Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 23 август - 29 август

1.  Джери Опенхаймер. Ана Уинтор. Живот на първия ред. Кръг

 

2. Фернандо Гарсия Балестерос. Престъпление в театъра. Хермес

 

3. Тери Пратчет, Нийл Геймън, Робърт Ранкин и др. Алергия към магия. Прозорец

 

4. Мюриел Барбери. Час, пълен с плам. Сиела

 

5. Джонатан Суифт. Пътешествията на Гъливер. Миранда

Продължава...

„облак с форма на камила” от Алина Нелега - съвременен прочит на “Хамлет”

Издателство ICU предлага на своите читатели нов прочит на Хамлетовата история, този път от гледната точка на майката – Гертруда.

Романът „облак с форма на камила“ – една съвременна интерпретация на Шекспировата пиеса „Хамлет“ – поставя на фокус напрежението между поколенията и eстеството на майчината обич. Алина Нелега е една от най-важните фигури в съвременната румънска драматургия, с чието име е свързана промяната на статута на драматурзите, а до голяма степен и разчупването на драматургичния език.

Както преводачката на романа Лора Ненковска пише: “В самото пренаписване на историята на датския принц и прекомпозирането на проблематичните ядра на известната трагедия в разказ за съвременно семейство, което възприема театъра като единствен възможен дом, са зададени и кодовете на прочит. Кралството тук е театър. Театърът като институция, като пространство и метафора за живота”.

Книгата е в съзвучие с опитите на редица автори да видят известни истории през погледа на често оставащите периферни и неразтълкувани женски образи. Образът на майката на Хамлет, Гертруда, тук е използван като ключ към позицията на жената, разгледана през съвременната чувствителност. Кодовете, които ни предлага авторката, са няколко: чувството за вина, измеренията на обичта и привързаността, трудният период на средната възраст и осъзнаването на независимостта на собственото ти дете, импулсът да намериш щастие с друг, другаде… През тези кодове можем да се върнем към една от най-прекрасните истории за живота като театър, която не спира да вълнува хората векове наред.

“облак с форма на камила” (малката буква е авторово решение) е роман, който би проговорил на читатели от различни възрасти, стига вече да се срещнали с историята на датския принц. Изграден е под формата на два монолога – на майката, която вижда разрухата на неочаквано покосения от психична болест свой син и се чувства безсилна, и на болния син. Те увличат читателя в емоционално пътешествие.

В крайна сметка, чрез книгата си, Алина повдига и много важния въпрос за фигурата на майката в съвременното общество; за жената, която, посветена на своята кариера, се отказва от присъщата си онтологична роля. Текстът е дълбок, аналитичен и много важен като проблематика, защото извежда на преден план болезнени дилеми в живота на днешните жени не само в Румъния, не само в обществата на бившите комунистически страни, но и въобще в съвремието.

Българските почитатели на литературата и драматургията ще имат възможност да се срещнат с авторката и на живо в София.

Продължава...

Един софийски ден - изложба и фотоалбум

Фотографският проект на Иван Шишиев „Етюд-и-те на София: 24 часа в града“ (Колибри), събира в себе си забележителни кадри и впечатляващи истории от столицата. Изданието има вид на луксозен албум с твърди корици и несъмнено ще зарадва столичани

В рамките на 200 страници читателят е едновременно наблюдател и главен участник в един софийски ден.

Какво са 24 часа в големия град? Как времето и пространството се пречупват под звуците на трамваите и тишината на спрелите часовници? Защо нишките на вековете са се оплели в малките улици на столицата и къде има опасност да пропаднеш хилядолетия назад? 

Този път фотографът на „Етюд-и-те на София“ се насочва към тези въпроси и към това да покаже как се изживява едно денонощие в града.
А времето в София тече по свои собствени правила. И за да го уловиш истински във фотография, трябва да ги познаваш.

Тик-так...

Иван Шишиев (р. 1991 г.) е фотограф, публицист, пътешественик и библиотекар. Автор е на най-големия проект за фотография в България „Етюд-и-те на София“, последван от над 340 000 души в социалните мрежи, който управлява заедно с видеографа Екатерина Калугина. През 2020 г. е отличен с грамота на Столична община за принос в развитието на културата в София. „Етюд-и-те на София: 24 часа в града" е третата му книга.

Замислен през 2015 г. и първоначално оформен като фейсбук албум, проектът „Етюд-и-те на София“ постепенно се разраства и се превръща в изящен фотографски албум, в който се крият и малки късчета истории за духа на столицата - такава, каквато я вижда и усеща фотографът Иван Шишиев. От върховете на Витоша до най-живописните улици на центъра на града, от влюбените на града до трамвайните му релси...

Изданието излиза с предговор от Георги Господинов, а корицата и оформлението са дело на Стефан Касъров. 

Успоредно с излизането на книгата „Етюд-и-те на София: 24 часа в града“ Иван Шишиев ще представи и изложба на площад „Славейков“. Тя може да бъде видяна между 5-и и 30-и септември, а на деня на София, 17-и септември, любителите на фотографията, литературата и техните проявления през обектива на Иван ще могат да се срещнат с автора на място в 11:00 ч.
Проектът „Етюд-и-те на София: 24 часа“ се реализира от ИК „Колибри“ в сътрудничество с „АртАкция“ и „Етюд-и-те на София“.

Продължава...

