page contents Книжен ъгъл: Континентът Исабел Алиенде
Предоставено от Blogger.

Континентът Исабел Алиенде

4.7.11

Петко Тодоров

Нейното сладкодумие не секва

Исабел Алиенде окончателно се е освободила от кошмарната загуба на дъщеря си – като писател, като майка едва ли – и ето го „Островът под морето” (изд. „Колибри”). Двайсет годишен френски благородник пристига през 1770 в Хаити да навести баща си. На тръгване минал през празненство във Френския двор, пристига въоръжен с любимите си съчинения на Русо и представи, придобити от книги за пътешественици.

И намира баща си в последна фаза на сифилис – „подут от циреи, с едва крепящи се на местата си зъби и със замъглено съзнание”. Лекуват го с кръвопускане и обгаряне на пениса с нажежена до червено тел. 50-годишният плантатор прекарва денонощието в хамак „с двата си талисмана – две чернокожи, едва навлезли в пубертета девойчета”.
И героят вместо да си плюе на петите, се залавя с бащините дела, за да остави костите си тук. Кой знае, може би е възможна класация на писателите по сладкодумие и кой знае – ако има такава може би Аиенде ще я спечели. Романите й затова не слизат под 400 страници – то не е разказване, не е чудо!

Робинята, лечителката, проститутката, революционерът, плантаторът – романът не е специално за никой от тях и е романът на всеки от тях. Роман за Хаити на прага между ХVІІІ и ХІХ век – малка пространствено-времева подробност. И макар че хаитяните сигурно се припознават убедително, той е роман за Латинска Америка. Както Маркесовото Макондо е фокусирало в себе си континента.

Кръвта на днешните латиноамериканци е поравно на жертвите и на мъчителите. Всяка капка захар, тръгнала оттам е платена с поне две капки кръв. Във всеки голям роман на всеки голям латиноамерикански писател е неговият континент.

Ние европейците казваме нещо от сорта „магически реализъм” и се дивим. И не разбираме. Подиграваме се с такива като Чавес и чакаме един Чомски да ни обясни за какво става дума.

Щяхме медийно да се подиграваме и с Дилма Русев, ако фамилията не беше нашенска. Докторът в романа на Алиенде го обяснява: „Не всички негри са роби, нито пък всички роби са негри”.