Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 6 ноември - 12 ноември

1. Карло Вече. Усмивката на Катерина. Хермес

2. Харлан Коубън. Дръж се здраво. Колибри

 

3. Абрахам Вергезе. Заветът на водата. Лабиринт

 

4. Серхий Плохий. Изгубено царство. Прозорец

 

5. Люк Пиърсън. Хилда и Съчко. Подслон в дъжда. Пурко

Продължава...

Брутално и завладяващо - романът „Мълчанието на майките“

Най-добрият роман на Кармен Мола излиза на български - продължение на хитовата трилогия за инспектор Елена Бланко

Подобаващо брутален и завладяващ е романът „Мълчанието на майките“ от испанската литературна сензация Кармен Мола. Дългоочакваното продължение на нашумялата по цял свят криминална трилогия за инспектор Елена Бланко излезе на български със знака на издателство „Кръг“. Преводът и този път е на Анелия Петрунова, а оригиналната корица отново е адаптирана от Наталия Чайкина. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, „Пурпурната мрежа“ и „Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща…
В багажника на открадната кола на наказателен паркинг в Мадрид
е открито обезобразеното тяло на млад мъж. Докато се опитва да установи самоличността на жертвата, екипът на инспектор Елена Бланко се озовава насред лабиринт от престъпления, предателства и корупция, достигащи до високите етажи на властта в Испания. От миналото ще изплуват сенките на стари прегрешения и ще бъдат разкрити мрачни тайни за неродени деца и изчезнали майки. Най-важният въпрос обаче остава кой е убиецът и на какво се дължи жестокостта му. Дали е движен от жажда за мъст, или е последовател на зловещ древен култ? Едно е сигурно: ако не бъде заловен, той ще продължи да отнема човешки животи…
„Мълчанието на майките“ излезе в оригинал през 2022-ра, а година по-рано стана ясно кой се крие зад псевдонима Кармен Мола, провъзгласена за „испанската Елена Феранте“ и наредила се сред най-популярните съвременни автори. Оказа се, че хитовата трилогия не е написана от пожелала анонимност университетска преподавателка и майка от Мадрид, както гласеше официалната информация дотогава, а от трима телевизионни сценаристи: Хорхе Диас, Агустин Мартинес и Антонио Мерсеро. Изненадващото разкритие беше направено покрай удостояването им с престижната литературна награда „Планета“ в размер на 1 милион евро за друга тяхна книга.
    В интервю за сп. „Иберия Плюс“, на въпрос дали след написването на четвъртия роман от поредицата авторите вече са стигнали до някакво заключение за способността на човешките същества да вършат зло, Антонио Мерсеро отговаря така: „Насилието е тема номер едно на Кармен Мола – и по-точно насилието над жени и деца. Кое зло е най-страшно? Дали злото е мотивирано от амбиции, завист и човешки страсти? Или пък за него като че ли няма мотив, което подсказва присъствието на демони в живота ни? В нашите романи се срещат и двата типа злодеи. Насилието съществува не само у психопатите и чудовищата, но и у обикновения човек, способен да избухне в ярост, която да промени живота му завинаги. За нас е интригуващо да изследваме това“.
     

Продължава...

Шведският тандем зад Ларш Кеплер се завръща с ново име и нова криминална поредица

Алекс Андорил е артистичният псевдоним, с който световноизвестното писателско дуо Ларш Кеплер поставя началото на нова поредица, този път решена в стила на класическия криминален жанр. 

 

„Ключът към убийството в старата гора“ (Ентусиаст, превод Антоанета Дончева-Стаматова), първият роман от серията, е съвременен поглед върху криминалната мистерия в стил Агата Кристи. Още с премиерата си заглавието се превръща в бестселър в скандинавския свят, а стрийминг платформата Netflix обяви, че започва работа по екранизацията му.

Шведският тандем е познат в България с бестселър трилърите за инспектор Юна Лина. Съпрузите Александър и Александра Андорил придобиват международна слава със своята несравнима способност да интерпретират истински страховитите неща в живота. След дебютния им роман „Хипнотизаторът“ семейството надгражда успеха си с всяка следваща книга, като не разочарова своите почитатели и с новото си литературно амплоа.

С поредицата „Ключът“ Алекс Андорил доказва своя възхитителен писателски талант, като проявява гъвкавост в създаването на сюжетите си. Сложността, остроумието и неуморимото темпо са само част от качествата на вълнуващата серия. Този път в главната роля е частен детектив Жулия Старк, смятана за една от най-завладяващите и очарователни женски героини в съвременната скандинавска криминална литература.

Историята в „Ключът към убийството в старата гора“ започва, когато детектив Жулия Старк получава неочаквано посещение в офиса на агенцията си. Мъжът, който се появява на вратата ѝ, е един от собствениците на успешен семеен холдинг. Предишния ден той присъства на среща на акционерите и семейна вечеря, а на сутринта в телефона си открива снимка на окървавен мъж с чувал на главата.