„Последният рейнджър“ в последна схватка

Новият роман на Питър Хелър, автор на американския бестселър „Инструкторът”, е драматичен трилър на фона на дивата природа в парка „Йелоустоун”
 

Героят на „Последният рейнджър“ (Обсидиан, превод Боян Дамянов) Рен Хопър е преживял доста житейски травми и търси място, където да избяга от демоните на миналото си. Трийсетгодишният мъж зарязва градския живот и става рейнджър в парка „Йелоустоун”. 

 

Задълженията му са колкото делнични, толкова и вълнуващи: да следи за бракониери, да спасява деца на безразсъдни родители от разгневени лосове и бизони, да поддържа мира между местните хора и ордите туристи в последната запазена екосистема на Северна Америка.
 

Рен не е съвсем сам в своето идилично усамотение – той спечелва доверието и приятелството на Хили, прочута изследователка на вълците. Когато един ден я намира полужива в челюстите на капан за дивеч, подозренията му се насочват към местен жител. 

 

Но докато разследва миналото на този бракониер социопат, рейнджърът се натъква на мащабна конспирация срещу държавата и наложения от нея порядък в националните паркове. Драматичният сюжет е примесен с комични конфликти между колоритни персонажи и се развива на фона на спиращи дъха природни картини.
 

В новия си трилър Питър Хелър отново доказва, че е добър познавач на човешката душа и проникновен наблюдател на дивата природа и неписаните закони на животинския свят.

Продължава...

От Норвегия до Италия – нов скандинавски трилър разкрива мрачни тайни на висшата мода

Мечтата за модния подиум се оказва ужасяваща реалност в „Когато тя си отиде“ от Алекс Дал 

 

Алекс Дал като модел на 17-годишна възраст

Привидно бляскавият свят на висшата мода разкрива най-мрачните си тайни в многопластовия скандинавски трилър „Когато тя си отиде“ на американско-норвежката авторка Алекс Дал.
Смущаващ, смел и непредсказуем, „Когато тя си отиде“ (Сиела, превод Анета Макариева-Лесева) прескача от мрачна Норвегия към центъра на модата – Италия – и преплита историите на три жени, които се оказват неразривно свързани от едно разследване.
Лив обича сина си Адриан повече от всичко. Ето защо тя се е покрила в тихо норвежко градче и успешно поддържа фасадата на поредната уморена самотна майка, която просто се опитва да свърже двата края. Тя никога не е разказвала на сина си за тайните от миналото, нито пък за живота, който е живяла преди той да се роди. Защото Лив би направила всичко, за да го предпази.
Животът на Анастасия се преобръща, когато тя се премества от дълбоката руска провинция в бляскавия Милано, за да преследва мечтата си да стане супермодел. Но пред нея се разгръща и тъмната страна на модния бизнес: убийственото напрежение по време на ревютата, афтърпартитата с огромно количество алкохол и наркотици, италианските дворци, собственост на влиятелни мъже. Анастасия сама не разбира кога се оказва окована в златната клетка на магнетичен богаташ.
Селма е упорита разследваща журналистка в Осло. Тя написва важна статия, посветена на изпълнения с тайни свят на международната модна индустрия, но някой отвисоко пречи тя да бъде публикуване. Но тя няма да се откаже пред нищо.
И точно тогава от едно норвежко градче една жена и синът ѝ изчезват – и това престъпление ще събере трите линии в един трескав разказ за красотата, която не може да спаси нито света, нито една-единствена душа…
Вдъхновена от собствения си опит в модния свят, Алекс Дал изплита сложен, мрачен и провокиращ мисълта разказ, който не се страхува да повдига ужасяващи теми като трафика на хора, злоупотребата с наркотици и унизителното отношение, което много модели трябва да понесат в замяна на успеха.
„Когато тя си отиде“ е блестящ скандинавски трилър, който отправя страховитото предупреждение, че грижливо поддържаните маски в социалните медии понякога са само прикритие за мастиленочерното сърце на злото. Следва откъс.

Анастасия

Тя настройва алармата на часовника си за 5:30 всяка сутрин. Навик, създаден от баба ѝ, на която вероятно ѝ се искаше да бе научила единственото си дете на същата дисциплина. Анастасия бързо натиска бутона за изключване на алармата, за да не събуди останалите. Стените са тънки, а малката ѝ спалня без прозорци е сгушена между голямата, споделяна от Ксения и Наталия, и някогашната трапезария, където сега спеше Мики. Измъква се от леглото и тихо отива в кухнята, за да си приготви силно чисто кафе. Изпива го до прозореца, загледана в студената лунна светлина, проблясваща в локвите по улицата отпред. Премисля задачите за деня. Шест прослушвания преди обяд и пет след това. Отстъпва крачка назад от прозореца и се оглежда в отражението си в стъклото. Големи очи, разчорлена коса, събрана отгоре на главата ѝ, хлътнали страни под скулите, дълга и тънка като стъбълце шия. След два месеца тук все още всичко ѝ е чуждо. Езикът, сградите, хората, всичко е красота, но местните хора сякаш не я забелязват. За тях е нещо естествено, даденост, винаги я е имало и винаги ще я има. Езикът, разбира се, дължи красотата си на наслагването на гласни, допринасящо за очарователната му мелодика, толкова различна от нейния твърд, отривист майчин език. Сградите също са толкова различни от дълбоката провинциална среда от детството на Анастасия и всеки ден усеща истинска тръпка в стомаха си, когато излиза от апартамента им на последния пети етаж и плъзга ръка надолу по дъбовия парапет на стълбището, векове наред излъскван от нечии длани, преди да излезе на Виа Мелзо.

Продължава...