page contents Книжен ъгъл: Жак Лакан: Несъзнаваното е глава от моята история, белязана с бяло поле или заета от лъжа
Предоставено от Blogger.

Жак Лакан: Несъзнаваното е глава от моята история, белязана с бяло поле или заета от лъжа

10.4.23


За първи път на български Écrits на „най-противоречивия психоаналитик след Фройд“
 
Необходимо е да сте прочели този сборник, и то в неговата цялост, за да усетите, че в него се води един и същ дебат, който, дори и да изглежда остарял, се признава за дебата на Просвещението. Тъй като има една област, в която самата зора закъснява: онази, която минава през предразсъдъка, от който психопатологията не се отървава, и стига до измамната очевидност, с която Азът се титулува, като парадира със своето съществуване. Мракът минава там за обект и процъфтява от мракобесието, в което намира своите ценности. Не е изненадваща тогава съпротивата към Фройдовото откритие - термин, който тук се разширява с една амфибология: откритието на Фройд от Жак Лакан.

Излиза първи превод на български език на избрани текстове от Écrits на Жак Лакан (Колибри, превод от френски: Ангелина Даскалова, Красимир Кавалджиев, Теодора Павлова, Дарин Тенев). Преводът е направен по френското издание от 1966 година. Съставител е Дарин Тенев. Редактор: Теодора Павлова-Кюлар.

Читателят ще научи какво се разкрива в него: несъзнаваното се подчинява на чиста логика, с други думи на означаващото. Епистемологията винаги ще го пропуска, ако не започне с една реформа, която е субверсия на субекта. Появата му не може да се случи освен реално и на самото място, което психоаналитиците заемат в този момент. Тъкмо за да запише тази субверсия, извлечена от най-всекидневния им опит, Жак Лакан работи за тях в продължение на петнайсет години. Въпросът е твърде важен за всички, за да не вдигне шум. И тъкмо за да не бъде отклонен от културната търговия, Жак Лакан в тези текстове призовава за внимание.

Настоящото издание обхваща следните текстове:
  • Семинарът за „Откраднатото писмо“
  • Стадият на огледалото като формиращ функцията на Аза такава, каквато ни се разкрива в психоаналитичния опит
  • Агресивността в психоанализата
  • Функция и поле на речта и на езика в психоанализата
  • Фройдовото нещо, или смисъл на връщането към Фройд в психоанализата
  • Инстанцията на буквата в несъзнаваното, или разумът след Фройд
  • За един предварителен въпрос на всяко възможно лечение на психозата
  • Насоката на лечението и принципите на неговата власт
  • Значението на фалоса (Die Bedeutung des Phallus)
  • Субверсия на субекта и диалектика на желанието във Фройдовото несъзнавано
  • Бележка върху доклада на Даниел Лагаш. „Психоанализа и структура на личността“
Жак Лакан (1901-1981) е сред най-влиятелните мислители на ХХ в. Френски психиатър и психоаналитик, той е един от учредителите на Френското психоаналитично общество, а по-късно и основател на Фройдистката школа в Париж. Критик на модната по това време психология на Аза, настоява за връщане към Фройд и преосмисляне на ролята на езика при конституирането на субекта на несъзнаваното. Работата на Лакан, свързвана със структурализма и постструктурализма, повлиява не само психоанализата, но и цялото поле на хуманитаристиката.

Премиерата на сборника ще се състои на 19 април от 19:00 ч. в Casa Libri (Каза Либри) на ул. „Цар Асен“ 64 в столицата. Специални гости на събитието ще бъдат преводачите Ангелина Даскалова, Красимир Кавалджиев, Теодора Павлова, Дарин Тенев.

„Несъзнаваното е глава от моята история, белязана с бяло поле или заета от лъжа – това е цензурираната глава. Но истината може да бъде преоткрита; в повечето случаи тя е написана другаде. А именно:
-    в паметниците: и това е моето тяло, тоест хистеричното ядро на неврозата, където хистеричният симптом е структуриран  като език и се дешифрира като надпис, който веднъж разчетен, може без големи опасения да бъде разрушен;
-    в архивните документи: това са спомените от детството ми, също така непроницаеми като тях, когато не знаем откъде произхождат;
-    в семантичната еволюция: това отговаря на запаса от думи и значения в типичния за мен речник, както и на моя характер и стил на живот;
-    също в традициите и дори в легендите, които носят моята история в героизирана форма;
-    и най-накрая, в следите, оставени от изкривяванията поради прикрепянето на повредената глава  към съседните глави, чийто смисъл ще бъде възстановен от моята екзегеза.”

Жак Лакан, „Функция и поле на речта и езика в психоанализата“