page contents Книжен ъгъл: Голямото завръщане на  „Светът на Диска“ от Тери Пратчет
Предоставено от Blogger.

Голямото завръщане на  „Светът на Диска“ от Тери Пратчет

9.1.23


 „Градската стража“ е първата поредица, с която Artline Studios започва да разпространява отново книгите от „Светът на Диска“



Artline Studios с гордост обявява завръщането на една от най-легендарните фентъзи вселени – СВЕТЪТ НА ДИСКА на сър Тери Пратчет. В следващите месеци на пазара поетапно ще се завърнат поредиците ГРАДСКАТА СТРАЖА, ВЕЩИЦИ, СМЪРТ, РИНСУИНД/МАГЬОСНИЦИ, ТИФАНИ СБОЛКИ, ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ, ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ и МОКР ФОН МЕНТЕБРАД.
Книгите са издание на изд. „Архонт – О“ и идват в оригиналния си формат и превод, а грешки от предишните издания са поправени. Книгите ще бъдат с познатите илюстрации на кориците, но с обновен дизайн. До читателите първо ще достигне поредицата ГРАДСКАТА СТРАЖА, която се състои от 9 книги: „Стражите! Стражите!“, „Въоръжени мъже“, „Глинени крака“, „Шовинист“, „Петият слон“, „Нощна стража“, „Туп!“, „Чудовищна команда“ и „Смрък“. Историите от тази поредица се фокусират върху Анкх-морпоркската градска стража, ръководена от Сам Ваймс, и проследяват как тя от запусната безполезна организация се превръща в модерна полиция.
В Анкх-Морпорк всичко е с главата надолу, както обикновено. Докато в „Стражите! Стражите!“ среднощен звяр преобразява гражданите на Анкх-Морпорк в нещо като малки овъглени бисквитки, във „Въоръжени мъже“ стражниците разгадават мистерията около нещо наистина гнусно, бродещо по градските улици. В „Глинени крака“ Ефрейтор Нобс се сдушва с тузарите на града. Междувременно в „Шовинист“ един внезапно появил се континент става повод за война, а пък в „Чудовищна команда“ една команда от жени се оказва в центъра на военни действия. И на Капитан Сам Ваймс изобщо не му е лесно: в „Петият слон“ усвоява тънкостите на външната търговия с лой; в „Нощна стража“ го удря мълния и той се връща 30 години назад в миналото; в „Туп!“ трябва да разгадае убийството на едно джудже, а в „Смрък“ отива на почивка, където открива труп още преди да си разопакова багажа.
Всяка книга от „Светът на Диска“ е самостоятелна история и може да се чете независимо от останалите. Отделните книги обаче съдържат препратки към други герои и събития от поредицата. За да бъде насладата от четенето пълна, в края на всяка книга е поместена таблица с препоръчителен ред за четене на книгите от „Светът на Диска“.
Пригответе се да се борите с престъпността и да разгадавате неразгадаеми случаи заедно с Капитан Ваймс и останалата част от бандата на ГРАДСКАТА СТРАЖА.„Дай на човека огън и той ще се топли цял ден, подпали му чергата и ще те помни за цял живот“. – „Шовинист“

ТЕРИ ПРАТЧЕТ е един от най-успешните съвременни писатели. Най-известен е със серията си от комични фентъзи романи за света на Диска. Книгите му са продадени в над 100 милиона екземпляра по света и са преведени на над 37 езика. Пратчет е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен чуждестранен автор в САЩ. Много от историите му са адаптирани за екран и той самият е носител на множество отличия и награди. През 2001 г. печели медала „Карнеги“ за романа си „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“. Пратчет е офицер на Британската империя от 1998 г. и през 2009 г. получава рицарско звание заради приноса си към литературата. Следва откъс.

Стражите! Стражите!