Поради алкохолна амнезия той няма представа как снимката се е озовала в телефона му и дали е замесен по някакъв начин, точно затова иска детективът да разследва, преди да се обърне към властите. Жулия моли бившия си съпруг да си вземе отпуск от полицията, за да ѝ помогне със случая. Двамата са радушно приети в семейното имение, където успяват да общуват с членовете на фамилията – всички те са евентуални извършители и както скоро се оказва, всеки от тях пази някаква тайна.

Жулия ще трябва да разбере какво крият, за да намери ключа към разрешаването на загадката.

Продължава...

Нова среща с класика на модерността Ролан Барт

„Колибри“ предлага пълно издание на сборника „Нулева степен на почерка. Митологии“

Изданието включва двете основни произведения на ранния Ролан Барт – „Нулева степен на почерка“ и „Митологии“, като между двата текста съществува дълбоко родство. Литературата, предмет на „Нулева степен на почерка“, и масовата култура, анализирана в „Митологии“, интересуват Барт преди всичко като емблеми. Литературата е репрезентация - на света, на човека, на определен светоглед, както и на самата себе си. Авторът обръща гръб на съдържателната ѝ страна. По същия начин масовата култура е разглеждана като мит, но не в класическия смисъл на думата - разказ, легенда, а като образ, изграден от един вторичен език. Самият Барт подчертава връзката между двете си творби, когато в „Митологии“ определя „Нулева степен“ като „митология на литературния език“.
Преводът е дело на Асен Чаушев, Весела Антонова, Галина Меламед и Стоян Атанасов. Атанасов е и автор на предговора „Ролан Барт – класик на модерността“. По думите на Стоян Атанасов „Нулева степен на почерка“ скицира своеобразна феноменология на френската литература от XVII век насам. 

Барт изоставя Аристотеловата двойка форма/съдържание и на нейно място полага двойката Литература/История. В почерците на писателите натуралисти (Мопасан, Зола) и някои техни последователи от XX в. Барт съзира известна кичозност, доколкото свръхобработената форма има претенциите да разкрива непосредствено действителността. На фона на тези радикални писателски практики амбициите за новаторство на автори като Андре Бретон, Жан-Пол Сартр остават без покритие. Последната разновидност на литературния почерк Барт нарича „нулева степен на почерка“, термин, заимстван от датския лингвист Вито Брьондал, но обозначаващ тук метафорично отсъствието на патос в стила на писатели като Албер Камю и Самуел Бекет.
„Митологии“ на Барт са един от първите семиологични текстове с приложен характер. Макар да са загубили част от своята актуалност, съвременният анализатор на масовата култура ще намери в тях фигури и явления, които имат своите превъплъщения и днес. Седемте реторични похвата на мита, разгледани в „Митът днес“, са ценен ключ за разбирането на не едно съвременно явление – предизборни кампании, спортни и медийни звезди, съдебни процеси, форми на суеверие.
Ролан Барт е изтъкнат френски философ, литературен критик, семиотик. Текстовете му разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма, постструктурализма, повлияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията. Получава класическо хуманитарно образование в Париж. През 1948–1950 г. преподава в Букурещ, където попада под влиянието на лингвистично-семиотичните идеи на А.-Ж. Гремас. През 50-те работи като журналист. Симпатизира на новия роман, театъра на абсурда и естетиката на Бертолт Брехт. През 1953 г. публикува книгата „Нулева степен на почерка“, а през 1957 г. издава сборника с есета „Митологии“, анализиращи масовата култура. В сборника със статии от средата на 60-те „Критически есета“ Барт отделя основно внимание на сложните отношения между език и личност. През 1975 г. се появява „Ролан Барт за Ролан Барт“, автобиография, започваща с думите „Всичко това трябва да се смята за изречено от герой на роман“, a през 1979 г. публикува „Писателят Солерс“. През 1977 г. на особено внимание се радва книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“, съставена от откъслеци дискурс, наречени „фигури“.
В настоящото издание на „Нулева степен на почерка. Митологии“ читателят ще открие много от качествата на този оригинален мислител – дълбока интуиция, систематизиране на мащабни литературни и културни явления, вкус към метафорични дефиниции на понятия и категории, блестящи формулировки, предлагащи нови гледни точки.

Продължава...

Носителката на „Пулицър“ Джейн Смайли: „Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра“

Впечатляващият живот на емблематичния учен от български произход Джон Атанасов, смятан за изобретател на първия компютър в историята, оживява в изчерпателната биография „Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра“ от американската писателка и носителка на награда „Пулицър“ Джейн Смайли.
 

