"Колибри" води пак у нас Малкия Никола

Четиридесет години след излизането на забележителните книжки с приключенията на МАЛКИЯ НИКОЛА, станал любим герой на поколения деца и възрастни по света, немирният ученик се завръща с 80 неиздавани досега в отделно книжно тяло истории. Тези нови приключения са продължение на сагата за прочутия ученик, шедьовър на детската литература, сътворен от двамата гениални хумористи – Госини и Семпе. На български език новите приключения на малкия Никола ще излязат в 5 последователни книжки, първата от които „Малкият Никола тръгва пак на училище“ ще излезе в края на март.
Следващите четири книжки ще излизат през интервал от три месеца и ще се появят в рамките на една година – "Малкият Никола бере ядове", "Новите съседи на Малкия Никола", "Малкият Никола и неговият таткo", "Малкият Никола е лакомник". Те са събрани и издадени във Франция, родината на Малкия Никола, от дъщерята на покойния вече Госини – Ан Госини, и са илюстрирани от не по-малко известния Семпе.

Предговор
Ан Госини

Нямам никакъв спомен от първата ми среща с Жан-Жак Семпе, тъй като го познавам открай време. Бях малко момиченце и смехът му до днес звучи в ушите ми, примесен със смеха на моя баща. Затова мога да твърдя, че Жан-Жак Семпе има общо с малкия
Никола, а именно, че е част от моето детство.
Историята започва в средата на петдесетте години, ето какво разказва Семпе: „Един ден срещнах Рьоне Госини, който тъкмо пристигаше от Съединените щати. Начаса станахме приятели.“
Приятели, това е ключовата дума за вселената, която заедно ще сътворят.
И действително, всяка седмица от 1959 до 1965 година, баща ми и Семпе създават по една история за вестник „Сюд-Уест Диманш“. Голяма част от историите бяха издадени в пет сборника.
За да съчинят и разиграят приключенията на малкия Никола, двамата си обменят спомени от детството. В Буенос Айрес или в Бордо, тебеширът има същия цвят и мирис… Талантът им на творци е в това да ни накарат да заживеем с приключенията на Никола.
На баща ми не му достигна време да ми разкаже собственото си детство и неговата смърт обрече на забрава моето.

На 5 ноември 1977 година Никола, Жофроа, Клотер, Бульона и останалите отправиха взор към небето. Хартиените герои, убедена съм в това, знаят, че творецът не умира никога…
Ето защо изпитвам към тази вселена безкрайна нежност – нежността, която храним към детството на любимите ни хора. И се унасям в мечти, докато вкусвам от хумора на двамата вълшебници.
След смъртта на моя баща, Семпе си остана същият предан приятел. Майка ми и той хранеха един към друг приятелски чувства и когато вечеряхме с Жан-Жак, чувах смеха им, насочен все пак единствено към паметта.
Но не всички истории бяха издадени… И Жилберт Госини, моята майка, замисли да предостави на читателите случай отново да се срещнат с Никола и неговата банда, като публикува неиздаваните истории за това малко момченце, което тя толкова обичаше. За пореден път животът реши друго, небето бе запленено от друга усмивка – на майка ми не достиг на време да осъществи този свой замисъл.
С Жан-Жак Семпе се срещнахме отново в ресторант на „Сен Жермен де Пре“. Показах му един първи макет на текстовете на баща ми, разкрасени с неговите рисунки. Още го виждам как старателно оглежда собствения си щрих… някакви си четирйсет години по-късно… като се усмихва (и каква усмивка само!). Той въодушевено се присъедини към моя проект.
Заедно с Никола ще тръгнем на училище и ние. Ще му подадем ръка двамата.
След дългата ваканция прославеният ученик не се е променил. И ето, тези осемдесет истории и около двеста рисунки ни говорят за него. За него и неговите приятелчета: Анян, Алсест, Рюфюс, Йод, Клотер, Жоашен, Мексан… И за Жофроа, който в този сборник има късмет, че баща му е много богат. За пръв път Никола е канен у тях: „Имат грамаден басейн във формата на бъбрек и трапезария, колкото цял ресторант“.
Ала Алсест, един дебеланко, който непрекъснато яде, си остава най-добрият приятел на Никола.
„У дома за Бъдни вечер – рекох му – ще има много народ: маминка, леля Дороте и чичо Йожен.
– А у дома – рече ми Алсест – ще има бяла кървавица и пуйка.“
Самата аз станах майка на едно малко момченце и на едно малко момиченце. Тъкмо поради това си помислих, че е дошло време да публикувам тези скрити съкровища.
Нима може да се измисли по-прекрасен начин да им се говори за техния дядо?
Извън личния мотив, изглеждаше естествено да се публикуват тези неиздавани истории. Очевидно те са предназначени за хората, открили удоволствието от четенето благодарение на малкия Никола, но също така и за онези, които наскоро са поели по пътя към училището.
Творбата е въздействаща, защото очарова както децата, така и родителите. Първите се оглеждат в нея, вторите си припомнят.

