Книжен ъгъл

„Най-важното е да се наслаждаваш на своя живот, да бъдеш щастлив, това е единственото, което има смисъл.“ Одри Хепбърн

Холивуд, 50-те и 60-те години на миналия век. Американската филмова индустрия бълва филми и звезди с космическа скорост, екраните са пълни с пищни красавици, заменяни при първите едва видими бръчици от следващото младо попълнение. Холивуд живее на бесни обороти и смила всичко, което вече не му е нужно.
В тази луда страна на киното се появява младо момиче с крехка фигура като стрък на пролетно цвете, с естествена кестенява коса, плътни вежди и огромни кафяви очи, което с нищо не се вписва в образа на звезда. Момиче сдържано и тихо, без скандални любови и смяна на многобройни съпрузи. Но получава „Оскар“ с първия си филм – с безспорен естествен талант и чар. И остава на небосклона на звездите, овековечена като символ на изискаността и женствеността, и запазвайки личния си живот далеч от измамните светлини на Холивуд.
Откъде идва тази необикновена звезда, модна икона и филантропист, останала в историята на киното с едни от най-емблематичните роли, каква е нейната история – на тези въпроси отговаря немската писателка Юлияна Вайнберг в биографичния роман „Одри Хепбърн и блясъкът на звездите“ (превод Ваня Пенева), който вече можеом да открием у нас в популярната Колекция „Музи“ на издателство „Емас“.
Нидерландия, 1944 г. Докато Втората световна война разтърсва Европа, младата Одри Хепбърн открива своята любов към танца. Разкъсвана от ежедневните ужаси, измъчвана от вездесъщия глад, тя мечтае да стане примабалерина. Но скоро е принудена да се раздели с мечтата си.
Въпреки това Одри не потъва в отчаяние, а си поставя нова цел: филмовите студиа на Америка! И я постига – талантът ѝ я довежда до Холивуд и не след дълго тя партнира на „големите“ като Грегъри Пек и Хъмфри Богарт.
Но открива, че бляскавото място на нейните мечти изисква от нея всичко – цялото ѝ време, цялото внимание. Дали е съгласна Одри да лиши децата и семейството си от своите грижи? И дали Америка е мястото, където ще растат свободни и необременени от нейната слава синовете ѝ? Следва откъс.

Октомври 1960 г.

