Откъс: „Експеримент Истинска любов“ от Кристина Лорен

Когато прехвърчат искри, но в грешната посока

Фелисити е лицемер. Като изключително успешен автор на романтични романи, Физи може много да говори за любов... но всъщност никога не се е влюбвала истински. Тя познава похотта, но не и онова всеобхващащо и замайващо чувство тип „не мога да спра да мисля за него“. Вечният оптимист, с години е окуражавала читателите си да вярват в любовта, а сега се чувства като пълна лъжкиня. Но какво може да направи?

Конър обожава професията си. Той е режисьор на документални филми и самотен баща, изцяло отдаден и на двете си роли. Но когато е принуден да създаде успешно риалити шоу, а от това зависи работата му, се оказва напълно извън стихията си. Отчаян да намери идеалната главна героиня за новото романтично шоу, Конър случайно среща Физи – изключително забавна и чаровна, макар и нерядко вбесяваща жена. Ако успее да заснеме как самата кралица на романтиката се влюбва пред целия свят, успехът е гарантиран! Но Физи съставя цял списък с изисквания преди да се съгласи да участва.

Когато най-после снимките на „Експеримент Истинска любов“ стартират, бързо започват да прехвърчат искри, но в грешната посока. Фелисити не спира да флиртува с него, а Конър се пита дали самият той има право да се бори за сърцето ѝ...
 

Кристина Лорен е псевдоним, под който пишат дългогодишните приятелки Кристина Хобс и Лорен Билингс. Заедно са написали цели 18 бестселъра на „Ню Йорк Таймс“, а романите им са преведени на над 30 езика. Следва откъс.

