„Портокал с часовников механизъм” - целият

Петко Тодоров

Няма друг роман от класиката на 20 век, който да понася толкова различни преводи от „Портокал с часовников механизъм” на Антъни Бърджес. Причината е в измисления жаргон – смесица от псевдоруски и псевдоанглийски. Чуйте това: „Оставиха ме, братлета, и отидоха да си гледат работата, която според мен беше за политикс и всякая такая гряз, а аз си лежах на кровата сам-саменичък и всичко наоколо бе очен пийсфул”. Мариана Мелнишка превела наново романа, добавила и последната глава (изд. Изток-Запад). И Стенли Кубрик, който направи от романа киноикона (1971) ползвал американското издание, в което на американците последната глава нещо не им се връзвала и я отрязали. Та филмът е с различен край.
Роман за тийнейджърската агресия. Юноша, обсебен от насилието разказва за израстването си. Как обаче нашенският му връстник ще го разбере с дефицита на руския?