Най-сетне се приземиха. Одри бе изтощена до крайност, защото по време на дългия полет се налагаше да успокоява недоволния си син. Поне времето се показа откъм най-добрата си страна: златно есенно слънце проникваше през короните на дърветата по Пето авеню – в момента се движеха по булеварда към хотела. Одри никога не бе пътувала през града толкова дълго. По улиците и кръстовищата бяха разположени отряди тежко въоръжени полицаи.
- Какво става тук? – обърна се Мел към шофьора. – Все едно очакваме да ни нападнат руснаците. Студената война в най-прекрасния ѝ вид.
Шофьорът се засмя гръмко.
- Нещо подобно. Утре се очаква специално държавно посещение: пристига съветският президент Никита Хрушчов. Големи части от града са затворени изцяло. Това важи и за Пето авеню.
- Пето авеню? – стресна се Одри. – Но нали е планирано утре рано сутринта да заснемем началната сцена пред витрината на „Тифани“! Намира се само на няколко крачки оттук.
Мел вдигна рамене.
- Нямам представа как ще стане, но режисьорът Блейк Едуардс сигурно знае какво прави. Ако се налага, ще заснемете сцената с турбо скорост.
Одри простена тихо. Дори след неколкократно внимателно прочитане на текста, ролята на Холи Голайтли ѝ се струваше твърде комплексна и тя се питаше дали има сили да я изиграе както трябва. Не ѝ се искаше времето да я притиска.
Нанесоха се в апартамент, а Луиза се настани в съседната стая. Мел се сбогува скоро, за да се срещне с представители на малка филмова компания. С натежало сърце Одри предостави Шон на бавачката му. Плачът му я преследваше, докато слизаше за първата среща с филмовия екип.
Още от асансьора чу шума в бара. Всички говореха и се смееха един през друг – актьори, оператори, стилисти, осветители. При влизането ѝ разговорите затихнаха. Смутена, Одри отпрати поздрави на всички страни. Мразеше да я зяпат любопитно. За щастие забеляза две познати лица: Алберто и съпругата му Грация. След „Римска ваканция“ тя държеше да я гримира и фризира само тази семейна двойка. Поздравиха се зарадвани.
- Здравей, миа кара, прекрасно е да те видим отново. Как е бебето? – осведоми се Грация, без да я пуска от прегръдките си.
- Расте и хубавее – отвърна усмихната Одри.
От навалицата се отдели мъж и я погледна изпитателно. Режисьорът Блейк Едуардс – Одри вече го познаваше от снимки. В началото на четирийсетте, с остри черти и буден поглед на светлите очи, той правеше впечатление на умен и сериозен мъж.
- Одри. – Разтърси енергично ръката ѝ. – Хубаво е най-сетне да се запозная с теб. Радвам се, че успяхме да те спечелим за ролята. Имахме сериозни трудности с актрисите.
Направи многозначителна гримаса. Одри забеляза рус мъж, застанал плътно зад него. Изглеждаше на възрастта на Едуардс; русата му коса бе пригладена назад, а лицето му бе доста пълно.
- Позволи ми да ти представя Труман Капоти, авторът на „Закуска в Тифани“.
Одри подаде ръка на Капоти. Той я пое, но не я стисна. През цялото време я оглеждаше дебнешком.
- Радвам се. За съжаление още не съм прочела новелата ви – призна тя.
- Не се учудвам – отвърна носово той. Още в първия миг ѝ нанесе удар под пояса: явно очакваше прочитът на литературните му произведения да я претовари. Одри се опита да пренебрегне обидата и се постара да се усмихне.
Келнери в черни фракове обикаляха наоколо и сервираха напитки. Забелязал, че всеки държи чаша, Едуардс взе думата и поздрави присъстващите.
- За съжаление ще останем в Ню Йорк само една седмица, но е наложително да приключим с външните снимки – оповести той. – Както знаете, следващата седмица отиваме в Холивуд, за да работим в студио. Първите снимки са утре в пет. Имам предвид пет сутринта, не следобед, за да не възникнат недоразумения. Разполагаме с около два часа за всичко: сцената пред витрината, вътрешните снимки в „Тифани“. Точно в седем ще затворят Пето авеню, защото пристига съветският държавен ръководител. Това означава да заснемем сцените възможно най-бързо. Не можем да си позволим повторения, нали разбирате?
Одри усети дъха на Капоти върху бузата си.
- Как смятате, мисис Хепбърн, ще се справите ли?
При думите на Едуардс стомахът ѝ се сгърчи от притеснение. Не ѝ се вярваше да заснеме сцената пред „Тифани“ перфектно, и то от първия път, но в никакъв случай нямаше да покаже слабост пред Капоти.
- Това не е първият ми филм, мистър Капоти.
- Но е първият, в който играете ролята на лека жена, нали?
Сега се сви и сърцето ѝ. Защо писателят се държи така враждебно?
- Всъщност, аз настоявах да вземем за ролята Мерилин Монро – пошепна в ухото ѝ той, докато Едуардс излагаше плановете си за следващите дни. – Тя щеше да е перфектна с нейната трогателна наивност. А сега ми предстои да разбера дали вие притежавате необходимите качества.
- Почакайте и ще се изненадате – отговори твърдо тя, отпи глътка от питието си и се отдалечи подчертано небрежно. В гърдите ѝ лумна гняв. Сред тази голяма компания се чувстваше като чуждо тяло. Колегите ѝ изглеждаха неистински, неискрени. Познаваше Алберто и Грация и им вярваше, но в момента двамата бяха задълбочени в разговор и не посмя да се намеси. Всъщност не желаеше да е тук. Копнееше да се усамоти в апартамента с детето си.
В този момент някой сложи ръка на рамото ѝ и тя се обърна стресната. Блейк Едуардс ѝ се усмихна топло.
- Не се притеснявайте от Капоти. Той е същинска инжекция с отрова. Вечно е недоволен – и от света, и от себе си. Според него филмовата компания е превърнала социалнокритичния му текст в кич и го е лишила от изобличителната му сила. Отровните му стрели не са насочени лично към вас, затова не му обръщайте внимание.
- Ще се постарая – обеща тя, макар все още да се чувстваше несигурна.

