Книжен ъгъл

 Милена Ташева
 
„Сюжетът“ от Джийн Ханф Корелиц технически е трилър. Но е толкова умен, саркастичен и забавен, че много сериозно надхвърля класическите рамки на трилъра. Освен това между страниците му откриваме откъси от друг роман - зловещия „Кукувича люлка", който всъщност е обект на самия „Сюжетът“ (Сиела, превод Весела Ангелова). Роман в романа, трилър в трилъра, една и съща история, която се преплита сама със себе си, но е толкова добре написана, че макар читателят да знае, че го водят за носа, няма търпение да се втурне напред през страниците, през лабиринта от подозрения и предчувствия.
 
"Сюжетът“ започва с Джейкъб Финч Бонър, човек, който все още минава за "млад писател", повече защото е автор само на един роман, не защото е наистина млад. Някога Джейк е бил обещаваща литературна надежда, не чак звезда, но някого, когото да държиш под око. Един от онези автори, за които като станат известни, приятелите ви хипстъри ще обясняват, че му харесват книгите отпреди да стане известен. Макар още да не е готов да го признае пред себе си, Джейк е пропуснал шанса си. Спуснал се е стремително надолу по спиралата на провала и май нищо не може да го спре... Преподава в треторазрядна магистърска програма за творческо писане и мрази студентите си с ледена страст, подходяща за ама съвсем друг жанр.

Тези конкретни студенти, тези пламенни новаци щяха да бъдат напълно неотличими от по-ранните си копия в „Рипли“: професионалисти в средата на кариерното си поприще, убедени, че биха могли да пресъздадат приключенските романи на Клайв Къслър, или мамчета, които пишат в блогове за децата си и не виждат защо да не получат редовен достъп до студиото на „Добро утро, Америка“, или наскоро пенсионирали се хора, които се „завръщат към литературата“ (сигурни, че литературата ги очаква). Най-лоши бяха онези, които напомняха на Джейк за него самия: „романисти“, изключително сериозни, пламтящи от негодувание към всеки, който ги беше изпреварил.

Един от тези студенти е най-голямото леке, което може да си представите. Евън Паркър е арогантен нахалник, който твърди, че няма нищо, на което да бъде научен, защото той, бившият футболист от малък град е измислил най-великият сюжет. История, която ще му донесе слава и милиони. Джейк е изпълнен с презрение и насмешка към поредния кандидат-писател, който си мисли, че читателите и върховете на класациите го очакват с отворени обятия… докато Паркър не му разкрива сюжета на романа си.

Потресен от гениалния обрат, хрумнал на арогантния позьор, Джейк се предава и губи всяка надежда за своята литературна кариера. Докато смирено очаква книгата на Паркър да взриви класациите, животът му се разпада - вече дори не може да си позволи да живее в Ню Йорк, превръща се в поредния посредствен провинциален ментор/коуч/редактор на хонорар и е принуден да чете и да работи с най-лошото от света на независимите автори.
Но вместо взрив има само оглушителна тишина – защото Евън Паркър внезапно умира и книгата му остава ненаписана. И никога няма да бъде публикувана… освен ако… Разберете ме правилно -в свят, който е измислил всички възможни сюжети и ги чел и гледал безброй пъти, тази история е толкова скандално добра, че дори не-писател би се изкушил да я разкаже. Какъв друг избор има Джейк освен да я „заеме“ (защото това в никакъв случай не е кражба, нали?).

Няколко години по-късно Евън Паркър, лека му пръст (pun not intended) все пак се оказва прав – историята му предизвиква сензация в литературния свят. Но името на върха на литературните класации е това на Джейкъб Финч Бонър и именно той е на върха на славата. Книгата му е бестселър във всяка възможна книжарница. Спилбърг е купил правата и ще режисира. Няма телевизионно студио, в което да не го приемат радушно. Хиляди читатели се редят на опашка с часове заради възможността да го видят и да му кажат "Много харесвам книгата ви!".
Играта е превъртяна и въпреки че следващата му книга се очертава посредствена, занаятчйска кримка (и това е най-доброто, което може да се каже за нея), авансите, предлагани от издателите по цял свят достигат шестцифрени суми.
Освен всичко друго Джейкъб Финч Бонър най-после е срещнал жена, която май е поне толкова вълнуваща, колкото литературата - Ана.
И тогава, в апогея на славата му, пристига имейл.
„Ти си крадец“, пише там и авторът му няма да спре дотук. Скоро обвиненията му се появяват в туитър и други социални мрежи, а нахални блогъри, които нямат какво по-интересно да правят с живота си, му пишат за коментар, готови да раздухат скандала в поредното book drama tea видео в YouTube.
Джейк е в паника и отчаяно се опитва да скрие истината от читателите и издателите си. Но когато един ден в дома му пристига писмо със заплахи, чашата му на страха му прелива. Може би, ако разбере повече за миналото на Евън Паркер, ще открие и кой го тормози...
А и е крайно време да се замисли ак идеята за убийствения сюжет изобщо е хрумнала на посредствено леке като Паркър? Каква е истинската история зад романа… и от кого я е откраднал той?
„Сюжетът“ може да изглежда малко суров към писателите, но това не би трябвало да изненадва никого: ние сме сурови към себе си. Всъщност не бихте могли да се надявате да срещнете друго по-самобичуващо се общество от творци. Но пък в края на краищата ние сме щастливци. Първо, защото работим с езика, а езикът е вълнуващ. Второ, защото обичаме историите и успяваме да се за¬бавляваме с тях. Молим, заемаме, адаптираме, бродираме... може би дори крадем: всичко това е част от големия разговор.

P.S. Знам, че стана дълго и ако сте стигнали дотук, ето любопитен/забавен факт: Малкълм Гладуел казва, че "Сюжетът“ е любимата му книга за 2022 г.