Людмила Калоянова идва през океана с „Американски триптих“

Има емигранти, които обичат родината повече от тези, които живеят в нея

„Американски триптих“ (Жанет 45) е книга за незарасналите в нас рани и възможното или невъзможно изкупление. История за вината и покаянието, за изгубената и намерена идентичност, разказана на фона на съдбата на три поколения емигранти в Америка. Роман, в който търсенето на Черната Мадона – икона, изчезнала преди повече от столетие от малко градче на Черно море – се превръща в проникновен разказ за докосващата сила на любовта и взаимното опрощение.

Трансформирането на носталгията в креативен процес за възкресяване на миналото, постоянната отвореност на наратива към варианти и възможности за постигане на решения очертават достойнствата и приносите на „Американски триптих“ в потока на съвременната българска литература.” Здравка Владова-Момчева

„Има емигранти, които обичат родината повече от тези, които живеят в нея!“ Съждението е отрезвяващ акцент в романа на Людмила Калоянова „Американски триптих“, но то може да бъде осмислено като представителен слоган на българската участ след падането на Берлинската стена.” Людмил Димитров 

На 3 октомври, четвъртък, от 18:30 ч. в Книжен център Гринуич е представянето на романа „Американски триптих” от Людмила Калоянова. Разговорът ще води Димитър Христов, с участието на Георги Цанков и с музикалното офрмлениение на Петко Славов.

Людмила Калоянова (1959) е поетеса, писателка и преводачка. От 1990 г. живее в САЩ, където защитава докторска дисертация на тема женска идентичност и креативно писане. 

Създателка и главна редакторка на електронния сайт за литература и изкуство Аternapress (aternapress.com).

Нейното литературно-критическо изследване „Creatures of Transition” (Peter Lang Publishing, 1998) повдига въпроса за пола като културен и социален конструкт в литературния дискурс от началото на миналия век, публикувала е поетичния сборник „Аnadromous“ (Захарий Стоянов, 2017) и историко-културологичния труд „Между лавъра и кръста“ (Изд. Жанет 45, 2020).

Печели награди в национални и международни конкурси („Биньо Иванов“, „Николай Лилиев“, „Жената – любима и майка“, „Изящното перо“ и др.) Носител на националната литературна награда „Нова социална поезия“ (2018). 

Преводаческите ѝ интереси са в сферата на съвременната американска женска поезия. Нейни преводи на американската поетеса Луиз Глюк са публикувани в различни онлайн издания и литературни сайтове. 

Редакторка и съставителка на алманаха „Дъщерите на България по света“ (ЛБПСС 2021), първата инклузивна антология на съвременна българска женска поезия, в която са включени български авторки от няколко континента, включително представителки на американската, европейската и австралийската диаспора. Вицепрезидентка на Лигата на българските писатели в САЩ и по света (ЛБПСС). Президентка на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина (BCOAA).