Загадката Иван Башев

Петко Тодоров

Излезе дълго правеният сборник с текстове от него и за него

Спомените на 58 души са подвързани покрай другото в „Иван Башев. Политик, държавник, дипломат” (УИ „Св. Климент Охридски”). Не стигат. 38 години след неговата кончина толкова хора си спомнят толкова неща за него; това са хора, които задължително нямат проблеми със словото: дипломати, писатели, журналисти, театрали... Нещо от Башев обаче се изплъзва, бяга им. „Ако бяхме деца, щях да го охарактеризирам като невероятен инат” – думи на Ивайла Вълкова. Мнозина противопоставят неговата видима дистанцираност и трезвост на почти невидимите, или премерено показвани чувствителност и отзивчивост. И остава усещане за нещо непроницаемо.
Всеки от тях изпуска нещо от Башев, никой не стига до „дъното” му. Може би затова няколкото реплики на съпругата звучат респектиращо проникновено.
Четири десетилетия по-късно негови съратници събират пари за да подвържат Башев във възможно най-луксозната за нашата днешна полиграфия книга: две биографични студии, негови речи, доклади, изказвания, интервюта, предложения, от които някои се побликуват за първи път, споменатите спомени, снимки. Обществената памет заслужава фактите. Няколко от тях: легендарното му еднолично посещение в Атина през май 1970 когато пробива световната дипломатическа изолация на „черните полковници”, неговите инициативи за музей на българската икона – днешната Крипта на „Александър Невски”, за галерията за чуждестранно изкуство...
Полезното на книгата е, че изважда Башев от статута на музейна фигура със серия оптимистични внушения: полезните балкански решения се вземат на Балканите, българската външна, че и вътрешна политика има свои ресурси независимо от нашата обречена подчиненост на „великите сили”. Винаги е полезно да се припомни, че голямата българска политика не почва преди 5 месеца, 5 или 20 години. Че истината за големия политик е по-скоро в медийно невидимите му качества и времето измерва неговата големина точно с тази истина. Историята, не друг тегли чертата между показност и достолепие, поне на българска територия.