Одри се оттегли рано. Шон отказа да заспи в чуждото легло и плака през цялата нощ. Въпреки изтощението си Одри го разнасяше из спалнята, а накрая го взе в своето легло. Сега малкият лежеше върху нея и се държеше за косата ѝ. На сутринта сигурно ще се събудя с болки в тила и в главата, помисли си тя – ако изобщо успее да поспи.
Мел се върна от срещата си доста късно и веднага заспа. По някое време обаче се размърда.
- Занеси го при Луиза, скъпа. Постоянно рита и не мога да спя спокойно. Утре трябва да си в най-добра форма. Кога ще звънне будилникът?
- В три – отвърна глухо Одри. – Шон ще остане с мен. Луиза ще бъде с него през целия ден.
Мел се надигна и се опря на лакти. Светлинните реклами по улицата просветваха през завесите на прозорците и по лицето му играеха призрачно сини и червени сенки.
- Отнеси детето при Луиза! Защо наехме бавачка?
- Добре, добре! – сопна му се Одри, стана внимателно, за да не събуди бебето, и почука на вратата към стаята на бавачката. – Луиза?
Младата жена явно се радваше на здрав сън, защото мина доста време, преди да реагира на повикването. Появи се на прага сънена, с разбъркана коса, и се огледа.
- Бихте ли взели малкия при себе си?
- Разбира се – отговори Луиза и се прозя.
Одри се върна в леглото. От съседната стая се разнесе плачът на Шон и сърцето ѝ се сгърчи от болка. Защо да не остане с детето си? Нима това мъчение ще продължи до самия край на снимките? За стотен път се ядоса, задето прие ролята.
В три часовникът звънна и Одри започна да се приготвя. Чувстваше се напълно изтощена. Не успя да поспи дори час.
- До скоро, Мел – пошепна тя, но той изръмжа нещо неразбрано и се зави презглава.
Независимо от среднощния час във фоайето на хотела цареше оживление като в мравуняк. Жени и мъже бързаха насам-натам и никой не се съобразяваше със спящите гости в съседните стаи.
Алберто прегърна Одри и я огледа съчувствено.
- Дълга нощ, нали?
- По-точно кратка. Ще успееш ли да скриеш кръговете под очите ми? Големи са каото палачинки.
- Трудничко, но ще се справя – усмихна се обезоръжаващо гримьорът. – Не се притеснявай, скъпа.
Качиха се в колите и прекосиха утихналия град до мястото на началната сцена: известния бижутерски магазин „Тифани“. Веднага изпратиха Одри във фургона ѝ да я гримират. Алберто постигнаи истинско чудо с тена ѝ, а жена му Грация вдигна косата ѝ на изкусен кок. Медноцветните кичури, подготвени специално за ролята, блестяха и ѝ придаваха вид на светска дама.
Облече черната рокля от Живанши и изпъна внимателно дългите ръкавици. Алберто сложи на шията ѝ огърлица с пет реда перли и я закопча. Грация забоде в косата ѝ искряща тиара.
- Изглеждаш прекрасно – възхити се фризьорката. – Като те видят, направо ще им увиснат челюстите!
- Не и на Труман Капоти – промърмори Одри.
Все още не бе свикнала с мисълта, че авторът не я харесва. В досегашния си професионален живот се разбираше отлично с членовете на съответния филмов екип. Но навярно копнежът за хармония се засилваше от повишената ѝ чувствителност след раждането на Шон.
Прогони неприятните усещания и се огледа в огледалото; както винаги, стилистите ѝ бяха свършили работата си превъзходно.
Излезе от фургона и тръгна по улицата. От двете ѝ страни гръмнаха въодушевени ръкопляскания. Огледа се стресната. Въпреки хладното, сумрачно утро, насъбралите се стотици зрители зад червено-белите заграждения я посрещнаха с аплодисменти.
- Одри, ние те обичаме – скандираха гръмко. И още: – Ти си най-добрата, Одри!
Силно развълнувана, тя им помаха. Блейк Едуардс се отдели от група техници и забърза към нея.
- Добро утро, Одри! Изглеждате свежа като зората.
- Само защото Алберто е най-добрият майстор гримьор – обясни тя с усмивка.
- Виждате какво става тук. Преди два часа отцепихме улицата, която минава покрай „Тифани“, но феновете ви не се отказват. Държат да ви видят. Готова ли сте? Както знаете, тази сутрин…
- Разполагаме само с два часа, знам.
Сърцето ѝ пърхаше неспокойно. Никога не бе снимала улична сцена, наблюдавана от безброй любопитни. Изведнъж се почувства скована и тромава. На всичкото отгоре забеляза Труман Капоти, седнал на режисьорски стол между камерите. Поради хладното утро и той се бе обзавел с шал и дебело яке. Седеше със скръстени ръце и погледът му през роговите очила се забиваше в кожата ѝ като игла.
- Готова ли сте? – попита Едуардс и я огледа изпитателно.
Одри затвори очи, пое дълбоко дъх и кимна. Представи си Холи Голайтли – приятно, хаотично същество с ненадмината елегантност. Млад асистент ѝ подаде картонена чашка с кафе и плик със сладкиш. Тя ги пое и се запъти към витрината на „Тифани