Развъдникът за дракончета избухна. Прозорците се разхвърчаха. Вратата се прости със стената, изпреварвайки грамадно кълбо черен дим, и се понесе с бавно въртене, за да се забие накрая в рододендроните.
В постройката се случваше нещо, съпроводено с излишък от енергия и горещина. От развъдника бълваха още пушеци – плътни, мазни и непроницаеми. Една стена рухна навътре, друга се свлече на моравата.
Блатни дракончета излитаха устремно от руините – подобно на тапи от шампанско – с бясно размахани крилца.
А димът се разпълзяваше. Но вътре се долавяше някаква точка необуздано бяло сияние, която се издигаше постепенно.
За миг се скри в изтърбушен прозорец, после Еръл, върху чието теме още се въртеше парче от керемида, се показа над изригващите от него пушеци и полетя в небето над Анкх-Морпорк.
Слънчевите лъчи искряха по сребристите му люспи, когато замря трийсетина метра над земята и се обърна, поддържайки чудесно равновесие върху собствения си пламък...
Ваймс, който очакваше края си на площада, усети колко е увиснала долната му челюст. Стисна зъби.
В града вече нямаше други звуци освен шума от издигането на Еръл.
„Те могат да си пренареждат карантиите – слисан си напомни Ваймс. – Според обстоятелствата. Той е нагласил всичко да работи в обратната посока. Но и ония нещица... да, вярно, гените му, сигурно са били наполовина готови за това. Вече няма да се питам защо малкият проклетник има толкова късички криле.
Тялото му е знаело предварително, че ще са необходими само за насочване.
А стига бе. Виждам първия в света дракон, който пуска огън отзад.“
Престраши се да погледне какво има точно над него. Големият дракон се бе смръзнал, а огромните кървясали очи следяха втренчено дребничкото същество.
С предизвикателно тътнеща огнена струя и шумно цепене на въздуха, кралят на Анкх-Морпорк излетя над площада, забравил всякакви мисли за нищожни хорица.
Ваймс се обърна рязко към лейди Рамкин.
– Как се бият? – попита настойчиво. – Как се бият драконите?
– Ами аз... тоест... те просто пляскат с криле един срещу друг и бълват пламъци. Говоря за блатните дракончета. Че кой е виждал благороден дракон в схватка? – Тя потупваше с длани по нощницата си. – Задължително е да си водя бележки, тефтерчето ми е някъде тук...
– В твоята нощница?!
– Направо е изумително какви идеи могат да хрумнат на човек в леглото, открай време го твърдя.
Огън прониза с рев мястото, където беше Еръл, само че той вече се намираше другаде. Кралят се помъчи да завие на място във въздуха. Малкото драконче обикаляше ловко и оставяше след себе си димни пръстени, плетеше същинска мрежа в небето около великанския си противник, който безпомощно се въртеше насам-натам. Още пламъци, по-жежки и дълги, мушкаха въздуха, но не улучваха.
Тълпата зяпаше, останала без дъх.
– Здрасти, капитане – мазно изрече някой.
Ваймс наведе глава. Малко застояло блатце, маскирано като Ноби, му се хилеше глуповато отдолу.
– Помислих, че сте мъртви!
– Ама не сме – отрече Ноби.
– О, добре...
Ваймс не се сети какво друго да каже.
– На кого ще заложите в битката, а? – попита Ноби.
Ваймс пак вдигна глава. Димни спирали се кръстосваха над града.
– Опасявам се, че това няма да свърши работа – поклати глава лейди Рамкин. – А-а, Ноби... Здравей.
– Добър ви ден, гуспожо – поздрави Ноби и почтително докосна с пръст онова, което още смяташе за свой перчем.
– Как тъй няма да свърши работа? – махна с ръка Ваймс. – Виж го само как се мята! Онзи още не го е улучил!
– Затова пък пламъкът на Еръл няколко пъти докосна големия дракон. И май нищо не му стори. Струва ми се, че не е достатъчно горещ. Да, чудесно се изплъзва. Само че Еръл трябва да има късмет всеки път. На онзи му стига и веднъж.
