тук да се влиза по един,
поканете някой да Ви придружи.
 
***
 
Дай да ти оправя перчема,
да поподрежа брадата.
Не съм те виждал от миналата година,
кога порасна с две глави над мен,
братко кипарис,
израсъл от баща ми.