Малкият Никола тръгва пак на училище

Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе

Мама каза, че утре сме щели да идем да купим разни неща за новата учебна година.
– Какви неща? – попита татко.
– Ами много неща – отвърна мама. – Освен всичко останало нова чанта, кутия за моливи, а, да, и обувки.
– Пак обувки ли? – викна татко. – Не може да бъде! Яде ли ги това дете?
– Не, но яде супа, за да порасте – рече мама. – А като расте той, и краката му растат.
На другия ден отидох с мама на пазар и малко се посдърпахме за обувките, понеже аз исках маратонки, а мама каза, че щяла да ми купи яки кожени обувки и че ако това не ми харесвало, сме щели да се приберем и татко нямало да е доволен.
Продавачът в магазина беше крайно любезен; даде ми да пробвам сума ти обувки, като обясни на мама, че всичките са супер, обаче мама все не можеше да се реши, а после хареса едни кафяви обувки и ме попита дали са ми удобни, и аз казах да, за да не обидя продавача, макар че обувките мъничко ме стискаха.
После мама ми купи страхотна чанта, а ние с чантите лудо се забавляваме след училище, целим с тях краката на приятелчетата, за да ги спъваме, нямам търпение да си видя пак приятелчетата, а после мама ми купи кутия за моливи, която наподобява калъф за револвер, с острилка на мястото на револвера, която наподобява самолет, гума, която наподобява мишка, молив, който наподобява дудук, и сума ти неща, дето наподобяват други неща, и с тях също има да правим маймунджилъци в клас.
Когато вечерта татко видя всичко накупено ми от мама, ми каза, че се надявал да се отнасям много грижливо с вещите си, и аз му казах да. Истина е, много съм грижовен към вещите си, нищо че острилката се счупи още преди вечеря, докато си играех да стрелям по мишката, и татко се разсърди, рече, че съм непоносим, откакто сме се върнали, и че с четири очи гледал пак да тръгна на училище.
Трябва да ви кажа, че учебната година е съвсем скоро, обаче аз, татко и мама се върнахме от ваканция преди доста време.
Много беше хубаво на ваканцията, чудно си изкарахме. Бяхме на море и аз върших големи щуротии; плувах много навътре, а после на плажа спечелих състезание и ми дадоха две списания с картинки и едно байраче. И освен това бях целият загорял от слънцето; много ми отиваше.
То се знае, като се прибрах у дома, ми се щеше да покажа на приятелчетата колко съм почернял, но това му е тъпото, като не си на училище, че приятелчетата ги няма никакви. Алсест – онзи, дето живее най-близо до нас и е най-добрият ми приятел, един дебеланко, дето все яде – не си беше тук. Алсест всяка година ходи с родителите си у чичо си, който има месарница в Оверн. И много късно заминава във ваканция, понеже за да иде у чичо си, трябва да чака чичо му да се върне от своята си ваканция на Лазурния бряг.
Господин Компани, кварталният бакалин, като ме видя, ми рече, че съм ужасно сладък, приличал съм на меденка, и ми даде стафиди и една маслинка, обаче не е същото като приятелчетата.
Ама не е честно най-после, защото ако никой не го види, за какво ти е да имаш тен, и бях в адски гадно настроение, и татко ми каза, че нямало пак да правим цирк като други години и че не ме щял такъв непоносим, докато станело време за училище.

