page contents Книжен ъгъл: Защо трябва да се пишат и четат книги? Защото е човешко
Предоставено от Blogger.

Защо трябва да се пишат и четат книги? Защото е човешко

30.10.23


Сборникът „От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“ е побрал 42 лични разказа от хора, свързани по един или друг начин с писането и литературата изобщо. Тази книга ни посвещава в техните първи стъпки в четенето и неусетно ни пренася в книгите, които са ги вдъхновили и променили.


Още през 1978 година в „Пътеводител на галактическия стопаджия“ Дъглас Адамс дава отговор на „Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало“. Четиридесет и две. Това число обикаля света, бива разнищвано и изследвано, анализирано и свръхинтерпретирано. То се превръща в разпознаваем белег на книгата, а чрез него единствено литературата измежду изкуствата и науките дръзва да застане зад отговор на неотговоримото. В книгата „От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“ (Колибри) ще срещнете имената на забележителни български писатели, автори на съдържание, издатели, журналисти, млади творци и дори деца. Техните истории са едновременно личен пример, през призмата на който ни се иска да повишим интереса и вниманието към книгите и четенето, а и да дадем още посоки за любопитните читатели. Илюстрациите на Росица Гърджелийска задават приказния тон, с който книгата се превръща в скъпоценност в библиотеката на читателя, който сега, в този момент, си ти. Кои бяха първите книги, които прочете? Кои са авторите, които те вдъхновяват, а книгите, които обичаш да подаряваш? Подари тази книга на някого.

Автори в сборника: Цочо Бояджиев, Яна Букова, Георги Бърдаров, Младен Влашки, Георги Гаврилов, Антонина Георгиева, Георги Господинов, Рая Господинова, Ева Гочева, Яна Дамянова, Кристин Димитрова, Белослава Димитрова, Здравка Евтимова, Йоанна Елми, Стефан Иванов, Димитрина Иванова, Лора Инджова, Кремена Кунева, Аксиния Михайлова, Мария Касимова-Моасе, Митко Новков, Изабел Овчарова, Александрина Пендачанска, Никола Петров, Владимир Полеганов, Васил Попов, Палми Ранчев, Иво Сиромахов, Юлия Спиридонова, Оля Стоянова, Дарин Тенев, Костадин Филипов, Камен Филипов, Зорница Христова, Александър Шпатов, Зузи Аспарухова, Виктория Бешлийска, Христо Блажев, Гергана Гълъбова, Анна Лазарова, Светлозар Желев.

Съставители: Анна Лазарова завършва специалност „Българска филология” и магистратура „Литературознание“ в СУ „Свети Климент Охридски”. Носител е на над 15 награди в областта на литературата и културата, сред които Голяма награда от Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев”, 2015, втора награда от XXXII Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”, 2015, Национална литературна награда „Георги Черняков“, 2016, награда на Фондация „Блага Димитрова“ за принос в развитието на българската литература и култура, 2016, награда от Националния литературен конкурс „Георги Давидов“ и др. През 2016 г. излиза първата книга с поезия на Анна Лазарова – „Вкъщи всички вечерят отделно”, която е отличена в раздел „Поезия“ на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, както и с Годишната награда на Академия Liber „За концептуален поетичен дебют в книга“. Втората ѝ книга „Детска стая под наем“ излиза през 2023 г. Нейни текстове са поместени на страниците на редица медии, вестници, списания и антологии и са превеждани на арабски, турски, английски, немски, испански и други езици.

Светлозар Желев е работил като книжар, редактор и издател. Бил е радиоводещ, телевизионен водещ и редактор на предаване за книги по БНТ, главен редактор на GRANTA, редактор на секция „Литература“ в „АРТизанин“. Директор е на Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК, преподава в СУ. Следва откъс.

Цочо Бояджиев - поет, философ, преводач, преподавател и фотограф


АНКЕТА

Коя книга няма да Ви омръзне да подарявате и защо?
Ще споменавам само книги на български автори, в противен случай множеството би било необозримо. Естествено, в различни периоди фаворизирани са различни книги. Та аз бих посочил „Спомени за коне“, особено новелата „Страх“, която използвам като своеобразен тест за духовно сродство с човека, на когото правя такъв подарък. Ако той не усети именно в тази новела ласката на Радичковата проза, няма как да го въведа във вътрешния ми свят.

Коя книга може да запали любовта към книгите у всяко дете?
„Български народни приказки“.

Кои три книги смятате за задължителни за всеки добър читател?
Георги Марков, „Жените на Варшава“, Ивайло Петров, „Преди да се родя“, Виктор Пасков, „Балада за Георг Хених“.

Коя книга препрочитате?

„Вчера“ на Владо Даверов, една книга със собствена литературна стойност и без иначе чудесната є екранизация. Впрочем Владо е мой съученик от Немската гимназия в Ловеч, така че книгата ме връща във времената на непокорство и бунт, на „сърдитите млади хора“, на Битълс и „Спасителят в ръжта“.

Кои са трите неща, които търсите в добрата книга?
Най-важното според мен е деликатният отстъп от директните внушения, предоставянето на възможността читателят да „включи“ собствената си житейска история във фабулата. Естествеността на разказа – маниерниченето може да ме накара да изоставя книгата. И трето, пластичността на изказа, лексикалното богатство. В това отношение Радичков е ненадминат.

Как да познаем добрата книга?
Това е книгата, която прониква в най-интимните пространства, книгата, която е на нощното ми шкафче.

Коя книга бихте искали да сте написали?
Има една книга, за която се готвех през целия си живот и която не успях да напиша. Тя трябваше да се казва „Андерсен и Киркегор“ и да проследява отношението между поезията и философията.

Какво Ви носят книгите, което нищо друго не може да Ви даде?
Една моя представа за блаженство: неделен ноемврийски дъждовен следобед, прилегнал съм в леглото, завит с родопско одеало, и любима книга, която препрочитам за пореден път.

Коя книга Ви е вдъхновила да създадете нещо?

Такова вдъхновение ме е спохождало, когато чета поезия. Тогава въздействието е върху общата емоционална настроеност, а не пряко внушение на образи, сюжети или метафори.

На кого бихте задали тези въпроси и кой автор бихте поканили да разкаже как е заобичал книгите?
Такъв разказ би ми доставил удоволствие при всеки от любимите ми автори. Но щом трябва да се посочи едно име – Борис Христов, който за мен е най-значимият съвременен български поет.

Защо трябва да се пишат и четат книги?

Защото е човешко. Защото, както при писането, така и при четенето на книги се активират всички човешки способности – разумът, въображението, паметта, сетивата, емоциите, дори тялото… Има ли наистина по-прекрасна в пластичността си фигура от тази на четящия човек?