Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 5 януари - 11 януари

1. Лиз Мур. Ярка река. Кръг

 

2. Мишел Марли. Роми и пътят към Париж. Емас

 

3. Марк Леви. Обърнат хоризонт. Колибри

 

4. Алфред Фабер, Илейн Мазлиш. Братя и сестри без вражди. Изток-Запад

 

5. Турбьорн Егер. Пук и Чук. Ентусиаст

Продължава...

„Пънк 57“ от Пенелъпи Дъглас – еротичният роман, който завладя света

Американската авторка на романтични бестселъри се появява за първи път на български език със завладяващ роман за истинската любов

„Пънк 57“ (Сиела, превод Мария Иванова)– дългоочаквания роман на американската авторка Пенелъпи Дъглас, превърнал се в истинска сензация на еротичната литературна сцена в световен мащаб.
Романът, който светкавично печели сърцата на няколко поколения читатели,  е пламенна история за страст, тайни, музика, истинско приятелство и среща, след която нищо никога няма да е същото.
Той е Миша. Тя е Райън. Като деца са се свързали случайно един с друг в училищна програма за размяна на писма и никога не са спрели да си пишат. От спорове за това чий музикален вкус е по-добър и коя пица е по-вкусна писмата им прерастват в емоционални откровения за най-личните им мисли, мечти и желания.
Райън е музата на Миша. Думите ѝ се преплитат в текстовете на песните му, вдъхновяват мелодиите му и го подтикват да бъде по-добър. Миша е най-близкият човек на Райън – единственият, който я познава наистина и пред когото тя се осмелява да бъде себе си.
Седем години двамата си пишат непрестанно, като спазват само три прости правила: никога да не се виждат, никога да не си звънят и никога да не търсят другия в социалните мрежи… Три правила, за да не нарушат това чудесно приятелство, което имат. Но правилата се създават само за да бъдат нарушавани.
Когато Миша внезапно спира да отговаря на писмата на Райън, тя не знае какво се е случило с него. Единственото нещо, което я разсейва от болезнената мисъл за него, е новият ученик – мистериозният, красив и опасен Мейсън, който я вбесява до краен предел с нахаканото си поведение и най-нахално успява да се намести в  мислите ѝ и да разпали копнеж и желание, каквито никога досега не е изпитвала.
Но дали е възможно загадъчният непознат да запълни дупката, която липсата на Миша е оставила в сърцето на Райън? И дали двамата нямат повече общо, отколкото тя е предполагала?
Бестселъровата авторка Пенелъпи Дъглас се появява за пръв път на български с една от най-вълнуващите си истории, завладяла безброй фенове на романса по цял свят. В духа на книгите на Л. Дж. Шен и Ел Кенеди, „Пънк 57“ е неустоим разказ, в който изгарящата химия между героите се усеща от всяка страница, а пътят към истинската любов е изпълнен с неочаквани обрати. Следва откъс.

Райън

Три месеца по-късно...
Скъпи Миша, Какво. По дяволите. Става?
Чу ме. Казах го. Мога да кажа и че това ще е последното ми писмо, но знам, че не е вярно. Няма да се откажа от теб. Ти ме накара да обещая, че няма, така че ето ме. Все още имам надежда, макар че от три месеца от теб няма ни вест, ни кост. Надявам се, че си купонясваш където и да си.
(Сериозно обаче, не си мъртъв, нали?)
Имаш бележките ми по текстовете – изпратих ти ги с предишните си писма. Жалко, че няма техни копия, защото ми се струва, че си си отишъл завинаги. Не би имало смисъл обаче. Тези думи са предназначени за теб, само за теб, и дори да не четеш писмата ми вече или да не ги получаваш, имам нужда да ги изпращам. Харесва ми да знам, че те търсят.

Продължава...

Откъс: Как да преобразите ума, сърцето и духа си

Всеки задържа негативни емоции в себе си и ги потиска, дори несъзнателно. А трябва да си даваме възможност да ги осмислим и да се освободим от тях. В противен случай те не изчезват - натрупват се и влияят негативно върху настроението, светогледа и дори физическото ни здраве.

