Българинът най-обича да кълне

Петко Тодоров

Изследователката от БАН Лилия Крумова-Цветкова представя традиционните благословии, пожелания и клетви

Речникът, приложен към  „Българските благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културно наследство” на Лилия Крумова-Цветкова съдържа 883 благословии и 2529 клетви. Съотношение 1:3. И това ако не е показател за национална самобитност!

Сега подред. През 30-е години на миналия век излизат томчетата на Мариана Дабева с пожелания, благословии и клетви, с предговор от Михаил Арнаудов, а днес Крумова-Цветкова се връща на темата като езиковед (изд. „Емас”).
Жанрът е изучаван досега предимно фолклористично и етнографично, тя прилага методите на лингвокултурологията, на етнолингвистиката и т.н. и ни поднася резултата от рядкото си изследване. Към него е закачила въпросния Речник – благословиите и клетвите са подредени азбучно.

Благословиите са част от ритуалите и доколкото ритуалите са на изчезване, на изчезване са и благословиите. Заменяме ги с по-всекидневни пожелания. И на онези се дивим като на литуратура: „Да остарееш като Рила и Стара планина!”, или „Весели ти очи!”, или „Сладко ви здраве!”. Чуйте и това: „Бог да пази от влашки вълци и от беломорски гърци!”.

Литература, та отгоре! Отгорето е в клетвите. Колко емоционална енергия е необходима за „Бесило да те полюля!”, или „Бяла коса да не видиш!”, т.е. да умреш млад, „Босилек да му занесат!”, „Гарване ти клювали очите!”!  От смъртта става силна литература. Понякога и пародия, но не във фолклора.

Би трябвало да обявим авторката за феодална старица, тя е професор в БАН. Ако не това правителство, а примерно на Кобурготски беше ликвидирало Академията, тази книга нямаше да я има. Което е наивно съждение, понеже това, какво няма да го има като ликвидират Академията въобще не е аргумент.

Една от пародийките около смъртта на Академията е, че Крумова-Цветкова е майка на един от сегашните министри. Не че някой него ще пита, но ето от такива пародийки се е натрупало онова съотношение 1:3. То си стои, независимо дали ще живеем с благопожеланията и с клетвите, или ще ги четем като литература.