Книгата излиза на български език с логото на издателство „Сиела“ в авторитетния превод на Радосвета Гетова и с вещия предговор от уважавания математик проф. Владимир Гетов.
Джейн Смайли ни прави свидетели на един от най-необикновените разкази на XX век, родил най-значимото изобретение на нашето време. А централна фигура в тази невероятна, но съвсем истинска история се оказва Джон Винсънт Атанасов.
Разказът за живота на учения започва още с историята на баща му Иван, който е бебе, когато родителите му са принудени да напуснат едно от разрушените села по време на Априлското въстание. След това фокусът на събитията се премества отвъд океана, където е роден и израснал самият Атанасов.
Джейн Смайли проследява кариерата на физика още от ученическите му години до онази паметна вечер в края на 30-те години в бар на границата между Илинойс и Айова, когато Атанасов достига до идеите, които ще му помогнат да създаде първия цифров електронен компютър. И завинаги да промени облика на света.
Тъй като титлата „създател на компютъра“ не може да бъде присъдена само на един човек, Джейн Смайли разглежда ролите, които различни учени изиграват в процеса. Героите в тази книга са много. Сред тях читателите ще открият претенденти за компютърния трон като Алън Тюринг, Томи Флауърс, Конрад Цузе, Джон фон Нойман, Джон Мокли, Джон Преспър Екърт.
Но безспорна главна роля в книгата е дадена на Джон Атанасов – невъзпятия герой на информационната епоха, чийто гений е бил засенчен от по-шумни и по-агресивни в посланията си учени, които искат да се сдобият с признанието през годините.
В духа на популярни биографии като „Опенхаймер. Американският Прометей“,  „Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра“ е вълнуваща история за откривателство и гениалните прозрения, до които човечеството достига на фона на най-драматичните събития на XX век, но също е и напрегнат разказ за съдебния процес, който доказва значението на работата на Атанасов и колегата му Клифърд Бери.

В „Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра“ читателите ще научат повече за:

• българския произход на учения и на интереса му към България;
• неговата младост;
• неговия доста нетипичен за учен характер;
• огромните му трудности и за това как изобретението му е било заплашено да остане в забвение.

С техническа яснота, на достъпен и разбираем език Джейн Смайли разказва историята за надпреварата за разработване на цифровите компютри по толкова вълнуващ начин, че събитията от живота на Джон Атанасов ще ви прозвучат като истински технотрилър от реалния живот.

Продължава...

Всеки ход е майсторски в трилъра „Държава в шах“ на Юхан Хьост

Нов норвежки автор в поредица „Северно сияние“ на „Ера“

След зрелищен взрив, пред норвежкия парламент се появява премиерът заключен в стъклена клетка. Похитителят предизвиква правителството и полицията на партия шах. Играта започва. Часовникът тиктака. Както и бомбата поставена около врата на премиера.

На всяка фигура от шахматната дъска отговаря популярна или влиятелна личност. Всеки път, когато престъпникът взима фигура, някой плаща с живота си. Но никой не знае кой на коя фигура съответства. Докато не стане твърде късно.

Често сравняват добрите криминални истории с игра на шах, а в „Държава в шах“ Юхан Хьост буквално поставя една емблематична победа на Магнус Карлсен в основата на динамичен и заплетен сюжет. 

В основата на този впечатляващ норвежки трилър стои митичната игра на Магнус Карлсен срещу китаеца Ван Ю в Румъния през 2010 г., която той открива с царски гамбит. Карлсен шокира целия шахматен свят с този непопулярен ход и категоричната си победа. Той играе с белите фигури. Същото прави и престъпникът в книгата.

За да разгърне партията, авторът Юхан Хьост се обръща към международния майстор по шах Атле Грьон. Той се впечатлява от идеята и преработва партията за романа, като следва оригиналната до дванадесетия ход, но се придържа към нея почти до самия край. И не, не е нужно да разбирате от шах, за да се насладите на този разкошен скандинавски трилър!

Юхан Хьост е рекламист и ръководи собствена рекламна агенция. Бивш състезател по кърлинг, той е четирикратен шампион на Норвегия. Хьост е роден в Дания, но се мести в Норвегия като дете. Сега живее в Лилехамер със съпругата си и трите си деца. „Държава в шах“ е първият му роман. Правата за филмиране на книгата му са закупени още преди тя да бъде публикувана.  Следва откъс.

Мусетертопен, Хафиел

Вече се беше стъмнило, когато триото пресече пистите за алпийски ски и мина под седалковия лифт. Пътеката ги изведе до точката, от която лифтовете превозваха годишно един милион любители на различните видове зимни спортове. Отвъд нея се простираше Мусетертопен – един от най-луксозните курорти в страната. Турвал имаше имот досами билото, но за разлика от някои едри риби, той се задоволяваше със сравнително скромна, но удобна вила от сто и трийсет квадратни метра. Заради ограниченото място охраната му трябваше да се помещава в специален бус. При гондолата тримата свиха надясно към осветената писта, която се виеше между хижите на Мусетертопен. Мощни ЛЕД-светлини огряваха пътя до върха на първия хълм. Там установиха, че останалата част от пистата е потънала в мрак.

Турвал винаги даваше пълна газ нагоре по последните височини. Когато подмина последната светеща лампа, хвърли поглед през рамо. Гримасите на Двутомника показваха, че всяка фибра на тялото им се пълни с млечна киселина. Приятно му беше усещането, че със ски на краката е по-силен и от двете планини от мускули. Продължи напред в мрака.

Продължава...