Веднъж чух един тип да философства в някакъв подкаст, че перфектният ден се състои от десет часа кофеин и четири часа алкохол. Може и да съм съгласен за кофеина, но посредствената бира пред мен прилича повече на течна тъга, отколкото на опит за бягство. Странно подходящо за деня, който имах.
– Преминаването към риалити телевизията може да се окаже забавно – отбелязва приятелят ми Аш разсеяно, вперил очи в баскетболния мач по телевизора над бара. – Нещо като това, което правиш сега, само че по-секси.
– Аш – казвам аз и се мръщя, докато разтривам слепоочията си, – аз правя късометражни документални филми за морските бозайници.
– А предаванията за запознанства всъщност представляват късометражни документални филми за сухоземните бозайници. – Той се усмихва на собствената си арогантност, поглежда ме и кимва. – Не съм ли прав?!
Въздъхвам и отново потъваме в мълчание, насочвайки вниманието си към терена, където „Лос Анджелис Уориърс“ направо помитат „Голдън Стейт Клипърс“.
Рядко ми се е случвало да имам толкова ужасен ден в работата. След като започнах от дъното на аквариума на големия Холивуд, знам, че съм късметлия да работя за сравнително малката продуцентска компания от Сан Диего „Норт Стар Медия“. Налице са очевидните разочарования, които обикновено съпътстват работата в едно малко предприятие – ограничени бюджети, трудности в дистрибуцията и простият факт, че се намирам на почти 200 км от Лос Анджелис, но пък за сметка на това разполагам със самостоятелност в проектите, по които работя.Или поне така беше до днес, когато шефът ми, Блейн Харисън Байрън – тип, чийто офис е украсен с огромна бетонна плоча, изрисувана с графити, статуя на гола жена в естествен ръст, а най-новото попълнение е лъскаво седло за езда – ми каза, че компанията предвижда да направи остър завой от програмите със социална насоченост към риалити телевизията. Каква е вероятността подобен тип, носещ името Блейн Харисън Байрън, да не се окаже гигантски претенциозен задник?
(Справедливо да отбележа, че индивидът, наречен Конър Фредрик Принс III, не бива прибързано да бъде замерян с камъни, а аз съответно не съм подхлъзнал живота на целия си екип заради някаква прищявка, затова смятам да отстоявам позицията си.)
– Да го обсъдим – казва Аш, когато се появява реклама на „Джак в кутията“. – Какво точно каза шефът ти?
Затварям очи, опитвайки се да си спомня точните думи на Блейн.
– Заяви, че сме твърде малки, за да бъдем социално отговорни.
– На всеослушание?
– На всеослушание – потвърждавам аз. – Каза, че хората не искат след тежък работен ден да седнат на дивана и да се чувстват зле заради пакетирания сандвич, който са си взели за обяд, или колко вода е изразходвана за производството на електрическата енергия, необходима за зареждане на техния iPhone.
– Леле... – Аш остава с отворена уста.
– Заяви, че иска да насоча вниманието си към женската част от аудиторията. – Отпивам от бирата си и бавно я поставям обратно, загледан в масата. – Спомена, че „Браво“ е кабелната мрежа номер едно по рейтинг в праймтайма сред жените на възраст 18 – 49 години, благодарение на двата им топ риалити франчайза, а тази таргет група харчи най-много. Следователно изпълнителните продуценти са насочили вниманието и усилията си към приходите от премиум реклами. Вече са ангажирали един от колегите ми, Трент, да работи по някаква смесица от „Невероятна надпревара“ и „Американски гладиатори“, която са нарекли „Разбиване“. И искат от мен да оглавя риалити шоу за запознанства.
– Тоест жени се състезават, за да накарат някой зализан хубавец да ги избере – казва Аш в заключение.
– Именно.
– Полуголи представители на Z-поколението, затворени в голяма къща и опитващи се да се вкарат един друг в леглото.
– Да, но...
– Секси жени, които се омъжват за някакъв средностатистически тип, когото никога не са виждали.
– Аш, няма начин да се заема с това, по дяволите.
Той се засмива.
– Зарежи британските си маниери. Престори се, че си американец. – Когато остави бирата си на масата отново, забелязвам, че ризата му е разкопчана. На Ашкан Малеки може да се разчита да е с разхлабена и изкривена вратовръзка, разкопчан или разрошен през поне петдесет процента от времето. Наистина е чаровно, но нямам представа как оцелява в стая, пълна с бесни шестгодишни първокласници всеки ден. – Всяка работа си има недостатъци. Ние просто трябва да продължим да я вършим.
Запознах се с Аш, когато дъщеря ми Стиви беше в първи клас и той пое нея и съучениците ѝ по средата на годината. Освен това се оказа, че посещаваме един и същ фитнес клуб и постоянно се засичаме. Веднага си допаднахме, но времето, което прекарвах с него, ме караше да се чувствам така, сякаш тайно се срещам с учителя на детето ми. За щастие, когато учебната година приключи, Стиви мина във втори клас, а приятелството ми с Аш се затвърди.
– На теб ти харесва да си учител – казвам аз.
– През повечето време. Децата са страхотни – уточнява той. – Родителите им са сбърканите.
Хвърлям му шеговито мрачен поглед.
Аш се усмихва, докато пъха пържен картоф в устата си.
– Всъщност ти и Нат си бяхте съвсем наред. До мен стигаха обичайните детски клюки от Стиви, но нищо чак толкова пикантно или скандално. – Навежда си и понижава глас. – Но няма да повярваш на нещата, които децата ми разказват. Някои от родителите са направо смахнати. Един баща дори ме заплаши с физическа саморазправа, когато синът му се провали на училищното състезание по правопис. С майка му се притеснявали за академичната му кариера.
– Каква кариера? Та той е на шест.
– Точната дума беше, че ще я „осуетя“.
– Вече дори не знам как се пише това.
– Именно.
Вниманието му отново се насочи към телевизора, когато тълпата около нас дружно започна да освирква нещо в мача, и притесненията в работата ме връхлетяха отново.
Когато с Наталия се разведохме преди осем години, се договорихме да си поделим попечителството над дъщеря ни. Това означава, че Стиви, която вече е на десет, от понеделник до петък е с майка си, а през уикендите и повечето училищни ваканции е при мен. Обикновено това не е проблем, но заради катастрофалната среща с Блейн тази вечер пропуснах часовия прозорец да взема детето. В някакъв момент направих наум южнокалифорнийското изчисление на:

