page contents Книжен ъгъл: Избрано от седмицата: Тайните на Мураками, Пиер Рув и Ататюрк
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Тайните на Мураками, Пиер Рув и Ататюрк

12.7.10

Петко Тодоров

Харуки Мураками слезе в канализацията

Харуки Мураками изтърсва някъде из началото на „Страна на чудесата за непукисти и краят на света”: „Стерилно като в нов ковчег” и дава тон на романа (изд. „Колибри”). Пак неговият вечен сравнително млад мъж, пак разведен, самотен, компютърен факир.

И като такъв го харесва смахнат и безкрайно богат професор. Който си построил огромна сграда в центъра на Токио заради тайния проход към градската канализация, където пък е  много тайната му лаборатория и в нея прави много тайните си изследвания. Внучката на професора наема човека и го води при дядо си, та на нашия му се налага да преживее романа почти до края в нейната компания.

Пак фантасмагории, по-кошмарни отвсякога и с алегорични внушения. Нещо по ръба между фентъзито, ужаса и сюрреализма. Но в задължителната комбина със свръхорганистичния разказ, която прави от Мураками толкова четен писател.

Четем светската биография на Петър Увалиев

Може би най-любопитното признание на Соня Рув в „Петър Увалиев или Пиер Рув. Един живот” е: „Като се връщам в спомените, си давам сметка каква необичайна привилегия е било за една англичанка да се среща с всичките тези хора, да разговаря с тях, да ги гледа как работят...”. За преживяното в Съветския съюз през 70-те години покрай деловите ангажименти там на съпруга й Петър Увалиев.

Това е светска биография на Увалиев (изд. „Сиела”). Тя дължи живот на личния му усет за история и инстинкт за документиране, но и като че ли по-важното е, че самата вдовица си е водила дневници, та случките се подреждат буквално по часове от запознаването им през 1959 до кончината му през 1998. Сигурното е, че ще има и други биографии на Увалиев, в които женитбата му с ролс ройса на Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър ще бъде на втори план, но и, че всички ще цитират тази.

Секретният брак на Ататюрк

Хъфзъ Топуз възкресява в „Ататюрк и Фикрие” полулегалната любов на бащата на модерна Турция (изд. „Летера”). Която винаги е била опакована в недомлъвки, слухове и предположения. Фикрие ханъм е с 16 години по-млада от Мустафа Кемал, от бедно семейство и поради това се е смятало, че връзката му с нея не е престижна, той е доведен син на неин чичо и я познава от дете.

Настоявал е бракът им да остане в тайна и оттам идва драмата. По-късно среща в Измир Лятифе ханъм, сключва с нея вече официален брак през 1923, което очаквано довежда Фикрие до опит за самоубийство и последвала бързо кончина. Ататюрк се развежда твъдре скоро с Лятифе, през 1925.

Историческият роман на Топуз е разбираемо повече биографичен – за Ататюрк. Важен момент е пребиваването му в София като военен аташе, герой на светския живот, изтъкнат танцувач и фаворит на дамите от хайлайфа.