Избрано от седмицата: Единствената Зелда Фицджералд

Петко Тодоров


Зелда Фицджералд написала през 1932 „Запази ми този валс” за 6 седмици  когато съпругът й Франсис Скот Фицджералд се мъчел над „Нежна е нощта” 5 години. Единственият й роман (изд. „Intense”). И единствената възможност за воайорстване откъм пердетата на нейната стая към винаги любопитния живот на – казано с днешния медиен жаргон: звездната двойка. В романа са те двамата. Така се е пишело през 30-те, още примери: Хемингуей, Хенри Милър...
Романът на Зелда има лошия късмет да бъде четен с едно око в романите на мъжа й. Но това е литература, макар и с неизбежните фльонги: „Мъжът изчезна в метафората”, „Когато танцуваше с Дейвид, той ухаеше като нова стока”, „Обичам те дори когато си очарователен”...
Все пак, все пак той не се вписва в менюто от днешната белетристика за бързо хранене: трилъри, хоръри, чиклит и прочее. Добрият късмет е, че го има.

Тайните учения като упражнение по въображение

Джонатан Блек отбелязва за енциклопедията си „Апокрифната история на света”: „Изобилие от материали, доказващи, че тайното познание на древността, родено от мистичните школи, не само че не е изгубено, но е съхранено и предавано през столетията благодарение на усилията на ред тайни общества, в това число рицарите тамплиери и розенкройцерите”. Той е събрал мистичните учения от зората на цивилизацията до наши дни (изд. „НСМ Медиа”).

„Тайните учения на всички времена” на Менли Палмър Хол пък минава за класика в жанра от появата си през 1928 (изд. „Мириам”). Неговата История излиза на български в 3 тома. Той споделя, как прочитът му на херметизма, питагорейството, орфизма и т.н. го научил, „че опитите за едностранно разбиране на техните догми са повече от дързост”. А Блек откровено приканва да се приеме четивото му „като упражнение по въображение”.