(конкретния час от деня) х (ремонта на магистралата) и е петък

и казах на Нат просто да продължи с програмата си без мен.
Наложи се да вземе и мъкне Стиви със себе си по задачи и едва ли щяха да се приберат вкъщи поне няколко часа. Сега не само кариерата ми е под въпрос, но изпускам и възможността да прекарам повече време с любимото ми момиче.
Неспокойно оглеждам бара и погледът ми отново се спира на двете жени, които видях по-рано. Едната е с гръб към мен, но другата, тази, с която очите ни се срещнаха малко след като дойдох, е толкова красива, че не мога да спра да я гледам. Дребна и стройна, с мастиленочерна коса, която блести от светлината над масата им, облечена е в прилепнала по тялото черна рокля, кръстосала крака, а тънкият ток на едната ѝ обувка стилето е подпрян на крака на бар стола. Всичко в нея крещи „страхотна“, което е необичаен начин един зрял индивид да опише друг зрял индивид, но е вярно. Тя говори оживено, което кара приятелката ѝ често да се смее. Трябва да спра да я гледам втренчено, но е хубаво да отвличам вниманието си с красива жена, вместо да се вманиачавам за работата ми.
Ако бях устроен по друг начин, може би щях да отида при нея и да видя дали не можем да се разсеем някъде другаде за през нощта. Но от фантазиите ми рязко ме изтръгва ръката на Аш, когато разсеяно удря яката на ризата ми в отговор на нещо, случващо се на екрана.
– Какво по дя... Аш.
– Хвани я... Хвани я! – крещи той. Внезапно гласът му се прекършва. – Неее.
И се свлича на стола си.
– Току-що загубих пет долара. – И посяга към джоба си за телефона.
– Цели пет американски долара? – питам, усмихвайки се. – По-добре внимавай с този хазартен навик.
– Не знам как го прави, но Ела е истинска акула и никога не губи.
– Загубил си от жена си?
Той спира да пише съобщението си до нея и вдига поглед към мен.
– Обмислям дали да не я заведа във Вегас.
– Определено го направѝ, преди да се роди бебето, бременните жени обичат задимените казина.
Той изобщо не обръща внимание на думите ми и плъзва телефона си на масата.
– Да се върнем на кризата в работата ти, за да мога да се прибера вкъщи. Знам, че това ще накърни добродетелната ти душа, но мисля, че трябва да преглътнеш и да направиш риалити шоуто, което Блейн иска. Прекарай остатъка от годината в правене на захаросано романтично шоу, или както той там го нарича, и ако е успешно, след това ще имаш възможността да правиш каквото ти искаш.
Отварям уста да протестирам, а той вдига ръка.
– Знам, че мразиш подобни неща. Знам, че работата ти е важна за теб. Благодарение на теб от две години не съм изхвърлял опаковка от дъвка, нито пък съм купувал пластмасова бутилка за вода. И ще използвам пелени от плат, друже.
– Трябва да съм много забавен на партита.
Аш свива пръсти под брадичката си.
– Казвам това, защото знам колко много искаш в случая да се придържаш към принципите си. Искаш да правиш стойностни, значими неща. Но също така знам, че не можеш да си позволиш да загубиш тази работа. Пропуснал си само няколко часа със Стиви тази вечер. Представи си какво ще изгубиш, ако трябва да се върнеш в Лос Анджелис.
Свеждам поглед надолу към бирата си. Само от мисълта за това стомахът ми се свива.
– Да.
– Така че го направѝ и продължѝ напред.
– Не съм сигурен, че ще е толкова лесно.
– Хайде. Ние сме умни момчета. Подхвърлѝ ми няколко идеи за секси шоу.
Притискам пръсти към слепоочията си, опитвайки се да провокирам появата на идея на стойност поне един милион долара.
– Там е проблемът, нямам такива. Повече от сигурен съм, че светът не се нуждае от още едно подобно риалити.
– Е, светът може и да не се нуждае от поредно такова, но със сигурност го иска: Ела следи всяко едно от тях. Това, от което се нуждаеш, е просто нов, различен ъгъл. – Той се обръща, за да огледа бара, и когато го прави, виждам етикета от химическото чистене, все още прикрепен към яката му. Така ли е ходил през целия ден? С въздишка се протягам и го откъсвам.
– Хммм – казва той, разглеждайки етикета, преди да го постави на масата и отново да се насочи към телевизора.
Проследявам погледа му, спортният мач вече е приключил и в момента се излъчват вечерните новини. В бара е твърде шумно, за да чуя гласа зад кадър, но надписите ме информират, че „Дженетикали”, най-голямото приложение за запознанства в момента в целия свят, е закупено от компанията „Рош Фармасеутикалс“.
– По дяволите – промърморва Аш, след което присвива очи, за да прочете нещо на екрана. – Това е направо абсурдна сума пари.
Оставам с широко отворена уста.
– Да му се не види. – Припомням си нещо и поглеждам към Аш. – „Дженетикали” – не се ли запознахте така с Ела?
– Ние сме от Златните съвпадения – кимва той.
Някаква двойка вдясно от нас току-що се е настанила на масата си. Вибрациите, които излъчват, са наситени с разочарование. Лоша първа среща. Поглеждат се само когато си мислят, че другият не гледа, и всяко случайно докосване на ръцете им води до резки извинения, но не и до свенливи усмивки. Никаква искра. Самонадеяно е от моя страна, но мога още сега да отида при тях и да им кажа, че помежду им няма никаква химия и съответно никакъв шанс. Не е ли така? Не съм достатъчно добре запознат с „Дженетикали“, но знам, че са разработили система, която съчетава хората въз основа на съвместимостта им по ДНК показателите им. На въпросната двойка бих дал нула.
Вдигам брадичка и казвам на Аш:
– Мислиш ли, че са Златно съвпадение?
Той поглежда към тях, наблюдава ги няколко секунди и после доближава чашата към устните си.
– Не. Никакъв шанс.
Вдигам поглед към телевизора и една идея започва да гъделичка мозъка ми. Ще трябва да проведа няколко разговора. Може би това излишно време, с което разполагам, в крайна сметка ще се окаже добра инвестиция.