• Нямате енергия и само мисълта за новата работна седмица ви стресира;
• Изтощени сте от поредната драма в офиса;
• Още сте ядосани и наранени след спор с близък човек;
• Чувствате се самотни и отхвърлени;
• Обвинявате се, че сте неуверени и нерешителни;
• Постоянно сте под напрежение;
• Имате проблеми със съня и тревожността...

Значи спешно ви е нужно емоционално пречистване!

Шериана Бойл предлага в „Емоционален детокс. 135 начина да преобразите ума, сърцето и духа си“ (Ера, превод Гриша Атанасов) проста система, с помощта на която ще сложите объркващите си усещания в ред и с лекота ще се справяте с всичко, което животът ви поднася.
Книгата обхваща 135 различни ситуации и състояния на духа – от разочарование и безпомощност до носталгия и разбито сърце. За всеки конкретен случай са описани 7 стъпки, които да изпълните със собственото си темпо.
Емоционалният детокс отнема само няколко минути, но ще усетите как редовното му практикуване ще преобрази изцяло нагласата ви и ще ви направи по-спокойни и щастливи.
Тази жизненоважна и могъща книга събира всичко, което ви е нужно, за да се презаредите веднага щом усетите, че балансът ви е нарушен. С нейна помощ ще живеете уверени, че можете да се справите с всякакви предизвикателства по пътя си!

Шериана Бойл е професор по психология, с богат практически опит в областта. Тя е автор на девет книги, които се радват на голям успех и радушен прием от публиката. Следва откъс.

Точно както физическата детоксикация (при гладуване на сок или изключване на кофеина и въглехидратите например) може да отнеме токсините в органите ви, физиологичния дисбаланс или възпалението, емоционалната детоксикация прави същото за чувствата и ума ви. Ако ви се струва странно, напълно ви разбирам. Повечето от нас са свикнали да мислят за детоксикацията като за метод за отмиване на химикалите и нечистотиите, които може да сме абсорбирали, погълнали или вдишали. Емоционалната детоксикация е нещо подобно, но не отмивате тези токсини, а освобождавате реакции, които ви пречат да преработите емоциите си. Не да изчиствате емоциите сами по себе си, а по-скоро токсичните начини, по които сте свикнали да ги потискате и изтласквате. Защото реакциите ви пречат на емоциите да правят онова, за което са се развили: да ви помагат да се лекувате, да учите, да се свързвате със своята радостна най-добра същност и да израствате духовно!
Създадох метода ИЗЧИСТВАНЕ за преработка, усвояване и освобождаване на негативните емоции, докато преминавах през труден период в семейния си живот. Той проработи толкова добре за мен, че започнах да споделям как ИЗЧИСТВАМ с други хора чрез книгите и семинарите ми, в подкасти и в частна практика, и методът се наложи! Изчистването се основава на убеждението ми, че всички емоции са добри, стига да ги преработваме. С други думи, когато се ИЗЧИСТВАТЕ, няма да се отървете от емоциите си, няма да кажа да ги „пуснете“, но ще се научите да осъзнавате как реагирате.
Не забравяйте, че не самите емоции, а нашите реакции водят до напрежение, конфликти, тревоги, безпокойство и болка.

Продължава...

Андрей Платонов „В зората на мъглявата младост“

Сборник с разказите, които авторът на „Чевенгур” пише за децата, пораснали във война

