page contents Книжен ъгъл: Избрано: Криптата, метрото и Студената война
Предоставено от Blogger.

Избрано: Криптата, метрото и Студената война

1.10.11

Петко Тодоров

Стопанката на Криптата обяснява иконите

Изследователите виждат в комай най-хубавата, но и най-странната икона от Българско лицата на Елена, жена на византийския император Мануил ІІ Палеолог и на нейния баща,  изобразени във фигурите на светците – иконата „Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов”, подарена от същата Елена на Погановския манастир през 1395. Научаваме го от Костадинка Паскалева във „В началото бе словото...” (изд. „Изток-Запад”).

Паскалева ръководеше 30 години Криптата на „Александър Невски”, най-големия наш иконен музей. Сега е събрала най-важното, което е написала за българското християнско изкуство и култура.
Респектът на нейния том отваря ред въпроси. Примерно: Има ли живот за подобни четива извън платените от авторите издания и написаното за колекциите на богаташите?... В съдбата на цитираната икона има завидна белетристика, къде зяпат българските писатели?


Метрото – място за тероризъм

„Може ли такова оръжие да бъде създадено с помощта на съществуващите технологии? Според повечето учени, с които съм разговарял, отговорът е „не”. Може ли нещо подобно и дори още по-страшно да бъде създадено в някоя лаборатория в света? Според същите експерти отговорът е „да” – Майкъл Харви за „Подземията на Чикаго” (изд. „Обсидиан”).

В метрото на Чикаго е регистиран патоген, който може да унищожи милиони. Докато властите се суетят, измират чикагчани, болниците стават морги. Юначен агент тръгва по следите на престъпниците, застрашили града му. Стига до „черната биология” с нейните лаборатории и черни тайни... Що не вземе някой журналист да пита софийската кметица за безопасността на възторжено откриваното метро срещу такива тероризми? Я как в Чикаго притискат кмета до стената! Нищо, че още нямаме своя „11 септември”, това е демокрацията.

Хрушчов за Студената война

„Спомняйки си отчетите за заседанията на Държавната дума в Русия, аз реших да подгрея ситуацията, свалих обувката си и започнах да чукам с нея по банката, но така, че да се чува силно. Това предизвика бурната реакция на журналистите и фотографите” – Никита Хрушчов, Генералната асамблея на ООН, 1960,  разисква се въпросът за колониите. Припомня го в трети том на „Хора. Години. Власт” (изд. „Прозорец”).

Забавната част е най-маловажното в спомените му. Той се оказва единственият съветски държавник с мемоари. Може би просто единствен изживява пенсията си. Неоценимо четиво, дръжавният глава не си позволява разказване как да е. Той коментира спомените на Жуков така: Това не е той, това са записвалите книгата му... Не е възможно разбиране на Студената война без тези 3 тома. Те излязоха, слава Богу, за разлика от много други почнати у нас многотомници.