Превод Силвия Вагенщайн

Рьоне Госини
Биография

„Роден съм на 14 август 1926 г. в Париж и тутакси се залових да раста. Следващият ден беше 15 август и си останахме у дома.“ Семейството му емигрира в Аржентина, където той завършва средното си образование във Френския колеж на Буенос Айрес: „В училище бях истински калпазанин. Но тъй като се учех по-скоро добре, не ме изключваха.“ Кариерата си започва в Ню йорк.
Когато се връща във Франция в началото на петдесетте, изпод перото му се раждат цяла поредица легендарни герои; Госини замисля приключенията на малкия Никола заедно с Жан-Жак Семпе, като изобретява детски език, който става причина малкият палавник да се прочуе по света. След това Госини създава Астерикс заедно с Албер Юдерзо. Успехът на малкия гал е феноменален. Приключенията на Астерикс, преведени на 107 езика и диалекта, са сред най-четените произведения по света. Редом с това плодовитият автор осъществява „Лъки Люк“ (Lucky Luke) заедно с Морис, „Изногуд“ (Iznogoud) с Табари, „Откачалките“ (Les Dingodossiers) с Готлиб и т.н. Начело на вестник „Пилот“, предизвиква истинска революция в комикса, като го издига до ранга на „девето изкуство“.
В киното Госини създава студиата „Идефикс“ заедно с Юдерзо и Дарго. Осъществява няколко шедьовъра на анимацията – „Астерикс и Клеопатра“ „Дванайсетте подвига на Астерикс“, „Дейзи Таун“ и „Братя Далтон“. Посмъртно му е присъдена награда „Сезар“ за цялостното му кинематографично творчество.
На 5 ноември 1977 г. Рьоне Госини умира на 51-годишна възраст. Ерже* заявява: „Тентен се прекланя пред Астерикс.“ Неговите герои са го надживели и много от изразите му са преминали във всекидневната ни реч: „бягам по-бързо от сянката си“, „на краставичар краставици да продаваш“, „намирам цаката на някого“, „тия смахнати римляни“...
Гениален сценарист, в приключенията на малкия Никола, дяволито момченце, което върши пакости с подкупваща наивност, Госини достига върха на своя талант. Това го кара да каже: „Изпитвам особена нежност към този герой.“
* Жорж Проспер Реми, по-известен като Ерже (1907–1983) – белгийски автор на комикси, създател на Тентен. – Б. пр.

Жан-Жак Семпе
Биография

„Когато бях малък, пакостите в училище бяха единственото ми развлечение“. Семпе е роден на 17 август 1932 г. в Бордо. По-скоро слаб ученик, изключен за лошо поведение от „Колеж модерн“ в Бордо, той сменя различни професии: момче за всичко при един търговец на вино, ръководител в детски летен лагер, помощник в кантора. Осемнайсетгодишен, отбива преждевременно военната си служба и заминава за Париж. Обикаля редакциите и през 1951 г. продава първата си рисунка на вестник „Сюд-Уест“. Срещата му с Госини съвпада с началото на светкавична кариера като „вестникарски карикатурист“. С малкия Никола създава незабравима галерия от портрети на ужасни хлапета, населяващи въображението ни до ден днешен. Успоредно с приключенията на малкия ученик дебютира в „Пари Мач“ през 1956 г. и сътрудничи на множество списания.Първият му албум с карикатури се появява през 1962 г. – „Няма нищо просто“. Следват трийсетина други, шедьоври на хумора, великолепно отразяващи умилено-ироничното му възприятие за нашите и на света недъзи. Създател на Марселен Кайу, на Раул Табюрен, както и на господин Ламбер, неговият талант на наблюдател, съчетан с невероятен усет за комичното, го правят един от най- големите френски карикатуристи от последните четирийсет години.
Освен собствените си албуми е илюстрирал „Катрин Сертитюд“ от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер“ от Патрик Зюскинд. Семпе е един от малцината френски художници, илюстрирали кориците на престижния „Ню йоркър“, и днес всяка седмица разсмива хиляди читатели от страниците на „Пари Мач“, „Фигаро Литерер“ и други.
Той с въодушевление посреща появата на „Неиздавани истории за малкия Никола“ – развълнуван от това събитие, изненадан и развеселен от завръщането на малкия Никола.