Разказите, които непризнатият приживе гений на съветската проза Андрей Платонов посвещава на децата, пораснали във война, излизат в ново издание на български език. Сборникът „В зората на мъглявата младост” включва писаната през 1928 г. повест „Съкровен човек” и още дванайсет истории. Сред тях са „Малкият войник” (1943 г.), „Юлска буря” (1938 г.), „Вятър орач” (1944 г.), „Желязната старица” (1941 г.), „Цвете на земята” (1945 г.), „Завръщане” (1946 г.) и едноименният разказ „В зората на мъглявата младост” (1938 г.).
За първи път тези разкази на Андрей Платонов са публикувани на български език в превод на Иванка Васева преди 53 години в сборника „Вятър орач” и повече не са преиздавани. Сега издателство „Лист” пуска селекцията с обновен превод и корица от Дамян Дамянов.
Главни герои в тях са деца на вид по-големи от годините си, с лица, свикнали на житейски грижи... В тях се оглежда погледът на Андрей Платонов към зората на собствената му младост, но и към зрелите му години,
Най-голям син в семейство с единайсет деца, той работи от 14-годишен, за да помага в отглеждането на братята и сестрите си. Бил е помощник-машинист на локомобил, шлосер, леяр в завод за тръби, дялал е воденични камъни в работилниците на родния Воронеж. Въодушевен от Октомврийската революция и пролетарския идеал, той се записва доброволец в Червената армия. След Гражданската война завършва Воронежкия железопътен политехнически институт
През 1920 г. е приет в Руската комунистическа партия, но година по-късно е изключен, заради лоша партийна дисциплина, пропускане на партийни събрания и спорове с партийния секретар. По-късно няколко пъти подава молба за възстановяване на членството, но никога повече не го допускат в партийните редици.
Литературната кариера на Андрей Платонов започва през 1919 г. с излизането на негови стихове и репортажи в различни издания. Паралелно с нея човекът на перото продължава и работата по основната си специалност Електротехника. Потресен от новините за масов глад в Поволжието, през 1922 г. Платонов оглавява Воронежката комисия по хидрофикация. След няколко години в областта са изградени 763 изкуствени езера, 315 шахтови кладенеца, 16 тръбни кладенеца и 3 селски електроцентрали. Платонов търси средства за закупуване на необходимото оборудване, насърчавайки ентусиасти да работят безкористно „до кръста в блатото“. В периода 1923 – 1926 г. той е и инженер-мелиоратор, и специалист по електрифициране на селското стопанство. Ръководи строителството на три електростанции, прави и рационализаици...
Създава най-добрите си произведения „Изкопът” и „Чевенгур” в периода 1927 – 1930 г., но така и не ги вижда отпечатани – те са публикувани чак през 80-те години на ХХ век, когато в СССР задухва вятърът на промяната. Тежката завеса върху името му се спуска и заради повестта „От полза”, която Сталин характеризира като „разказ на агент на нашите врагове, написан с цел развенчаване на колхозното движение” и повелява авторът и издателят му да бъдат наказани.
През 1938-а тъмните облаци над писателя се сгъстяват още повече – 15-годишният му син Платон е арестуван за хулиганство и изпратен в трудов лагер. Прекарва там няколко години, а освобождението идва, защото се разболява тежко от туберкулоза. Платон умира в ръцете на баща си в началото на 1943 г.
Писателят също се заразява и 8 години по-късно умира – на 5 януари 1951 г. Довършва го не само болестта, но и жестокостта на съветската власт. След излизането на разказа му „Завръщане”, включен в новоиздадения сборник „В зората на мъглявата младост”, той е лишен от право да публикува свои произведения. Може да работи само анонимно като редактор.
„Платонов е огромен писател, когото не забелязваха само защото не се побираше в кутийките, в които подреждаха литературата.”, пише в спомените си неговият съвременник – литературният критик Виктор Шкловски. А нобеловият лауреат Йосиф Бродски отбелязва: „За езика на прозата на Андрей Платонов може с еднакъв успех да се каже, че отвежда руския език до семантична безизходица,или по-скоро – открива философията на безизходицата в самия език. Дори това да е вярно само наполовина, то е достатъчно, за да наречем Платонов един от изключителните писатели на нашето време, тъй като наличието на абсурд в граматиката е показателно не за някаква частна трагедия, а за човечеството като цяло”.

Продължава...

Мечтата на библиофила – „Каталог на книгите корабокрушенци“ от Едуард Уилсън-Лий

Дивно пътешествие в компанията на Фернандо Колумб, незаслужено останал в сянката на прославения си баща