Внушението се заклини в мозъка на Ваймс.
– Значи всичко това е само... само перчене?
Прави го, за да се фука?
– Не е негова вината – промърмори Колън, появил се зад останалите. – Същото е и с кучетата, нали? Нещастното мъниче просто не проумява, че другият насреща му е грамаден. Иде му отвътре да се счепка.
Изглежда и двата дракона се досетиха, че схватката им се превръща в прословутата „клачианска безизходица“. След поредния димен пръстен и бял огнен език те се раздалечиха на няколкостотин метра.
Кралят се рееше и трескаво размахваше криле. Височина. В това беше разковничето. В битката между дракони най-важна е височината...
Еръл балансираше върху огнената си струя. И май размишляваше.
После нехайно изопна задните си крака с ритник, сякаш пърхането с тягата от стомашни газове беше развлечение, което дракончетата са овладявали милиони години, завъртя салто във въздуха и побягна. За миг още се виждаше като сребриста чертичка, после изчезна зад градските крепостни стени.
Изпрати го стон на десет хиляди гърла.
Ваймс ядосано разпери ръце.
– Хич не бери грижа, шефе – припряно го утеши Ноби. – Той... той може би отиде да пийне водица. Или нещо подобно. Може пък да е свършил първият рунд. Нещо от сорта.
– Ами че той ни изяде чайника и още какво ли не – проточи неуверено Колън. – Няма просто тъй да офейка, след като ни изяде цял чайник. Логично си е. Който е готов да схруска чайник, от нищо няма да се уплаши.
– И моя гланц за броня – напомни Керът. –
Кутията ми струваше почти долар.
– Ето, видяхте ли! – зарадва се Колън. – Ясна работа.
– Вижте какво – започна Ваймс с цялото търпение, което успя да събере, – той е мило драконче. Харесвах го не по-малко от вас, защото си е дребен симпатяга, но той просто постъпи благоразумно, боговете са ми свидетели! Не би позволил да го направят на въгленчета, за да ни спаси. Животът не е уреден така. Защо не погледнете истината в очите?
Над тях огромният дракон пърхаше надуто и бълваше огън по най-близката кула. Бе победил.
– За пръв път виждам такова нещо – поклати глава лейди Рамкин. – Обикновено драконите се бият до смърт.
– Най-сетне от тях е произлязъл и един с малко разсъдък в главата – начумерено отвърна Ваймс. – Честно казано, поначало шансът
Еръл да победи такава грамада е едно на милион.
Настъпи тишина, каквато звънти след ехтящ тръбен звук, когато светът затаи дъх.
Стражниците се спогледаха.
– Едно на милион ли? – лековато промълви Керът.
– Несъмнено – потвърди Ваймс. – Едно на милион.
Стражниците пак се спогледаха.
– Едно на милион – изсумтя Колън.
– Едно на милион – съгласи се Ноби.
Отново отекваща тишина. Низшите стражници гадаеха кой ще го каже пръв.
Сержант Колън си пое дъх с пълни гърди.
– Но може да му провърви...
– Какви ги плещиш? – сопна му се Ваймс. – Няма никакъв...
Ноби припряно го смуши в ребрата и посочи към равнината.
Там се издигаше стълб черен дим. Ваймс примижа. Пред пушеците се ускоряваше
сребристо снарядче, което доближаваше с всеки миг.
И големият дракон го забеляза. Блъвна надменно огън и се захвана да набира още височина, размятайки въздуха с великанските си криле.
Вече се виждаше и пламъкът на Еръл – толкова горещ, че чак синееше. Земята се отдалечаваше под него с невъобразима бързина, а той тепърва набираше скорост.
Срещу него кралят разпери нокти. И сякаш се подхилваше.
„Еръл ще се блъсне – предположи Ваймс. – Боговете да са ни на помощ, в такова огнено кълбо ще се превърнат двамата, че...“
Нещо твърде странно се случваше в полята.
Малко зад Еръл земята като че сама се разораваше и подхвърляше нагоре зелки. Жив плет от преплетени дръвчета се разпиля на трески...
