Истории от книжарницата

Мая Чанкова

Тази рубрика беше замислена още преди да се появи книжарница „Книжен ъгъл”, защото смешните и абсурдни ситуации, съпътстващи работата с хора и книги, се натрупват в спомените на всеки книжар като забавен сериал. Със създаването на блога вече имаме и достойно място, за да споделим с повече хора другата страна на книжния бизнес...

Немам тапети!

Тогава работех в една голяма книжарница. Беше спокоен съботен следобед. В книжарницата с решителен вид нахълта едър момък с къса подстрижка, черни очила и залепен за ухото мобилен телефон. Оставайки глух за поздрави и учтиви въпроси, той провеждаше следния разговор:
- Ало, тука съм бе, Гоше, в една книжарница. Книжарница бе, тъпчо, с книги! Искаш ли да ти взема една за Карамански?....Е, добре, стой си неначетен тогава! Айде чао!
След кратък оглед на рафтовете, посочи два екземпляра от едно и също заглавие. Печатницата явно беше докарала кориците в различни нюанси, защото той попита:
- Тая тука в два тома ли е?
Отговарям му, че двете книги са еднакви. Следва логичен въпрос:
- А що едната е с по-светла корица?
В желанието си да разведря атмосферата с шегичка, отговарям:
- Ами, така можете да си изберете по-подходящия цвят според десена на тапетите вкъщи.
След минута тежък размисъл човекът сваля очилата и отсича:
- Аз немам тапети!
И никой не посмя да му противоречи...

Следва продължение...