„Каталог на книгите корабокрушенци. Младият Колумб и плаването към всемирна библиотека“ (Колибри, превод Деян Кючуков, художник Дамян Дамянов)  е завладяващ и необикновен разказ за визионера, прозрял невероятните перспективи, открили се пред света след Гутенберг и разпространението на книгата в съвременния ѝ вид. Първият модерен библиофил и библиоман е видял неподозираните възможности на новия начин за предаване на познанията, който ще промени из основи начина на мислене и живота на хората.
Животът на Фернандо Колумб, незаконния син на откривателя на Америка, е изпълнен с приключения и превратности. Той следва баща си Христофор в последното му плаване до Новия свят и се бори да защити името му, когато изпада в немилост. Но Фернандо мечтае да го задмине в друга област – да събере книги за най-голямата модерна библиотека в света, в която да може да се намерят „всички книги, издадени на всички езици и отговарящи на всички потребности на хората“. Той с всички сили насърчава преводите на книгите и превръщането им в материална ценност. Така Фернандо Колумб, макар и незаслужено останал в сянката на баща си, е открил нова ера в историята на информацията, сравнима с технологичната революция от края на ХХ – началото на XXI век. А неговата „Библиотека Коломбина“, основана в Севиля през 1539 г., и до днес съхранява над 3000 тома.
Едуард Уилсън-Лий е роден в малка ферма в Средния Запад на САЩ и е дете на ревностни природозащитници – американец и британка. Семейството му е пътувало из целия свят, така че той е израснал в Кения и Свазиленд и дълго е живял в Мексико, Зимбабве и САЩ. Уилсън-Лий е доктор на науките от Оксфорд и Кеймбридж, а сега преподава средновековна и следренесансова литература в колежа „Сидни Съсекс“ на университета в Кеймбридж, Англия. Изследователските му интереси са насочени към историята на книгата и на нейното разпространение, както и на първите библиотеки след изобретяването на книгопечатането от Йоханес Гутенберг. Първата му книга е „Шекспир в Свазиленд“, а за настоящия си шедьовър е отличен с наградата „ПЕН Хесел-Тилтман“. Следва откъс.

В утрото на своята смърт Фернандо Колумб нарежда да донесат в леглото му купичка пръст. Казва на слугите да я натрият върху лицето му, понеже е прекалено немощен, за да го стори сам. Мнозина от тях са с него повече от десетилетие и са му безупречно верни, но в случая отказват да се подчинят, защото смятат, че разсъдъкът го напуска. Тогава Фернандо събира сетни сили, посяга и сам намазва лицето си с тинестата пръст на Гуадалкивир – реката, която се вие през Севиля и в чиято извивка е разположена къщата му. Докато го прави, Фернандо изговаря няколко слова на латински, от които действията му започват да добиват смисъл за околните: помнете, че сте пръст и в пръстта ще се върнете. На отсрещния бряг на реката баща му Христофор Колумб, адмирал на Океан море, неотдавна е изваден от същата тази пръст – от гроба, в който лежи трийсет години. Ако се вярва на думите на Фернандо (а за много факти от живота на Колумб разполагаме единствено с тях), хората, отворили ковчега, били учудени да открият редом с костите на изследователя купчина вериги. Тези вериги напомнят на Фернандо за един момент от неговото минало. Като дванайсетгодишно момче той вижда баща си да се завръща окован в тях като затворник от райските земи, които е считал за свое откритие и дар за Испания.
Фернандо разкрива защо великият пътешественик е пожелал веригите да бъдат погребани заедно с него едва много по-късно, докато пише неговата история. Колкото до причината да намаже лицето си с кал на своя смъртен одър, присъстващите я разбират добре – тя е израз на крайно смирение. Той може да си го позволи, защото няма съмнение, че е постигнал нещо изключително в живота си. Фернандо, мъжът, посрещащ с отворени обятия тленността, е построил машина, способна вечно да устои на безмилостния напор на времето. Той умира скоро след това, в осем часа сутринта. Час по-късно започва следващото действие в чудатия спектакъл около неговата смърт. Най-близките се събират за четенето на завещанието. Стигат до вилата му в италиански стил край реката, разположена сред градина от екзотични растения, като минават през градската Puerta de Goles („Херкулесовата порта“). Фернандо има феноменална памет, мания към списъците и деликатна съвест, така че завещанието му изброява педантично всички хора, на които смята, че дължи нещо, включително мулетаря, комуто не е доплатил две десетилетия по-рано. Но след като съвестта му е изчистена, настъпва гвоздеят на програмата – изявление, почти неразбираемо в неговата епоха. Основен наследник на неговото богатство изобщо не е човек, а собственото му творение, удивителната библиотека.

Продължава...