Еръл прелетя беззвучно над крепостната стена, вирнал нос, свил крилцата си в мънички издатини, превърнал тялото си в почти загладен конус с огнена струя в задния край. Противникът му избълва пламъци. Ваймс обаче следеше само полета на Еръл, който едва помръдна късичко крилце и с лекота се измъкна.
После вече го нямаше, отдалечаваше се към морето в същата призрачна тишина.
– Ама той не ул... – затюхка се Ноби.
Въздухът се раздра. Безкраен гръм се стовари върху града, трошеше керемиди, събаряше комини. Както размахваше криле във въздуха, кралят беше подхванат, разперен и завъртян като пумпал от звуковия удар. Затиснал ушите си с длани, Ваймс видя съществото да изригва отчаяно огъня си и да очертава безумни ослепителни спирали.
Магия припукваше по крилете му. Драконът пищеше като стресната корабна сирена.
Тръсна глава зашеметено и се зарея в широк кръг.
Ваймс изохка. Този звяр оцеля от нещо, което разпарчетосваше зидове. Какво трябваше да измислиш, за да го победиш? „Няма как да се биеш с него. Не можеш да го изгориш, нито да го смажеш. Нищо не можеш да му сториш.“
Драконът кацна. Кацането не беше безупречно. Иначе нямаше да изравни със земята цяла редица къщи. Процесът се разтегли във времето и заличи дълга ивица от градски квартал.
С безцелно размахани криле, с размятана шия и запратени наслуки пламъци, звярът продължи да цепи земята под купчини греди и слама. Няколко пожара се разгоряха в разрухата.
Спря в края на дълбоката бразда, почти покрит от отломки бивша архитектура.
Мълчанието нарушиха виковете на човек, който веднага се постара да събере жива верига за пренасяне на вода от реката и гасене на пожарите.
После тълпата се люшна напред.
Отвисоко Анкх-Морпорк заприлича на подритнат мравуняк – потоци тъмни фигурки се устремиха към катастрофиралия дракон.
Повечето носеха някакво оръжие.
Мнозина имаха копия.
Неколцина размахваха мечове.
И всички си мислеха за едно и също.
– Ей, знаете ли – обади се Ваймс, – това май ще е първият демократично убит дракон. Един човек – един удар.
– Значи е крайно време да ги спреш – заяви лейди Рамкин. – Не бива да им позволиш да го убият!
Ваймс примига.
– Моля?
– Той е ранен!
– Госпожо, нали това беше целта? – напомни той. – Впрочем само е зашеметен.
– Исках да кажа, че не бива да го убият така – не отстъпваше тя. – Горкичкият!
– Е, какво искаш да направим за него? – заръмжа Ваймс, изтървал нервите си. – Да му сипем в гърленцето укрепваща доза катран и да му стъкмим удобна кошничка пред огнището ли?
– Това ще е клане!
– Ще бъда много доволен!
– Но той е дракон! И само върши каквото приляга на драконите! Изобщо нямаше да се мерне тук, ако хората го бяха оставили на мира!
„Той се канеше да я налапа, а тя се грижи за него...“ Поколеба се. Може би именно тя имаше право на мнение в случая...
Сержант Колън се примъкна, докато двамата кръстосваха погледи пребледнели, и заподскача трескаво от един жвакащ крак на друг.
– Капитане, най-добре да дойдете веднага. Ще има гадно убийство!
Ваймс му махна с ръка да млъкне.
– Ако питаш мен – процеди той, – отдавна си го просеше.
– Не за туй ви говоря, а за Керът! – възклик-
на сержантът. – Той арестува дракона.
Ваймс се сепна.
– Как го е арестувал? Нали не ми казваш онова, което май ми казваш?
– Де да знам, сър – озадачи се Колън. – Може и тъй да е. Момчето скочи като на пружини върху купчината, хвана го за едното крило и му рече: „Сгащихме те, приятелче.“ Не можех да повярвам на ушите си, сър. Само че, сър, лошото е...
– Хайде де!
Сержантът пак пристъпи от крак на крак.
– Сър, нали помните какво казвахте за арестантите? Не бивало да ги тормозим...